По един показател – социална подкрепа от най-близките – сме чувствително над средната стойност за света, показва първото за България представително изследване на личното и общностно щастие, проведено от „Джи Кънсълтинг“ по инициатива на списание „Мениджър“ в края на 2018 г. сред 1088 анкетирани.
Най-голяма група от българите или 45% се описват като почти щастливи, а 31% като нещастни в представителното изследване на личното и общностно щастие. Анкетата показва, че средният индекс на щастието за страната в края на 2018 г. е 56 точки от 100 възможни. Средният глобален Индекс на щастието за 2018 г. е 60,9 точки, според изследването на The Happiness Alliance. България е с почти 5 пункта под него.
С нарастване на възрастта стойностите на Индекса на щастие се понижават, но с два сериозни срива: първи – след 30-годишна възраст, и втори – след 70 години, показва българският Индекс на щастието.
С повишаване на образователното равнище нараства и Индексът на щастието, отчита проучването. Високите лични доходи, особено над 1500 лв., намаляват рязко относителния дял на нещастните, но не увеличават дела на щастливите.
Най-щастливи в България са хората в четиричленни домакинства (най-често семейства с две деца). Индексът на щастието пада при самотните, но и при многочленните домакинства от пет и повече човека.
Представителите на малцинствата имат между 10 (българските турци) и 20 пункта (ромите) по-нисък Индекс на щастието от представителите на мнозинството. Средните стойности на Индекса на щастието не варират по факторите пол и големина на населеното място, но най-голям относителен дял нещастни се регистрира в малките градове, посочват социолозите от „Джи Кънсълтинг“.
Според анкетата социалните групи и категории с най-висок дял „нещастни” са: ромите – 67% от всички представители на категорията, лицата на възраст 70+ г. – 52%, хората с основно или по-ниско образование – 49%, живеещите в едночленни домакинства (самотни) – 47%, турци – 46%, безработни – 44%, пенсионери – 43%, лицата с личен доход под 500 лв. – 43%.
Измеренията, в които са регистрирани най-благоприятни за Индекса на щастието резултати са, когато има социална подкрепа от най-близките – 73,9 от 100 точки, психично здраве – 70 точки от 100 т., физическо здраве – 65,6 точки от 100 т., удовлетвореност от живота – 61,5 точки от 100 точки.
Областите, които имат негативен ефект върху стойностите на индивидуалния и националния Индекс на щастието, са: качество на околната среда – 51,1 точки, баланс на времето – 49,3 точки, участие и усещане за принадлежност в местната общност – 41,5 точки, управление – 38,1 точки.
По няколко измерения – психично здраве, физическо здраве, удовлетвореност от живота и баланс на времето, българските стойности са неразличими статистически от средните глобални.
По един показател – социална подкрепа от най-близките – българите сме чувствително над средната стойност за света.
По редица измерения обаче сме осезателно под средното глобално равнище. Дистанциите тук са в следните области: удовлетвореност от работата – с 4,2 пункта под средното глобално ниво, включеност в местната общност – с 9,1 пункта надолу, субективно благосъстояние – с 9,4 пункта, управление – с 10,9 пункта по-ниско, стандарт на живот – с 10,9 пункта, достъп до култура, изкуство, образование цял живот – с 11,6 пункта и качество на околната среда – с 14,7 пункта.
„Именно това са и областите, в които е най-висока потребността от алтернативи на настоящите политики на национално и местно равнище, а също така и от партньорство между публична власт, гражданско общество и бизнес“, коментира ръководителят на изследването, социологът Живко Георгиев.
Авторите на инициативата искат да стимулират търсене на българското измерение на едно интелектуално движение, което от няколко десетилетия вдъхновява и увлича учени, граждански активисти, правителства, местни общности в търсене на алтернативи на обществено-икономическо развитие. То поставя във фокуса си човека, качеството на живота, благополучието и в крайна сметка неговото щастие като цел на общественото развитие и измерител на прогреса.
Идеята за измерване на брутното национално щастие се заражда в Кралство Бутан през 1972 г. и то става измерител на устойчивия прогрес на обществото в замяна на брутния вътрешен продукт (БВП). Основните постулати на тази философия са: устойчиво развитие, съхраняване на културните ценности и общностни идентичности, опазване на околната среда, установяване на ефективно управление. Появата ѝ е резултат от осъзнаване на факта, че акцентът само и единствено върху БВП не отчита скритата цена на определен тип икономическо развитие, каквито са ръстът на социалните неравенства, социалната несправедливост, ефектите върху психичното и физическото здраве, природния и социалния капитал.
