По материали на Esther Niyego от Израел
Името на града е свързано с древна легенда. В тези места се е подвизавала бандата на могъщ бандит, които са владели пътищата, обирали са и убивали пътниците. Името на бандита е било Али, но са го наричали Кирджа Али което идва от турски „Кир" -лагер, място. При нужда от почивка бандитите се скривали в малко градче, което придобило името Кърджали.
Друга легенда разказва, че днешният град дължи името си на османски пълководец, Кърджа Али, който след години на военни подвизи станал проповедник. След смъртта му през 14 век последователите му възстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб. Гробът е отворен през 20-те години на миналия век, но се оказва празен и археолозите достигат до извода, че това е бил символичен гроб (кенотаф).
Думи на г-жа Esther Niyego
Малцина знаят, че в този град е съществувала еврейска общност. Но с нея се случва нещо необикновено - евреите напускат колективно това място и емигрират в Израел. Съседите българи не загубват интерес към тази общност живяла заедно с тях в продължение на много години. Може да се каже, че в този град, в последните години историята, социологията и културата на еврейската общност претърпява ренесанс с активното сътрудничество на евреите от този град сега живеещи в Израел.
Според официални турски документи на Отоманската империя от 1880 година е посочено, че в българските земи са живели 20503 евреи, като в източна Румелия са живели 4117 евреи и се изброяват еврейските общности включително и тази в Кърджали. В друг документ от 1893 се посочва, че в Кърджали са живели само 9 евреи. ( по сведение на г-жа Стоянова от историческия музей в града 2003 г.).
Историята на тази общност може да се разгледа в 4 основни периода:
Период 1912-1914
Първите евреи идват в града преди войните от други части на Отоманската империя, търсейки източници за препитание и по-добър живот. Отначало са били само няколко семейства. Естер разказва: - майка ми е родена в града през 1907 и през първата година в училище е посещавала турски медрес. Това е началото на създаване на еврейска общност. В началото са само няколко семейства, а след войните от 1912- 1913 Кърджали преминава под българско управление. Тогава заедно с имигрантите българи от Тракия и Македония идват и еврейски заселници 40-50 семейства с около 250-300 евреи в болшинството от Егейско море град Ксанти, от Гюморджина , от Солун и от Одрин. Те организират молитвен дом, училище и в града се развива интензивен еврейски живот. Но с превръщането на Кърджали в областен център тези евреи имат важна роля в икономиката и социалния живот на града.
Период 1914-1939
Селяните обработващи тютюна имат нужда от инструменти и евреите търговци доставят необходимото. Има магазини където евреи продават брашно, жито, стъкло, платове, каучук, шевни машини, химикали и много други. Има евреи занаятчии, като шивачи, тенекеджии, стъклари, сладкари, сарафи, счетоводители, един лекар, продавачи на сергии, на банички и семки и други.
Важен икономически фактор в града е фирмата за тютюн на съдружниците Фархи и Герон. Представители на фирмата са изкупували тютюна от селяните от региона и след това е бил преработван на цигари в тяхната фабрика в града, като цигари са се изнасяли в Европа и Америка. Историците на града са убедени, че в този период евреите са били активен фактор в икономиката на града.
Замогналите се еврейски семейства започват да строят къщи около пазара и няколко улици са наречени Еврейска махала.
1924-25 - създават се институциите на една еврейска общност: Vaad akehila -(комитет на общността), gabay, gmilut hasadim (bienfezensia), bikur holim (посещение на болни), rohesas (измиване). Общността ползва помощта на_ евреите от Хасково- в резултат на тези връзки се появяват бракове, еврейски организации, курсове по иврит. През 1924 се създава се организацията Макаби с организатор Нисим Ниего от Хасково, който става лидер на цялата общност. През същата година се строи синагога върху земя подарена от Кемал. Ашкенази. Общността събира пари за строежа, като недостигащата сума е подарена от фирмата на Фархи и Герон. Синагогата не е била голяма, но е била много красива. Била е много висока и в центъра на тавана е имало голям купол. Състояла се от централна зала, странични помещения където се помещавали канцелариите на общността и под стълбите затворено помещение GENIZA, където се съхранявали (погребвали) негодните свещени книги. На върха на постройката имало голяма желязна звезда -Маген Давид, която се е виждала отдалеч. Първият равин е Harebi David Benbasat, завършил в Одрин. Той е обяснявал на децата, че старите негодни книги са по-свещени от всичко и че трябва да ги почитаме, както новите, намиращи се в Арон Кодеш.
Синагогата е била център на еврейския живот. Там се е случвало всичко важно: молитви, церемонии по религиозни празници (Пурим, младежки хор на празника Шавуот, Лаг ба Омер. Йом ха Шекел), дейностите на младежите от Макаби, политически събирания на евреи, чествания на ционистическото движение, частни събития, като сватби, брит мила, бар мицва и погребални обреди.
Общността е имала официален статут в българското общество и документите издавани от общността, като акт за раждане, брачно свидетелство и подписани от равина са се приемали като официални в българската община. През 1932 група от Макаби участва в Макабиадата в Палестина и след завръщането си група младежи емигрират за Палестина през 1933.
Взаимоотношенията с българската и турска общност са били много коректни. Евреите са се считали като част от общото население на града. Един документ от 1929 г. показва образователното ниво на евреите. Регистрирано е, какви езици са знаели главите на семействата, всички са знаели поне един чужд език, за разлика от останалото население.
ПЕРИОД 1939-1944
Съгласно ЗЗН евреите в града са подложени на ограниченията му-, блокиране на банкови сметки, жълта звезда на дрехите, надписи „Еврейско жилище', забрана за излизане след 21^аса, забрана за посещаване на българско училище 1943-1944, принудително сгъстяване едно семейство в една стая и др.
Период 1944-1949
В първите години след септември 1944 се започна да се говорила емиграция в Палестина. Група младежи тръгват без разрешение от английските власти с корабите PAN YORK и PAN KRECHET,ho са хванати и заточени в Кипър. Един от младежите Nissim Benado е обесен в Ако заради действия срещу англичаните.
На 14 януари 1949 цялата еврейска общност от Кърджали емигрира за ИзраелСлед 50 години, бащата на авторката Естер Ниего разкрива пред представител на музея Яд Вашем тайните за алията на еврейската общност от Кърджали. За ускорената емиграция на евреите от Кърджали разказва следната случка: Той е бил извикан от жена депутат в Народното събрание от Кърджали, която е обяснила, че в града трябва да се настани войскова част и еврейските жилища са нужни за офицерите. Тя ще съдейства с писмо пред компетентните органи да се намесят в Консисторията в София, за да заминат с предимство.
Тя е казала, че този разговор трябва да остане в тайна. Връчила му е запечатан плик, който да предаде в ЦК на БКП в София в посочена стая. Бащата на Естер Ниего, не е могъл да забрави как е отишъл в ЦК на БКП. На входа е имало войник, който е прочел десет пъти представеното му разрешителното за влизане на това място. След това е последвала проверка на дрехите за оръжие. Войник го е придружил до посочената стая и му е казал, че ще го изчака докато си свърши работата. В стаята е седял един мъж. Той взел плика, без да погледне влезлия и му казал, че може да си върви. Войникът отново го придружил до изхода и от там просто летейки се запътил към централната Консистория. Имало е много хора, просто нямало е къде да се стъпи. Не беше за първи път да чака пред такива дълги опашки. Но този път всичко тръгва по друг начин. Няколко минути след пристигането, излиза един чиновник и му извика името. Чакащите се нервират, че дошлият преди минути ги прережда. Чиновникът не е казал дума. Вътре му уредили документите, дали са му бележка за емиграция на всички евреи от града. Баща ми каза, че не е имало нужда от думи от страна на чиновниците, стига ли са му злите погледи на чиновниците, че някой по-могъщ от тях се намесва в работите им. Това е обяснението за цялостната емиграция на една общност, нещо което не се е случило в други градове. И действително така те заминават с парахода „България" от Бургас. На гарата в Кърджали са изпратени с реч от кмета на града и от множество граждани.
Каква е ролята на този параход „България"? Консисторията заедно с агенцията „Сохнут" наемат товарния параход за да пренесат евреите от Бургас до Хайфа. На парахода е можело да се поберат 4000 души. При всеки курс на парахода чиновниците от Консисторията се грижат как да се разпределят местата между отделните общности в страната. Затова когато е получен документът за пътуване на общността от Кърджали с втория курс на кораба, всички са очаровани. Този параход е пренесъл голяма част от емигрантите от България.
Как се е изпращал багажа? Преди поставяне на багажа в дървени сандъци е трябвало да преминат през контролна комисия състояща се от кмета на града, директора на банката и други видни граждани следящи за спазване на закона. Имаше евреи, считайки се за по-умни от всички, които се опитваха да заобиколят закона и това водеше до неприятности. При един случай вкараха в затвора един евреин, който се опитал да скрие наполеони. Наложи се намеса от страна на ръководителите на еврейската общност и когато евреите са били вече качени на влака го докараха в последния момент
От моите спомени: моите роднини писаха тогава, че веднага след пристигане на сандъците с багаж е трябвало да бъдат изпразнени, защото дървеният материал е бил необходим за армията.
.
След 1990 г. музеят в Кърджали (Мая Стоянова) започват изследване на етно културния модел в града. През 2003 г. по случай 60 години от събитията през 1943 г. се организира изложба за евреите в Кърджали. Присъстват представители от организацията „Шалом" - София, културното аташе на посолството на държавата Израел, гости от Израел. В централния парк на града е поставен възпоменателен знак с текст:
„В ПАМЕТ НА ЕВРЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЖИВЯЛА В ГРАДА ДО 1949. ОТ ГРАЖДАНИТЕ ЖИВЕЛИ С ТЯХ
Статията е предоставена на Кърджали бг вести от инж.Леон Бенатов
