След 1996 година всеки българин се сдоби с бонова книжка с по 25 бона. След деноминацията на лева през 1999 година, книжките останаха заредени с 25 лева.

В годините бившите приватизационни фондове бяха преобразувани в холдинги и инвестиционни дружества, а някои от тях вече не съществуват.

22 години след приватизацията повече от два милиона българи са или собственици, или наследници на акции от предприятия, но не го знаят.

Доскоро информацията можеше да се намери само чрез финансов посредник, но вече е достъпна и онлайн през сайта на Централният депозитар и всеки може да направи проверка на статуса си напълно безплатно.

Финансовият брокер от Хасково Станислава Станкова обяснява, че в компанията, в която работи, често идват възрастни хора за съвет какво да правят с боновите си книжки. Идват и млади, които са извадили приватизационните книжки на своите родители или баби и дядовци буквално от нафталина и дори не знаят за какво става въпрос.

Станислава Станкова, финансов брокер

-Г-жо Станкова, как да реагираме, ако намерим бонова книжка вкъщи и нямаме никаква представа какво е съдържанието й?

-Естествено че може да потърсите съвет от специалист, но това вече не е наложително, тъй като всеки, който умее да работи с компютър и да ползва интернет, сам може да направи проверка за състоянието на боновете си. Преди тази услуга се предоставяше само от инвестиционни посредници с искане до Централния депозитар на портфейла на дадения човек, в който пише какви книжа има, но тази услуга струва 25 лева. Сега проверката може да си направи всеки онлайн и напълно безплатно чрез страницата на Централния депозитар. Много хора идват при нас и си носят заявките за участието в търговете, но не знаят дали са спечелили и до днес.

Ако имат депозитарна разписка, най-вероятно акциите са при тях, защото на практика това е документът им за собственост.

Но идват и клиенти, които носят тези книжа за проверка. Но нямат депозитарна разписка. Точно това е идеята на Централният депозитар - за проверка.

-Как се случва при тази проверка?

-Има два начина: единият е чрез личен електронен подпис, а другият чрез издаден от НАП ПИК /персонален идентификационен код/. Този ПИК се вади напълно безплатно и много бързо.

След това се влиза в страницата на Централния депозитар. Най-отгоре отдясно на страницата има меню “проверка на портфейл”. Кликаш на готова справка и проверка по ЕГН. Отваря емисията по настоящото наименование на фонда. Справката съдържа информация за собствеността върху финансови инструменти като акции, облигации и дялове, в кое дружество са активите и допълнителни данни. Информацията е достъпна на електронен адрес:https:https://ewallet.csd-bg.bg/

-През годините много от холдингите са закрити, а други дружества са преименувани, какво се е случило с боновете на техните доверители? Какво се случи с приватизационните фондове?

-Бившите приватизационни фондове са преобразувани в холдинги и инвестиционни дружества. От 81 приватизационни фонда, 52 са станали холдинги и 6 - инвестиционни дружества (ИД). Но реално на борсата се търгуват акции на 28 от тях. От шестте ИД едно бе прекратено чрез ликвидация, едно се преобразува и се вля в непублично дружество, след което бе прекратено без ликвидация. Две се сляха и образуваха едно инвестиционно дружество. Останалите 3 бивши приватизационни фондове, преобразували се в ИД, и в момента съществуват и осъществяват дейност като инвестиционни дружества.

Други 17 бивши приватизационни фонда са били преобразувани в холдинги, но вече не са публични дружества. А това означава, че акциите им не се търгуват на фондовата борса.

Девет приватизационни фондове са ликвидирани или са в процес на ликвидация.

Или примерно едно дружество е изкупено от друго, както се случи с „Албена инвест“, чиито акции бяха изкупени от „Албена“ АД. Тези, които са имали в първото акции, сега са акционери в „Албена“ АД с пропорционални акции. Затова е добре хората да си направят проверка.

Първата стъпка е проверка на статуса - какви акции имат. След това, знаейки последното наименование на дружеството, могат да влязат в в някои от сайтовете, които следят борсови цени, като Инфосток например, за да видят дали акции на тези дружества се търгуват въобще. Тогава може и да си продадат акциите, които са държали през годините

-Това може ли да го направи всеки, дори да няма финансово образование? Какъв е вашият съвет - да се продава или не?

-Винаги може да се обърнете към финансов посредник. Но по принцип информацията е достъпна за всички. А дали да задържиш акциите или да ги продадеш е въпрос на лична преценка. Прилага се пазарния механизъм. Ако например в един холдинг имаш акции, чиято котировка на борсата е 0,15 лв., сметката е проста: тази сума умножена по 25 акции е равна на 3,70 ст. Една минимална комисионна за продаване е 20 лв. Логиката е, че в този случай не продаваш.

Но има и дружества, като например „Стара планина“ АД /бившият Централен приватизационен фонд/, чиито акции се търгуват по 6,35 лв. През годините те са имали увеличение на капитала със собствени средства, така че акционерите имат по 300 акции. И така по 6,30 лв за акция, сметката вече е друга-1890 лв. И можеш да прецениш дали да продаваш срещу тази сума. Но в общи линии са малко книжата с добри цени.

-Натъквали ли сте се на куриозни ситуации с бонови книжки?

-Има такива. Много от книжките, които носят при нас, за да им помогнем със справката, буквално миришат на нафталин. А има хора, които дори не знаят, че имат акции. Най-често разбират това, когато идват, за да наследят например компенсаторни бонове за земя. Тогава откриват, че лицето, което са наследили, има и бонове от масовата приватизация.

Идеята е да знаеш какво имаш и да си го следиш през годините, защото например през 2007 година имаше бум и цените вървяха нагоре. Всички бяха чули, че книжата поскъпват и много хора дойдоха да си проверяват акциите.

Но в Централен депозитар справка за движението не можеш да направиш онлайн, това става само със специално писмо. В настоящия момент може да се види само имаш ли акции или не.

Хубаво е да се проверява поне веднъж годишно.

-Къде най-много са инвестирали хасковлии? Ясно е, че по време на масовата приватизация хората са влагали акциите си в познати дружества, предимно в своя район.

-Цигарената е в ликвидация, затова тези акционери нямат нищо на практика. Защото при ликвадация се обезщетяват най-напред кредиторите, после облигационерите и акционерите са накрая - до тях почти никога не достигат средства. ХИММАШ е друго такова местно предприятие, много хасковлии имат също акции от там.

Преди можеха да ги продават, но в момента вече са свалени от търговия на Българска фондова борса и реално могат да ги продадат само ако си намерят отсрещен купувач. Това може да са някои от другите акционери, но там договорката на цената е между тях.

-Въпреки, че сте била много млада във времето на масовата приватизация, но от позицията си на вече опитен брокер и финансист, как оценявате днес резултатите от нея?

-Приватизацията трябва да е бърза, за да е ефективна, показа времето. Така, както се случи при поляците. Тогава има смисъл. В Полша нямаше време за корупция, за пазарлъци и не се разпиляха средствата. А в България много се проточиха нещата. При поляците капиталите бързо минаха в частни ръце, а при нас процесите доказаха, че държавата не е много добър и успешен собственик. Но в общи линии смятам, че е било правилно раздържавяването.

Много често хората, които идват при нас за съвет, бъркат продажбата на акции и получаването на дивидент. Когато дружеството е на печалба и Общото събрание на акционерите реши да разпредели част от печалбата, тогава веднъж годишно собствениците на акциите могат да получат дивидент. Но много малко са тези дружества в момента. От масовата приватизация почти няма такива.

Затова, когато говорим за цена, говорим за продажна цена, която хората могат да си следят в интернет, на тези дружества, които се търгуват на борсата.

-В такъв случай би ли бил успешен в България Мегафонд, като този в Румъния? Fondul Proprietatea в съверната ни съседка е факт, при нас още нищо не се случва, въпреки че на няколко пъти се повдига темата. Какви ще са ползите при едно такова окрупняване на акциите на малките акционери?

-Румънският Мегафонд работи през чужд фонд, не е държавен. Управлява се от Franklin Templeton Investment Management Ltd. От средата на 2015 г. фондът се търгува и на London Stock Exchange. Най-същественият му принос е положителният ефект върху развитието на капиталовия пазар в Румъния.

У нас идеята е всички акции от „Регистър А“, в който попадат акционерите, които не си следят активно собствеността на БФБ, да се влеят в този нов фонд. Акционерите в него ще са стотици хиляди - основно от първата вълна на масовата приватизация, обикновено с по 25 акции в някой бивш приватизационен фонд. Но в този „Регистър А“ ще има и акции на нови борсови дружества.

Предвидено е ако някой има акции, не в мегафонда, а в отделно дружество, да може по всяко време да получи обратно акциите в първоначално притежаваното дружество. Другият вариант за този акционер е да продаде акциите си от фонда.

Така че създаването на този мегафонд е определено добра идея, която може да повиши качеството на целия ни капиталов пазар.

Интервю на Красимира Славова