За втори път в историята обект, дело на човешките ръце, достига пространството между звездите.
Сондата Voyager 2 на НАСА вече е излязла от хелиосферата - защитният балон от частици и магнитни полета, създадени от Слънцето.
Днес, както съобщи Ед Стоун, несменяемият ръководител на мисията от 1977 г., "Вояджър 2" е прекрачил този праг и е влязъл в междузвездната среда. Но с това, както подчерта ветеранът, мисията му не свършва.
Това съобщиха членовете на екипа на Вояджър на пресконференцията в 18:00 часа (българско време) в понеделник на среща на Американския геофизичен съюз във Вашингтон.
Пресконференцията бе пусната на живо на сайта на агенцията.
Сравнявайки данните от различни инструменти на борда на космическия кораб, учените от мисията установиха, че сондата е пресекла външната граница на хелиосферата на 5 ноември. Тази граница, наречена хелиопауза, е мястото, където слънчевият вятър се среща със студената междузвездна среда. Неговият близнак Voyager 1 прекоси тази граница през 2012 г., но Voyager 2 носи работен инструмент, който ще предостави първото наблюдение на естеството на този вход в междузвездното пространство.
Voyager 2 сега е на малко повече от 18 милиарда километра от Земята. Операторите на мисията все още могат да комуникират с Voyager 2 в тази нова фаза от пътешествието му, но за информацията - движеща се със скоростта на светлината - са нужни 16,5 часа, за да стигне от космическия кораб на Земята. За сравнение, светлината, която идва от Слънцето пристига до Земята за около осем минути.
Най-убедителното доказателство за излизането от хелиосферата на Voyager 2 идва от неговия инструмента PLS - Plasma Science Experiment, който престана да работи на Voyager 1 през 1980 г., много преди сондата да пресече хелиопаузата. Доскоро пространството около Вояджър 2 бе изпълнено предимно с плазма, йонизирани частици, излъчвани от нашето Слънце. Този поток, наречен слънчев вятър, създава балон, наречен хелиосфера, която обгръща планетите в нашата Слънчева система. PLS използва електрическия ток на плазмата за откриване на скоростта, плътността, температурата, налягането на потока слънчев вятър, както и наличието му. PLS на борда на Voyager 2 отбеляза рязък спад в скоростта на частиците на слънчевия вятър на 5 ноември. От тази дата плазменият инструмент не е регистрирал наличието на слънчев вятър в околната среда на Voyager 2, заради което учените от мисията са сигурни, че сондата вече е напуснала хелиосферата.
"Работата по Вояджър ме кара да се чувствам като първопроходец, защото всичко, което виждаме, е ново", коментира Джон Ричардсън (John Richardson), главен изследовател за инструмента PLS и главен изследовател в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж. "Въпреки че Вояджър 1 прекоси хелиопаузата през 2012 г., той направи това на различно място и по различно време и без данни от PLS, така че виждаме неща, които никой не е виждал преди."
Освен данните за плазмата, членовете на екипа на Voyager имат доказателства от три други бордови инструмента - подсистемата за космически лъчи, инструмента за частици с ниска енергия и магнитометъра - които са в съответствие със заключението, че Voyager 2 е преминал хелиопаузата. Членовете на екипа на "Вояджър" ще продължат да изучават данните от другите бордови инструменти, за да получат по-ясна представа за околната среда, през която преминава Вояджър 2.
Сондите Voyager 1 и Voyager 2 може да са напуснали хелиосферата, но все още не са напуснали Слънчевата система и няма да я напуснат скоро.
Пределът на Слънчевата система е външната граница на Облака на Оорт - множество малки обекти, които все още са под влиянието на гравитацията на Слънцето. Размерът на Облака на Оорт не е опреден точно, но се очаква да започва от около 1000 астрономически единици (AU) от Слънцето и да се простира до около 100 000 AU. ( 1 AU е разстоянието от Слънцето до Земята). Ще са нужни около 300 години, докато Voyager 2 достигне вътрешната граница на Облака на Оорт и вероятно 30 000 години, за да излезе от него.
Сондите Voyager се захранват с помощта на топлина от разпадането на радиоактивни материали, съдържащи се в устройство, наречено RTG (radioisotope thermal generator). Мощност на RTG намалява с около 4 вата годишно, което означава, че различни части на вояджърите, включително и камерите на двата космически кораба, са вече изключени.
"Мисля, че всички сме щастливи и облекчени, че сондите Вояджър работиха достатъчно дълго, за да преминат този крайъгълен камък", заяви Сузане Дод (Suzanne Dodd), ръководител на проекта Вояджър към Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, Калифорния. "Сега очакваме с нетърпение онова, което ще можем да научим от двете сонди извън хелиопаузата."
Сондата "Вояджър 2" стартира 20 август, 1977, а близнакът й - на 5 септември същата година. Четиридесетата годишнина от "Вояджър 2" мина наскоро, а след още няколко седмици ще бъде и за "Вояджър 1".
И двете сонди по различен начин останаха в историята. "Вояджър 1" в момента е най-далеченият обект от Земята, създаден от човека. А "Вояджър 2" стана първата и единствената сонда, която успя да посети наведнъж четири планети, газовите гиганти на Слънчевата система: Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
Voyager 2 е най-дългата мисия на НАСА, която продължава повече от 41 години.
Историята на Вояджър е повлияла не само на поколения настоящи и бъдещи учени и инженери, но и на културата на Земята, включително филми, изкуство и музика. Всеки космически кораб носи златната плоча със звуци снимки и съобщения от Земята. След тях е и песента на Валя Балканска "Излел е Делю хайдутин".
Тъй като космическият кораб може да продължи да пътува милиарди години, тези капсули на времето могат един ден да бъдат единствените следи от човешката цивилизация.
