Албатросът Уиздъм (Phoebastria immutabilis), която е на възраст поне 68 години, отново измъти рожба в Националния резерват на атола Мидуей.
Всяка година, поне от 2006 г. насам, Уиздъм и нейният партнжор Акеакама се връщат на атола в Тихия океан близо до Хавайските острови, за да гнездят и излюпят рожба. Не е малък подвиг, като се има предвид, че обикновено албатросите живеят около 50 години.
Как се знае, че Уиздъм е толкова стара? Първият лайзански албатрос на атола на Мидуей получава пръстен и номер през 1936 г. Оттогава 250 000 албатроси са маркирани, благодарение на което изследователите могат да проследяват конкретни птици.
Уиздъм е маркирана през 1956 г. от орнитолога Чандлър Робинс. По онова време тя е била на около шест години, защото се е върнала на мястото за размножаване, което тези птици не правят, докато не са около петгодишни и не са готови да намерят другар. Но е много трудно да се определи точната възраст на птиците, освен ако не са много млади.
Знае се, че Уиздъм е била на около пет през 1956 г. (въпреки че може да е била по-стара), така че днес тя е на поне 68 години.. Робинс отново забеляза Уиздъм 46 години по-късно, докато преглежда местата за гнездене, и успява да разчете номера на пръстена ѝ. Но оттогава тя е редовно на атола Мидуей. Доста необичайно е албатрос да се връща, да мъти и излюпва яйце всяка година, но Уиздъм го прави.
Мидуей се състои от два острова, върху които гнездят 3 милиона морски птици, включително 1,2 милиона албатроса. Те търсят партньор, след като станат на около 5 години, и остават с него докато са живи. Уиздъм се запознава със своя сегашен постоянен партньор Акеакамаи (хавайска дума, която означава "любов към мъдростта, учен") през 2006 г., когато е на 56 години. Не се знае каква е съдбата на патньора ѝ преди това, но очевидно е останала сама.
Уиздъм и Акеакамаи се грижат за пиленцето си на смени, докато единият от тях се отправя в морето на риболов. Периодът на гнездене на семейството ще продължи до юни - юли, след което всички заедно ще отлетят в открито море.
Албатросите започват да се връщат през октомври и прекарват приблизително седем месеца на атола Мидуей, за да мътят и отгледат малките си. След излюпването на пилето прекарват там пет до шест месеца, преди да напуснат острова, за да излезат в морето. Този процес отнема толкова много време и енергия, че повечето албатроси не мътят яйце всяка година, казват експертите
Екипът смята, че Уиздъм вече е отгледала 31 и 36 люпила с Акеакамаи, нейния съпруг за цял живот, и изглежда, че няма намерение да спира.
"Тъй като албатросът не снася яйца всяка година и когато го правят, те отглеждат само едно пиле в дадения момент, приносът на една птица за популацията е осезаем", казва Боб Пейтън, ръководител на проекта на USFWS в Мидуей.
И когато в света се говори за климатичните промени, масовото изчезване на видове и като цяло новините са лоши, хубаво е, че имаме Уиздъм, която да носи добри новини всяка година. Тя е невероятно мощен символ на на опазването на дивата перирода и хората по целия свят ѝ обръщат внимание, казва Бет Флинт, биолог в USFWS.