– Проф. Фол, бихте ли се представили пред читателите на Кърджали бг вести.
– Завършила съм Историческия факултет на Софийския университет, специалност Стара и Средновековна история и втора специалност Философия. Защитила съм научните степени кандидат на изкуствознанието и доктор на историческите науки. В монета съм професор в УниБИТ и в Института по балканистика с Център по тракология към БАН.
– Какво е тракологията за българската историческа наука?
– За българската историческа наука тракологията е древната история на българските земи до основаването на Дунавска България. За Старата история тракологията е историческата съдба, култура, език на многобройния тракийски народ, населявал огромна територия от Карпатите до поречието на Днепър и Днестър, на юг – до Североегейския бряг с прилежащите острови Тасос, Самотраки, Лемнос и Наксос, Северозападна Мала Азия и дори някои райони на Елада. Всеки район има различна история.
– Безспорен е приносът на покойния проф. Александър Фол за развитието на тракологията. Какво Ви предаде той?
– Да продължи разработването на различни теми, на които той отвори вратите, казано с едно изречение. Макар и с по-бавни темпове от времето, когато той беше между нас, работата продължава. Например напоследък в Центъра по тракология млади колеги отново подхванаха изследвания на тракийската диаспора. Другата заръка е да направим съпричастни към знанията за траките по-голям кръг хора, но без да изопачения и снизяване. Сега с момчетата от Newer Know Productions, чийто филм Invisible Strings тези дни спечелиха първа награда на най-стария и авторитетен фестивал за документални филми на екологична тематика в Барселона, започнахме работа по проект за три сериен филм „Светлината на траките“.
– Родината на Орфей се оспорва от някои наши съседи. Защо?
– Това са туристически спорове, които нямат стойност в науката. За древните гърци Орфей е тракиец, а не елин, нито произхожда от която и да е друга източноевропейска, островно-средиземноморска или западноазиатска „родина“. Връзката на Орфей с музите преподчертава неговия тракийски произход. Образът му е свързван с различни райони, населявани от траки – Орфей от Лейбетра в Пиерия, Орфей киконеца и одриският Орфей. Всъщност, с името Орфей е назован сборен митологически образ на тракийските царе-жреци.
– Каква е същността на Орфическата доктрина?
– Не е лесно да се обясни с няколко изречения вярата-обредност, назована от Александър Фол с класификаторния термин тракийски орфизъм. Археологически, писмени, епиграфски, нумизматически и етнологически данни очертават двете равнища на тракийския орфизъм. Народното и масовото се основава на мистериалния ентусиазъм, на обсебеността, която въвежда бога във вярващия. Аристократическото равнище е вдъхновено от мистериалния екстаз, от въздигането на посветения към бога. Ентусиасмичните вярващи се надяват божествената обсебеност да ги пречисти, да ги освободи от злото. Екстатичните са убедени, че ще постигнат цялостно духовно и интелектуално безсмъртие.
– Съвременният Орфизъм е тясно свързан с теософията. На какво се дължи това?
– С орфизма се свързва течение в литературата, изобразителното и музикалното изкуство в началото на 20 век. В момента отново има тенденция орфическите идеи за съвършенството да се свързват с изкуството.
Вярвате ли, че гробът на Орфей е на скалното светилище при с. Татул, Кърджалийско?
Орфей, както казах, е митологизиран сборен образ на тракийските царе-жреци. Открити са аристократически погребения, които са орфически. Татул е светилище, което има своя дълъг живот и трансформации, но не може да се нарече гроб.
– Свързан ли е Орфей и орфическата доктрина с мегалитната култура в Източните Родопи?
– Несъмнено. Есхил най-добре е описал тези светилища. Орфей вярвал, че най-велик от боговете е Хелиос, когото наричал Аполон. Певецът ставал преди изгрева и се качвал на свещената планина Пангей, за да дочака изгрева и да поздрави своя бог.
– Може ли митът за Орфей да привлича туристи от чужбина. Популярен ли е той зад граница?
– Всъщност, Орфей и тракийската култура привличат най-много туристи от висок клас. Притеснителното е, че туристическите продукти за представянето им, които предлагаме, не са на високо ниво. Надявам се, че постепенно това ще се промени, стига да съхраняваме и добре да се грижим за наследството от траките, което е достигнало до наши дни.
Въпросите зададе: Георги Кулов