С урок по родолюбие и почит към една от най-бележитите личности в историята на България, пред учениците от „Христо Смирненски“ и Природо-математическата гимназия, тракийци отбелязаха 119-ата годишнина от гибелта на капитан Петко войвода. На паметника на войводата в Хасково, наследниците на тракийските бежанци и децата поднесоха цветя и венци днес.

Пред младите хора моменти от героичната биография на Петко Кирков Калоянов припомни историкът д-р Красимира Узунова. В разказа си тя отбеляза и огромната заслуга на капитана към град Хасково. Когато Сенклер и бандите му се опитват да нахлуят в региона и подлагат на сеч населението и българските селища, кметовете от Хасковско изпращат писмо до капитан Петко с молба да ги защити. Той откликва на тази молба. За щастие не се стига до сериозни военни стълкновения. Но подвигът му е безсмъртен, закщото разбива бандите на Сенклер и вдига на въстание българските села от Ивайловградско, Крумовградско, като по този начин спомага границата на Санстефанска България да се измести по на юг.

В знак на благодарност по-късно многобройните тракийски бежанци, които се заселват в Хасково му издигат паметник като жест към родолюбивите му дела. Паметникът е открит през 60-те години на миналия век. Това е един от най-големите и най-хубавите паметници на Петко войвода в Европа, припомни още Красимира Узунова.

С почит към войводата на Стария континент има издигнати 27 негови паметници. При откриването на паметника в Киев са присъствали и наследници на тракийци от Тракийското дружество в Хасково „Георги Сапунаров“, разказа пред младите хора днес Димитър Шалапатов. Той им посочи и един от фактите, които най-много ги впечатлиха от биографията на Петко войвода-а именно, че са го наричали безсмъртния, понеже бил раняван от куршум 33 пъти и винаги оцелявал.

Учениците от двете хасковски училища останаха силно впечатлени и от родолюбието на Петко войвода. След Освобождението генерал Скобелев го кани да му гостува в Русия, там е представен на император Александър II. Той го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му Орден за храброст "Георгиевски кръст" за участието му в Руско-турската освободителна война и му подарява огромно имение. Българин обаче се връща в родината си.

На 7 февруари 1900г. Капитан Петко войвода умира в дома си във Варна. Животът му е пример за патриотизъм и родолюбие.

Красимира Славова