По повод излязлото наскоро в Хасково литературно списание „Южно утро“ се разгоря оживена или по-скоро ожесточена дискусия в Haskovo.net. Публикуваната статия на Мина Карагьозова „Изцедените лимони в един бизнес проект“ предизвика остри реакции. След нейните критични бележки публикувахме отговора на Стойка Мариновска „Статията на Мина Карагьозова е пасквил“ (цитираните статии можете да видите вдясно в "Още по темата). Днес отпечатваме материала на Петър Ангелов, който също реши да се включи в литературното меле.
Читателю, не се отпускай. Има още статии, чакат си реда.
Haskovo.net
Сборичкването в Haskovo.net между различни мнения за наскоро излязлото литературно списание „Южно утро” раздвижиха духовете между кандидатите за слава. Литературния живот отдавна не е тема на хасковската общественост и случилото се не е повече от буря в чаша вода. Не останах настрани от тази „каша”, защото случилото се дава възможност да се поставят няколко проблема: На първо място защо литературните изяви в града, за които се харчат обществени средства, касаят най-вече самите пишещи? Макар този процес да е характерен за цялата страна, той има своите хасковски нюанси и е добре те да станат достояние на обществеността. Не вярвам да не е подобно положението в Кърджали, Димитровград и другите общини, чиито кметове са се ангажирани с участие в „Южно утро”.
Критичната статия на Мина Карагьозова, която постави пръст в раната, касае нивото на новороденото литературно отроче в скута на Стойка Мариновска под грижите на главния акушер Иван Енчев. (Безспорният поет Петър Василев, чието име е в карето на редколегията, каза, че е употребен и няма участие в сътворяването на недоносената рожба, а Тодорка Николова просто била зачеркната в последния момент от редколегията)
За своите аргументи Карагьозова си служи с метафората „Ескимоска супа”, казано на български тюрлюгювеч и доказва, че правенето на списание не е работа за неуки хора, макар амбицията им да е за похвала.
Срещу тази статия Стойка Мариновска организира „Империята отговаря на удара”, като нарече статията на Мина Карагьозова пасквил. От пригласящите й силно ме учудиха похвалите на уважавания от мен преподавател, доцент или професор вече Петър Хажинаков. Като изброява (той или някой друг) имената на всички автори в десетина реда (той или някой друг - според неофициална информация) подчертава доброто оформление, скъпата хартия и дизайн. В следващите няколко реда Хажинаков специално подчертава приветственото слово на кмета Беливанов и ролята и мястото на Хасково, като център на Стойкиното междуобщинско сдружение. С това се изчерпва отношението на професионалния критик и учен. Тъй като неведнъж моят адаш си е служил с пресилени похвали на слаби автори и тъй като я докара дотам - някои да употребяват името му както си искат, ако тези редове не са писани от него, трябва да каже истината, иначе много му здраве на науката и професорската му критика.
Още по-високо се изхвърлил Петко Каневски. Тези, които са чели статията му „Опростачването в България върви с пълна сила” ще се досетят, че заглавието на моята статия е заимствано от него. Трудно ми е да разбера високофилосфските излияния на моя голям приятел, казани от високата висота на неговото високо мнение - какво иска да ни каже, добро ли, или не е добро това списание, затова ще цитирам някой умопомрачаващи негови строфи от философските му съждения: „Егоцентризма, както Софиоцентризма, превръща все повече творците в жалки пумпали, които се въртят в омагьосания кръг на Шоуто стандарти със съмнителен привкус на бракувани пощенски чанти”.
Петко, кои са бракуваните чанти не казваш, но не е трудно да се досетим. Разбираема е твоята висока висота, но моля те, пиши по-простичко, защото когато ти си учил философия, други са вдигали бариерите на някой портал, според Тодорка Николова, и няма да разберат какво искаш да кажеш с тези стари чанти и Софицентризма на родопското разсъмване т.е родопското южно утро.
Уважаеми читатели, уважаеми критици, които обезателно ще оплюете и моята статия, защото форум без плювни не е форум, разрешете ми да кажа и нещо сериозно, без ирония. Ще започна с няколко неудобни въпроса: Стана ясно, че кметът Добри Беливанов, сиреч община Хасково е финансирала списанието. Един кмет има тези права и възможности, макар в Хасково да съществува комисия, оглавявана от Деян Янев (когото рядко виждаме на културни прояви). Тази комисия по съответен регламент подпомага материално пишещите и преценява значимостта на предложените проекти. Поставя се въпроса дали другите няколко кметове, дали интервюта за „Южно утро”, са оказали материална помощ, за която издателите се кълнат, че няма такова нещо и ако не са дали не е ли пропуск в отношението им към тяхната творческата интелигенция и направената реклама на туристическите им обекти?
Вторият ми сериозен повод се дължи на доброто ми впечатление от написаното от Невин Садъкова и особено от Хабибе Ахмедова, която ни цитира древни мъдрости от изтока и поемата на Пушкин „Руслан и Людмила”. Очевидно е, че такива автори имат сериозна нужда от подобно списание тъй като е видно, че носят в себе си поетичния поглед, култура и литературния език, както и надеждата и възможността за значимо творчество. Разбира се, има и други имена, които заслужават добра дума - Снежана Сиракова – „Божествен път”, Боряна Станева „Посвещение” (Наведох се .Земята ме зачена, а пръстите ми любиха пръстта…) Августина Янкова, „Ще те дорисувам”, Божидара Ангелова, Айше Хаджиорсуд : „Пътека от коприна мека……”. От безспорните имена ще спомена от старата гвардия Петър Василев, Петър Марев, Вълко Марашев, Йордан Нанчев, следващите ги Иво Георгиев, Вилдан Сефер, Мина Карагьозова, Ели Видева, Петър Ванчев, Ясен Калайджиев и Ваня Данева, които са предложили добри свои работи. Сигурно съм пропуснал някого, но аз също така ще пропусна и тези, които са доста далече от поетичния изказ и дълбочината на емоционалните и особено социалните вълнения на човешката порода в наше време. Някои от тях са твърде далеч и от средното ниво и много са закъснели за място в истинската поезия защото лириката им прилича на любовни обяснения.
Затова ще повдигна и следващият въпрос: Според мен не става дума само за „Опростачването” а за „Очалгавяването” на изкуството или по точно казано извън нормален размах на графоманията, която става всеядна и всеобща. И пак си мисля за казаното от Петко Каневски за шоуто и старите чанти със съмнителен привкус на вкиснато и непотребно.
Прозата е слабо представена, затова ще я пропусна и накрая ще попитам: Защо не е поканен един от най-големите съвременни български поети Ивайло Балабанов, който въпреки своето страдание продължава да пише? Длъжен съм да попитам защо в рубриката памет липсват Иван Николов и Янко Димов?
Между очевадните недостойнства на Утрото е неговото профанско оформление. На този книжен формат могат да се разположат по две стихотворения на страница, но под големите снимки и разкошни автобиографии като кръпки висят по един два куплета. Така поднесената реклама на градовете също няма място в литературно списание в такъв мащаб и води до презумицата кметовете да се поласкаят и развържат кесиите.
За да завърша оптимистично, ще подчертая дебело участието на ученици, за които е отделено почти от половината обем на списанието. И това не е направено както трябва, но все пак е единственото похвално нещо, извършено от редколегията. Тъй като имената на учениците, които трябва да се похвалят, са много, а учителите, които са им помагали – неизвестни, ще препоръчам с издаването на такова списание да се заемат знаещи и можещи хора в тясна връзка със специалистите от общините в региона. За да има мярка на регионалното ниво трябва обезателно да се канят изявени национални поети и писатели. Смятам, че идеята за списание заслужава голямо внимание, но то не е като онази приказка:”ВИДЯЛА ЖАБАТА, ЧЕ КОВАТ ВОЛА И ТЯ ВДИГНАЛА КРАКАТА”.
Петър Ангелов
Авторът е завършил в София агрономическия институт. През 1983г. излиза първият му роман „Жаравата” и е привлечен на работа в София където 13 години оглавява държавното издателство за селскостопанска литература „Земиздат”. Член е на Съюза на българските писатели. Бил е още директор на издателство „Цанко Церковски”, „Агро-прес” и „Български писател” . Основател и гл. редактор е на списание „Южнобългарски страници”. Издал е романите „Жаравата” „Тервион”, „Чеда на бога”, който е обявен за роман на 2006 г. Автор е на публицистичната книга „Разгромът” за ролята на президента Желев в ликвидирането на едрото земеделие и др. Като студент е сътрудничил на вестниците с карикатури, илюстрирал е книги. Рисува професионално. Има три самостоятелни изложби с живопис и графика. Носител е на двете големи хасковски награди на литературните празници „Южна пролет” първа награда за проза и Пегас през 1983г. и статуетка и наградата на името на Александър Паскалев за цялостно литературно творчество през 2018г..
Кристо
Мина Карагьозова
Но, личните нападки няма да ви спасят господа анонимници . Нямате какво да кажете по същество като отговор на статията и се захващате за каквото ви падне.Въпросният Кристо нека излезе с името си.
Иначе, анонимните хейтъри не се ползват с много добро име. Но и за хейтърството трябва акъл. А на вас ви плащат да хейтърствате дори без да си заслужите надницата.
пРИЯТЕЛЮ ДАСЕЩЯМ СУ КОЙ СИ, НИКОГА НЕ СЪМ СЕ ПРАВЕЛ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТ, НО МОГА ДА ТИ ПОКАЖА КОИ ПОРФЕСОРИ СА КАЗВАЛИ, ЧЕ РИСУВАМ ПРОФЕСИОНАЛНО, МОГА СЪЩО ДА ТИ КАЖА
Реформатор- лаладжия
Мина Карагьозова
Вие вече СТЕ в храстите. Щом не се осмелявате да излезете с името си.
Такива интернет революционери са направо смешни.
Що се отнася да интелигенцията в Хасково - тя си има СВОЯ БАРИКАДА. И е постоянно на нея. Това е!
Гост1
Мина Карагьозова
човек под различни псевдоними. Един и същи човек пише коментарите.Ще се пробвам да установя IP адреса, от който идват всички коментари. Може и да не успея, защото съм филолог, а не компютърен специалист. Но като филолог веднага ще кажа, че за да се хейтърства под различни имена е нужен акъл. Защото стилът и аргументите са едни и същи и лесно разпознаваеми.
И това с огромна вероятност е едно и също лице.
Да си заслужите сребърниците, с които ви плащат. Иначе не е честно.
И да плюете както трябва не умеете.
Гост1
Гост1
Янко Митев
Ясен Калайджиев
Стоил - втория мъж на първата жена на.....................
ПЕТЪР АНГЛОВ
С тези редове се надявам да се ускорят плювните. Както знаете и това е реклама. А тези, ,които се опитват да ме уязвят с агрономската ми професия, мога да им кажа, че първият ми роман е препоръчан от лесничая хайтов, мога и да им покажа и рецензи от него. Плюите господа, по-силно ако може. Радвам се на вашето внимание, защото съм сигурен, че сте от засегнатите, но какво да се прави толкова ви бива.
Янко Митев
Янко Митев
Гост1
Домакин
Янко Митев
Реформатор- лаладжия
ПЕТЪР АНГЕЛОВ
Кръстина Тодорова
По повод писанията на Мина Карагьозова в Xaskovo,net, относно „запазената марка творци”, които видите ли били натоварени с непосилната задача да изнесат на гърба си „цялата останала пошлост и посредственост”, визирайки с тази нагла клевета останалите автори публикували свои творби в списание „Южно утро”, се чувствам задължена да защитя както себе си, така и другите автори включени от въпросната госпожа в графата „пошли и посредствени…”
Цитирам Мина Карагьозова: „В списанието присъстват двадесетина талантливи творци. Някои от тях просто са запазена марка – Петър Василев, Симеон Стоянов, Иван Митев, Трендафил Василев, Ели Видева , Иво Георгиев, Лили Петрова, Демир Демирев, Петко Каневски, Вълко Марашев, Петър Марев, Боряна Станева, Хубен Стефанов, Иван Енчев, Ясен Калайджиев, Йордан Нанчев, Петър Хаджинаков, Милен Милев, Тодорка Николова, Росица Станева, Нина Момчилова… Преводачките Мария Шандуркова и Антонина Димитрова. И, общо взето, това е.Талантливите им творби, обаче, имат предназначение. Да изнесат на гърба си цялата останала пошлост и посредственост. Е, трудничко им е. Та те заемат малко повече от една осма част на списанието.”
Г-жо Карагьозова, образованите и интелигентни хора знаят, че при поезията и прозата, така както е и при историята, правилния прочит, правилната и обективна оценка се прави не от съвременниците им, а от тези, които идват след тях. Компетентните и мъдри хора са наясно, че плурализмът не е клише, а доказателство за образованост и интелигентност, те никога не пишат неаргументирани коментари за стихотворения и проза, които дори не са прочели, защото знаят, че единствено времето може да покаже и докаже кой кой е. Не искам да бъда разбрана погрешно, отново ще повторя това, което безброй пъти съм казвала, аз не отричам модерната поезия и проза, аз не съм против съществуването на елитарна поезия и проза, винаги е имало, има и винаги ще има модерни течения в поезията и прозата, но това не означава, че само те са поезия и само те са проза , а всичко останало е „пошло и посредствено”. Да се опитваш да налагаш своето субективно мнение ръководена от несъществуващия факт, че си най-компетентна , че притежаваш най-гениалните литературни познания и си от поетите (творците) „запазена марка” както се самоопределя в клеветническите си писания за другите творци Мина Карагьозова, е демонстрация на високо самочувствие без покритие, това е истината, колкото и неизгодна да е тя за нея, защото това, че някой си въобразява, че е това, което не е, не означава, че той наистина е. Няма, не съществуват творци „запазена марка” в сегашно време, те са или в минало или в бъдеще време. Защото за никого не е тайна, че всяко твърдение без значение дали е казано или написано от най-великия сред
най- великите, ако не е аргументирано, ако няма факти и доказателства, то автоматично преминава в графата
к л е в е т а. Защото, още веднъж повтарям образованите и интелигентни хора знаят, че при поезията и прозата, така както е и при историята, правилния прочит, правилната и обективна оценка се прави не от съвременниците им, а от тези, които идват след тях. Интерпретацията на което и да е стихотворение или проза, от който и да е автор, всъщност е проекция на субективна гледна точка за обективни истини и е израз на субективните критерии за красиво и грозно, добро и лошо, правилно и неправилно, талантливо и неталантливо и т.н. С по-малко думи казано интерпретацията е проекция на субективната ценностна система на читателя. Всеки оценява, вижда, чувства и разбира в дадено стихотворение или проза, това, което му позволява нивото на неговата образованост, интелигентност, ерудиция, и т.н.Критериите за оценка на поезията или прозата са различни за различните читатели, защото всеки един от тях притежава своята индивидуалност, която е определяща при изграждането на неговото субективното мнение, за което и да е стихотворение или проза, от който и да е автор. Затова е съвсем естествено едни да харесват, а други да не харесват, което и да е стихотворение или проза, от който и да е автор. Този факт няма нищо общо нито с пошлост, нито с посредственост, нарича се плурализъм.
КОЛКОТО И ДА НЕ Е ИЗГОДНА, ЗА НЯКОГО, ТОВА Е ИСТИНАТА !!!
Ето и моето стихотворение със заглавие "Колелото на живота тя върти", публикувано в списание "Южно утро" и включено в графата пошло и посредствено, заедно с още петдесет творби на други автори, които също са в "компетентната графа" - пошло и посредствено на въпросната госпожа, която всъщност е пенсионирана преподавателка по руски език и нито е редакторка, нито е завършила специалност "българска филология", за да има реални претенции за редакторски умения и знания.
Цитирам моето стихотворение, публикувано в списание "Южно утро" и което според Мина Карагьозова е пошло и посредствено.
КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА ВЪРТИ
Дар,от Бог, е любовта красив,
слънчева вълшебна жажда,
прави цветен тя деня ни сив,
в пролет зимата преражда,
и дори когато медът й горчи,
пак звънливо пее в сърцето,
може с мокрите криле да лети,
да рисува сбъдване в небето,
злобните интриги да победи,
свои и чужди вини да плати.
Любовта е магия неустоима,
танц нестинарски за двама,
смела, властна, непобедима,
обсебва със сила незрима,
по пътя си преградите руши,
не се предава даже да боли,
бял мост над облаци гради,
на живота ни колелото върти,
тя е земният олтар на храма,
място за злото в нея няма.
Това, което най-много ме възмути в писанията на Мина Карагьозова е именно това, че тя постави в измислената от нея графа пошлост и посредственост дори и творбите на тези прекрасни деца, които са публикувани в списание „Южно утро”. Умните и интелигентни хора знаят, че в многоцветната градина на творците е нормално да има и рози, и лалета, и кокичета и всякакви други цветя, защото макар и да не са еднакви, да, те наистина са различни, но всяко цвете е хубаво по свой си начин и еднакво ценно наравно с другите.Няма нищо лошо в това един да харесва рози, друг да харесва лалета, трети да харесва кокичета и т.н., но това не означава, че някой като въпросната самовлюбена госпожа има право да налага нейния вкус и нейното субективно мнение на другите и да си въобразява, че останалите хора нямат право на свой вкус и свое субективно мнение. Прекрасните творби на децата в списание „Южно утро” са образно казано нашите кокичета, да, те са пролетта, те са възраждащото ново начало, което идва и което ще ни продължи в бъдещето. Аз наистина не разбирам какво сърце трябва да имаш и как може толкова да се самозабравиш в болните си амбиции за величие, че да стигнеш дотам да си въобразяваш, че си компетентен и имаш право да определяш кои творци от сегашно време са запазената марка за бъдещето и само те имат право да бъдат публикувани в литературни сборници. Госпожа Карагьозова има претенции, че знае много, но явно или не знае, или е неизгодно да си спомни, че много поети, писатели, художници в миналото са били отричани от такива като нея и затова са живеели в мизерия, а днес картините им се продават за милиони, а на писателите и поетите книгите се преиздават в много държави и имат световна слава.
Яна
Гост1
Христо Л.
още ли се боричкат?
Думите стават на тении
и умъртвяват всичко.
Кръстина Тодорова
Мина Карагьозова
Но ,трябва да ти благодаря. Отдавна трябваше да имам собствен сайт. Но, дали знаеш, че имам страница, посветена на моето творчество във ФБ. Въпрос с понижена трудност. Как се казва? Една подсказка, наречена е на последната ми книга със статии и есета.
Хайде, със здраве. Много ми дойде от простоти5ята и злобата на коментарите тук. не само на твои
те.
почитател на истината
АЗ
на неандарталците. Това не е поезия, г-жа Кръстина! Напразно се хвалите с това нещо. Явно и списанието е на същото ниво, като изключим един Петър Василев, да речем.
Мина Карагьозова
Кръстина Тодорова
НАСЛЕДСТВО - АВТОР ПЕТЪР ВАСИЛЕВ
Понеже се пилях насам натам,
все нещо като камък ми тежеше,
но най-накрая се опомних сам:
две праскови посях и две череши.
И този камък рухна отведнъж
като взривен...Каквото беше - беше!
Сега съм друг, макар един и същ:
две праскови посях и две череши.
Какво ще ми говорите за тлен,
щом този свят от памтивека грешен,
ще наследи от мене, подир мен -
две праскови макар и две череши.
НЕ ИСКАМ ДА БЪДА РАЗБРАНА ПОГРЕШНО. Аз не казвам, че стихотворението на Петър Василев е лошо, точно обратното, но макар че двете стихотворения, имам предвид моето стихотворение и неговото стихотворение, да са съвсем различни по съдържание, всяко едно от тях има своите положителни качества и всяко едно от тях съдържа актуално общочовешко послание. Всъщност колкото и да са различни на първи прочит, двете стихотворения имат и нещо много общо и това общо не е заложено само в контекста на текста на двете стихотворения, а в непреходните общочовешки ценности за смисъла на човешкия живот. Да, така е, всички знаем, че човек се ражда за да остави след себе си следа, но не е ли именно любовта тази, която прави това възможно...
Почитател на литературата
Да си дойдем на думата. Ура, за двамата велики!
АЗ
Кръстина Тодорова
АЗ
От всичко прочетено дотук мога само да кажа, че сте се взели много на сериозном всичките. Не те знам от кръжока на Ели ли си или от другия, но не бива така.
Относно наградите: Срам е за Хасковска община, че толкова евтино продава името на съгражданина ни Паскалев, накога. Единственият достоен носител на наградата е Ивайло Балабанов. Впрочем той е слаб поет, щом го ням,в пишман списанието.Казах!
АЗ
АЗ
Но, лека вечер ти желая и знай, че нямам нищо лично към теб. Просто държах да кажа истината.
Кръстина Тодорова
Почитател на истината
БОЛКАТА МИ
- Какво ти сторих?
- Ти ми пречиш! Умри!
- Че как ти преча?
- Светиш...!
(АВТОР: Стоян Михайловски - “Бухал и светулка”)
Кръстина Тодорова