Скалният град Перперикон в момента е туристическият хит на Източните Родопи. Въпрос на време е обаче славата му да бъде засенчена от друга археологическа сензация, която засега тъне в забвение и бурени. В това са убедени редица родни светила в археологията, които са посещавали скално-култовия комплекс край крумовградското село Ковил. Никой още не знае какво ще изскочи при евентуални разкопки. Отсега обаче е ясно, че там е имало древна обсерватория на траките. Както и огромен град, чиято площ надхвърля няколкократно сходните скално-култовите комплекси като Перперикон, Белинташ, Харманкая и Глухите камъни.
Разпростира се на километри по билото в местността Белите камъни, между селата Ковил и Джанка. Според някои източници светилищата на територията на комплекса са девет, като някои са почти напълно унищожени, а други са видимо недовършени.
Край Ковил може да се видят много разширени естествени пещери – жилища, щерни, шарапани.
Построеното там най-вероятно е дело на непроучена древна цивилизация, живяла на Балканския полуостров от края на VІІ до края на ІV хилядолетие преди Хр. Не знаем кой, кога и защо е издълбал скалните ниши, не знаем за какво са служили странните улеи по плоските камъни – може би за дегустация на вино, може би за жертвоприношения, а може би са странна картина, разкриваща контурите си само от птичи поглед.
Предназначението на грандиозния скално-култов комплекс все още не е разгадано от родните историци и археолози. Ковил е частично проучван в периода 1989 – 1993 г. от археолозите Георги Нехризов и Георги Кулов. Те са изследвали изсечени в скалите съоръжения в местността Ак кая, което преведено от турски означава Бялата скала. Проучваното светилище е разположено на открояващ се бял скален венец (вулкански туфи) върху билото на каменист хребет. На билото в скалите са изсечени множество съоръжения с култово предназначение, жертвеници, улеи, както и голяма, добре запазена шарапана. Под него има сводообразни пещери, в някои от които се забелязват следи от човешка намеса. Откритият по билото керамичен материал е датиран от късната бронзова и ранната желязна епоха. При проведените в периода 1991 – 1993 година организирани разкопки е открит и един анфороподобен идол. При подхода към обекта върху билото се преминава край други две древни съоръжения – некропол и водохранилище.
На каменното плато под лек наклон са издълбани улеи с дължина десетки метри с неизвестно предназначение. Забелязват се и следи от градежи, които вероятно са от по–късни епохи.
През 2007 г. българската археоложка Стефанка Иванова залага няколко сондажа на територията на комплекса и разкрива керамични фрагменти и каменни оръдия на труда датиращи от епохата на Енеолита.
По време на теренното проучване в края на 2014 г. екип на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури към ЮЗУ „Неофит Рилски“, съвместно с Институт за космически изследвания и технологии към БАН и филиал Стара Загора открива керамични фрагменти от различни епохи – ранният халколит, бронзова епоха, желязната епоха и късната античност. Проф. Васил Марков предполага, че скално-култовият комплекс съществува до приемането на християнството.
Ученият обявява през септември 2015 г. пред БНТ, че на територията на скално-култовият комплекс при село Ковил, по време на археологическо теренно проучване е регистриран обект с формата на пирамида, оформена в естествените скали в местността Ак кая, където е функционирал и храм посветен на Слънцебога, датиращ от 2500 г. пр. Хр.
Проф.Марков съобщава още, че мегалитният комплекс е част от огромна сакрална територия (обхващащ площ от приблизително 5 – 6 км дължина и около 2 км широчина), наситена с мегалитни и скално-изсечени паметници, включваща цели комплекси скално-изсечени жертвеници, улеи, култови пещери, трапецовидни ниши, следи от антични градежи, антропоморфни каменни фигури и други.
Според проф. Марков сакралният център на свещената територия е разположен в западната част на комплекса – върху естествено плато, където са изградени множество култови площадки, разположени на няколко нива във височина и наситени със скално-изсечени елементи. Най-впечатляваща сред тях е скално-изсечената в скалата на платото стъпаловидна пирамида.
Тя е висока около 15 метра и се състои от пет стъпаловидни тераси, оформени в скалата. Паметникът е ориентиран по посоките на света и е „прилепен“ към скалния отвес, в който е изсечен, така че северната му част „прелива“ в скалния масив на самото плато.
Първата, втората и третата скални тераси, както и плоският връх на пирамидалната структура са използвани в древните култови практики, за което свидетелстват откритите върху тях изсечени в скалата жертвеници с вкопани в скалата „изтичащи“ на юг, изток и запад улеи. Ориентацията им спрямо Слънцето подсказва, че става въпрос за съоръжения използвани за култови практики, свързани с възлияние на свещена течност, посветени на Слънцебога.
Работната хипотеза за предназначението на това съоръжение е, че се касае за изсечен храм на слънцето, една от функциите на който в древността била измерването на календарното време.
В недрата на т.нар. „пирамида“ се намира пещера утроба, оформена в естествена вертикална пукнатина в скалите водещи, чийто вход и дъно са оформен вторично да приличат на своеобразна женска утроба. В самото дъно на пещерата древните са оформили и своеобразен олтар.
Според доц. Алексей Стоев от Института за космически изследвания към БАН, който прави археоастрономически проучвания на „пирамидата“, става въпрос за древна обсерватория „Древното светилище, което е по-скоро от епохата от енеолита, някъде от 3-4 хилядолетие пр. Хр. То е много интересно, защото за първи път откриваме такова в Източните Родопи. Става въпрос за своеобразен каменен уред, чрез който по една специално издълбана стена, с много сложен профил, който почти представя фигурата на параболата, се движи сутрешното слънце, което изгрява на местния хоризонт. Всичко това показва времето в рамките на годината“, обяснява доц. Стоев.
„Знаем, че в рамките на Слънчевата тропическа година слънцето изгрява от различни места на местния хоризонт, което е използвано от древните хора за откриването на своеобразни маркери за стациониране на хода на времето в рамките на тази Слънчевата тропическа година. Така те са могли да определят много точно деня на зимното слънцестоене и на лятното слънцестоене, както и деня на пролетното и есенното равноденствие. По този начин, годината освен, че е била центрирана в отношение на начало и край и по отношение на настъпването на следващата година, но тя е била разделена и на четири отделни сектора, с продължителност от около 100 дни, които пък по-късно са били разделени на отделни месеци, в рамките на лунните фази и движението на Луната“, разказва още доц. Стоев.
„Тази древна обсерватория е много интересна. Източните Родопи се очертават като много сериозен и главен център в древността, в който са създадени своеобразни астрономически инструменти за продължителността на годината и съответно разделянето й на характерни отрязъци от време, свързани със сезоните и отделните месеци“, добавя още изследователят.
По периферията на билото в местността Ак кая са открити 9 гроба. Три от тях са добре запазени, 4 са почти унищожени, а 2 не са довършени. Гробовете са разположени в една линия с приблизителна ориентация север-юг. Най – вероятно погребенията са извършвани чрез изгаряне на покойниците извън гроба, като останките и много дарове са полагани в урна или направо на терена и ограждани с камъни. При извършените разкопки са открити много накити, фибули, глинени зооморфни култови фигури и изобилие от керамичен материал.
www.standartnews.com
