Иран няма да се откаже от своите балистични ракети. Който иска да ограничи заплахата от тях, ще има успех само ако се съобрази с интересите на Иран по отношение на сигурността, коментира Райнер Херман.
Излизането на САЩ и Русия от Договора за ракетите със среден и малък радиус на действие предизвика огромно неспокойствие на световната сцена. Целта на договора беше да бъдат предотвратени нападения с ядрени ракети със среден и малък радиус на действие. Много страни в Близкия изток обаче се страхуват повече от други заплахи от въздуха, а именно от балистичните ракети на Ислямска република Иран.
По повод годишнините от ислямската революция, пазителите на революцията редовно изпробват нови ракети. Така е и тази година. Защото празненствата по повод ислямската революция са и демонстрация на това какво Иран може и какво не може във военно отношение. Иранските ВВС са безнадеждно остарели и неефективни. Така че Иран няма кой знае какво да противопостави на модерните оръжия на САЩ и Саудитска Арабия. Затова ръководството в Техерен трябваше да намери друго оръжие, което да всява страх. И го откри в балистичните ракети, които са ефикасно оръжие на бедните. Балистичната ракета, не струва много, но сплашва иранските съседи.
Иранският президент Хасан Рохани и неговият външен министър Джавад Зариф постоянно и катогерично отказват да обвържат преговорите за ядрено споразумение с ограничаването на иранските ракетни програми. Западните настоявания за предоговаряне на ядрената програма също нямат никакъв шанс да включат и разоръжаване за ракетите. Иран няма да се откаже от своите балистични ракети.Техеран разработи тази програма, защото по време на войната, започната от Садам Хюсеин през 1980 година, страната се оказа силно ранима по въздуха. Садам Хюсеин атакува големите ирански градове и използва срещу Иран и химическо оръжие.
Днес Ислямската република не може да съперничи на конвенционалните военни сили на арабските страни от Персийския залив. Затова се завръща към асиметричното водене на война с наемници като шиитските милиции и към балистичните ракети. И който иска да ограничи заплахата от иранските балистични ракети, може да има успех само ако се съобрази с иранските интереси по отношение на сигурността. И това може да стане в рамките на общо решение за Близкия и Среден изток. Пример за това може да бъде Хелзинкската конференция на ОССЕ. По този начин от двете страни на Персийския залив може да се развие една архитектура на сигурност, която да сложи началото на мултилатералното разоръжаване на базата на обвързващи мерки на доверие. Докато обаче съседните арабски държави се въоръжават масивно, Иран няма да изпусне от ръцете си своето най-важно оръжие - балистичните ракети.
