Стивън Мартин забелязал огромни могили, някои с височина 3 метра и ширина 9 метра, покрай пътя, докато шофирал из отдалечен район в Североизночна Бразилия.

“20 минути по-късно продължавахме да виждаме още и още могили и започнах да се питам какво ли представляват”, казва Мартин ентомолог от Университета в Салфорд, който се намирал в Бразилия във връзка с изследване върху пчелите.

Помислил си, че може да се касае за купчини пръст след изграждането на пътя, но тогава спътникът му му обяснил, че това са просто термитници.

При последващо пътуване Мартин случайно се запознал с Рой Фънч, еколог от Бразилския държавен университет, който вече провеждал радиоактивно датиране, за да определи възрастта на могилите.

“Казах му: “Погледни, хиляди са”, спомня си Мартин, а той отвърна: “Не, милиони са”.

Фънч също подценил броя им.

В изследване, публикувано по-рано този месец, Мартин, Фънч и техни колеги оповестиха откритията от своя дългогодишен труд.

“Могилите са навсякъде”, казва Фънч.

Конусовидните могили са дело на Syntermes dirus – най-големия вид термити с дължина 0.01 метра. Могилите се намирали на разстояние 18 метра една от друга и били разпръснати върху площ с големината на Великобритания.

“Ние хората никога не сме строили град с подобни размери”, казва Мартин.

Учените били изненадани и когато получили резултатите от радиоактивното датиране на 11 могили. Най-младата била на 690 години, а най-старата на поне 3 820 години, възраст близка до тази на великите пирамиди в Гиза, Египет.

Учените пресметнали, че за построяването на 200 милиона могили, термитите са изкопали 2.4 кубични мили пръст – обем равняващ се на 4 000 пирамиди в Гиза. “Това е най-големият известен ни пример за екосистемно инженерство, дело на един вид насекоми”, пишат учените.

Изненадващ бил и фактът, че могилите се оказали просто могили.

Други термити изграждат термитници със сложна мрежа от тунели, осигуряваща вентилация за подземните гнезда.

Изследвайки могилите, Фънч и Мартин открили само по един централен тунел, водещ до върха, така и не се натъкнали на гнезда.

Могилите не били вентилационни структури, а просто купчини пръст. Докато термитите копаели тунелите под повърхността, те трябвало да изхвърлят накъде изкопаната пръст. Пренасяли пръстта през централния тунел до върха на могилата и я изхвърляли.

Това вероятно обяснява и еднаквите разстояние между термитниците. Отначало Фънч и Мартин решили, че може би се касае за конкуриращи се колонии. Но когато поставили термит от една могила до термит от съседен термитник, между тях не бил наблюдаван конфликт, което подсказва, че може би са били от едно семейство.

В крайна сметка изследователите заключили, че моделът на разпространение на термитниците отразява просто ефективното разстояние между две купчини пръст.

Младите, активни термитници достигат височина от 1 -1.5 метра в рамките на две години. Старите изглеждали неактивни. Учените не знаят дали това означава, че термитите са ги напуснали или просто не е имало смисъл да копят допълнително, след изграждане на нужните тунели.

Термитниците останали скрити толкова дълго, защото се намирали в полупустинна рядка тропическа гора, позната като каатинга.

Източник: independent.co.uk