Скоро след като на 14 декември 2018 г. беше обявено създаването на косовска армия, косовският премиер Рамуш Харадинай се похвали в социалните мрежи, че е подписал споразумение с албанския си колега Еди Рама за общ контрол на границите на двете страни. Той увери, че премахването на границата с Албания ще влезе в сила през март и в съответствие с правилата на Шенгенското пространство. От 1 януари косовските стоки преминават безпрепятствено през пристанището на Дуръс.
Премахването на границата между Косово и Албания може да отбележи първата стъпка към обединението на балканските региони, населени с албанско мнозинство или малцинство, пише френското издание Courrier International.
Процес, който трудно може да бъде спрян
На 26 ноември, на съвместното заседание на правителствата на Косово и Албания, проведено в Печ, Рама и Харадинай обявиха създаването на общ фонд за външната политика, насочен към насърчаване на Косово и Албания да се присъединят към Европейския съюз до 2025 г. Някои анализатори смятат, че всички тези стъпки са еквивалент на създаването на Велика Албания. Въпреки че този проект вероятно ще срещне много пречки, като се започне с противопоставянето на международната общност, балканските експерти смятат, че това е процес, който трудно може да бъде спрян.
Засега само сръбският президент Александър Вучич реагира на премахването на границата между Албания и Косово. Според него албанците поставят международната общност пред свършен факт. "Ясно е, че те ще продължат да развиват своя проект. Когато през март премахнат границите, аз съм сигурен, че косоварите ще вдигнат митата, наложени върху сръбския внос, и ще се върнат на масата за преговори, но в силна позиция - в съюз с Албания, " каза Вучич. Изненадан от липсата на реакция на предстоящото създаване на Велика Албания, той оспори политиката на двойни стандарти: "Представете си, че Сърбия започне проект за обединение с Република Сръбска (едно от двете образувания на Федерация Босна и Херцеговина). Целият свят ще се изправи срещу Сърбия. "
Албанският премиер, изглежда, е стратегът на реализацията на албанската мечта. Наричан "бащата на нацията", той се радва на голяма власт и доверие сред албанците на Балканите. Независимо дали са от Косово, Македония, Черна гора или Гърция, те очакват благословията му за всяко политическо решение, което ги засяга. В Македония, когато министър-председателят Зоран Заев дойде на власт, беше създадена "Албанската платформа". Текстът, подписан в края на 2017 г., поставя основите на коалиция от албански партии в Македония с оглед на тяхната интеграция в новото македонско правителство и значително увеличава правата на тяхната общност. Македонските националисти протестират срещу дискретното албанизиране на македонската федерация с цел интегриране на западната част на страната във Велика Албания. Албанското малцинство представлява около 25% от македонското население.
Стремежите на етническите албанци стават все по-настойчиви и в Черна гора. Те присъстват във всички държавни структури, от правителството до местните власти. В края на 2014 г. албанците успяха да извоюват автономия на община Тути (предградие на Подгорица), което им позволява да контролират местния бюджет. В сегашното правителство албанците заемат няколко министерски позиции и имат значително влияние върху външната политика на Черна гора, която са сближили с Косово и Албания.
Усещане за принадлежност към една нация
Миналата година Еди Рама представи в парламента на Косово идеята за обща външна политика и политика на сигурност, съвместни дипломатически мисии и единен президент. На десетата годишнина от независимостта на Косово бе обсъдено общото бъдеще на Косово и Албания, в което се подчертава политическият интерес на двете страни към сливане на техните територии. В политическата, икономическата и културната сфера отношенията между Косово и Албания са толкова силни, че границата, която ги разделя, е предимно мислена. Рама предварително обяви създаването на обща образователна система в двете страни, както и създаването на общ пазар. Наличието на четири различни валути - лекът в Албания, еврото в Косово и Черна гора, динарът в Сърбия и денарът в Македония - не е проблем - еврото циркулира в целия регион.
Независимо къде живеят, албанците смятат, че принадлежат към една и съща нация: това допринася за укрепване на компактността на балканската територия, която населяват. Така, по време на честването на Националния ден на Албания, който отбелязва независимостта, провъзгласена на 29 ноември 1912 г. във Вльора от Исмаил Кемали, ликуваха във всички страни, населени с албанци. На площадите и пазарите на Прищина и Скопие бяха развети знамена и карти на Велика Албания, които освен Албания и Косово включваха и териториите на Македония, Гърция, Черна гора и Сърбия, където живеят албанци.
Идея, подкрепена от САЩ
Някои страни подкрепят създаването на Велика Албания миролюбиво, макар и все още мълчаливо, с убеждението, че то ще донесе мир и стабилност на Балканите. А правителството на Тръмп даде зелена светлина на "делимитацията" - обмен на територии между Косово и Сърбия. Северната част на Косово, населена със сърби, ще бъде прикрепена към Сърбия, в замяна на Прешево, Буяновац и Медведжа, райони в Южна Сърбия, населени предимно с албанци,които ще се присъединят към Косово. Този обмен на територии може да улесни в бъдеще създаването на Велика Албания.
САЩ , които имат в Косово една от най-големите си военни бази в тази част на Европа, подкрепят идеята от години. Албания и Косово са важни стратегически партньори на американците, особено след като Черна гора се присъедини към НАТО, което им позволи да поемат контрола над Адриатическо море и да затворят за руснаците достъпа до тази част на Западните Балкани. Идеята за Велика Албания се подкрепя и от Турция, която я вижда като средство за по-нататъшно засилване на присъствието и влиянието си в Западните Балкани.
news.bg
