В ръцете ми е брой на новоизлязлото списание “Южно утро”, издание на община Хасково и Гражданско сдружение “Родопско утро”. Така поне е написано на корицата. Но всъщност това е едноличен проект на госпожа Стойка Мариновска. Тя е председател на формално съществуващото сдружение, а община Хасково участва само с частично финансиране. Държа да уточня този факт в самото начало, за да не остане някой с впечатление, че община Хасково носи някаква отговорност за крайния продукт на проекта - списанието. А той много точно и образно може да бъде определен с израза “ескимоска супа”.
За тези, които могат да останат в неведение какво искам да кажа, нека поясня този израз. Битува мнение, че в някои ескимоски групи съществува обичай да се слага казан с вряща вода върху огън в центъра на къщата от лед – иглуто. И всеки, който мине оттам, пуска в казана по нещо за ядене. Крайният резултат, разбира се, е непредвидим... Това, което накрая се получава от разнообразните парчета храна, се нарича “ескимоска супа”. Изразът е станал нарицателен за нещо, лишено от ясен предварителен замисъл, изпълнено както дойде, и, разбира се, лишено от стил и ясно послание.
Защото тук е действано с цел да се изхарчат и оправдаят точно определени пари. Само че те не са по европейски проект, както сега е актуално, а събрани от няколко общини. И така, наред с разделите “Проза”, “Поезия”, “Преводи”, “Литературна критика”, “Интервю”, рубрики, нормални за подобно издание, съществуват материали, посветени на забележителностите на определени общини, които са дали пари за списанието. И това го оприличава на туристически справочник с елементи на бизнес каталог и пиар на отделни политически личности – кметовете на съответните общини. Няма лошо, само дето нещата са поднесени сурово, с данни взети от информационните центрове на общините, без никаква обработка. И присъствието на тези данни не е мотивирано по никакъв начин от съставителите.
Освен това половината списание е посветено на детско творчество. Кахърна работа. Ами като е дала общината пари, пък си няма, горкинката, свестни писатели, та са включени топтан всякакви детски писания. Всякакви.
Не са виновни дечицата. Още по-малко е виновна покойната Нели Черкезова от Кърджали. В нейна памет всяка година се провежда фестивал на изкуствата в училището, където тя е учила – СУ “Йордан Йовков” – Кърджали. Всяка година излиза алманах със стихове и други творби, посветени на това талантливо момиче, отишло си твърде младо от този свят. Е, в раздела “Детско творчество” е препечатана, дори без обяснение и без редактиране голяма част от втория алманах “Обичам любовта си да дарявам” с произведения от “Празникът на изкуствата”, вдъхновен от творчеството на Нели Черкезова.” Цитирам дословно думите от уважаваната от мен директорка на училището - госпожа Недялка Кюпрюджиева. Нейното встъпление към издадения от училището алманах е препечатано без никакви пояснения и човек се чуди “Южно утро” ли държи в ръцете си или кърджалийския училищен алманах. Всъщност – и двете. Защото парчето за “ескимоската супа”, взето от Кърджалийското училище си е останало хомогенно, но чуждо на цялото списание, респективно на “супата”, парче. Така че - в този отрязък - хем е списанието “Южно утро”, хем не е.
Е, има и талантливи детски текстове. Например “Да си дете не е лесно” на Паулина Любомирова от Кърджали. Но като цяло текстовете са наивни и без литературна стойност. В един училищен алманах биха били на място. Но моето поколение помни публикациите в “Родна реч” и знае какво е талантливо детско творчество.
Без особена последователност, но в асоциативна връзка с качествата на детското творчество в списанието, ще цитирам изцяло стихотворението на Борислав Белев, което е доста емблематично за ценностната система на авторката на проекта госпожа Стойка Мариновска:
НИЕ, ПОЕТИТЕ
Ние, поетите сме малко луди,
гоним словата кат, пеперуди…
Ловим ги с мрежата и върху белия лист
Изписваме с изказ, брилянтен и чист.
Понякога въртим думички бол
във въртележка, “на карамбол”.
Посипваме с захар, сол, лют пипер
и малко “есенция”, със капкомер…
После подреждаме ги в стройни редици,
като строени на плаца войници.
Добавяме музика, ритъм и рими
И ето ти – стихове неустоими!
/запазени са правописът и пунктуацията на оригинала/
Ха да ви видя сега, скъпи читатели, можете ли да познаете възрастта на автора. Дете ли, старец ли е, или мъж на средна възраст. Това стихотворение, така брилянтно описващо творческия процес, пародия ли е, ода ли е, или нещо друго, преписано от популярните напоследък готварски книги…Ама е точно по вкуса на госпожа Мариновска. И съответства на манталитета й.
По сведения от мои източници, тъкмо това стихотворение е било свалено от главния редактор, господин Иван Енчев. Но върху него е бил оказан огромен натиск да го върне отново. И може да се предположи какъв натиск е бил оказван и в други случаи. Написана е многобройна редколегия. За двама от нейните членове – Ели Видева и Петко Каневски имам точни сведения, че са непричастни към създаването на това списание. За останалите мога само да предполагам.
Стихотворението на Августина Янкова “Ще те дорисувам” се е превърнало в комбинация на стихотворението със същото име и друго нейно стихотворение със заглавие “Прозрение”. Това вече много прилича на редакторски произвол. Не могат произволно да се взимат парчета от различни творби и да се съшиват… Но, нейсе, както би казал един герой на Щастливеца, запуши я…
В списанието присъстват двадесетина талантливи творци. Някои от тях просто са запазена марка – Петър Василев, Симеон Стоянов, Иван Митев, Трендафил Василев, Ели Видева , Иво Георгиев, Лили Петрова, Демир Демирев, Петко Каневски, Вълко Марашев, Петър Марев, Боряна Станева, Хубен Стефанов, Иван Енчев, Ясен Калайджиев, Йордан Нанчев, Петър Хаджинаков, Милен Милев, Тодорка Николова, Росица Станева, Нина Момчилова… Преводачките Мария Шандуркова и Антонина Димитрова. И, общо взето, това е.
Талантливите им творби, обаче, имат предназначение. Да изнесат на гърба си цялата останала пошлост и посредственост. Е, трудничко им е. Та те заемат малко повече от една осма част на списанието.
И сега ще се върна към заглавието на този текст. Като лимони са използвани и хвърлени техните творби в ескимоската супа на списанието. Използвани, изстискани и захвърлени. Е, скъпи братя и сестри по перо, и аз доскоро бях като вас. Така че, разбирам ви и ви съчувствам.
Но тази псевдолитературна и всевдоестетическа дейност трябва да спре. Кой ще я спре, ако не ние.
И, уважаеми кметове на общините, дали средства за списанието, апелирам към вас да се поинтересувате за какво са използвани парите на вашите данъкоплатци. Апелирам да поискате пълна прозрачност и отчетност.
За да не превърнат и вас в изцедени лимони на един бизнес проект, който иска да мине за литературен.
Мина Карагьозова
Бел. ред. Haskovo.net изразява готовност да публикува и други мнения по темата.
принцесата от Монако
Иван
Мина Карагьозова
истината
Христо Лалев
а аз долавям немощен стон.
Но всеки мечта една го люлее -
най-малкото за Пантеон.
Янко Митев
Тодорка
По повод на: „ИЗЦЕДЕНИТЕ ЛИМОНИ НА ЕДИН БИЗНЕС ПРОЕКТ” • И още за лъжите на Стойка Мариновска, председател на Дружеството на писателите - Хасково Възползвам се от възможността, дадена от „Хасково-нет”, да изкажа свои мисли за бизнес-проекта на Стойка Мариновска, наречен „Южно утро”. Абсолютно права е Мина Карагьозова, че гражданското сдружение „Родопско утро” съществува формално и се използва от Стойка Мариновска за печелене на някакви пари. И слава, може би…То пък една слава! Твърдя го най-отговорно, защото и аз бях хитро въвлечена в този проект уж в името на Дружеството на писателите, за да изкарам едни пари, за едни хора. Как се случи ли? Изведнъж - ни в клин, ни в ръкав, се оказах в редколегията на „Южно утро” с още десетина души, които вече не са там. Стойка Мариновска ми обясни, че много разчита на мен. Каза ми още, че списанието ще се разпространява във всички общини, че ще стане настолна книга в училищата и библиотеките, че ще има бройки и за общината, за да се подарява на гостите, които идват в Хасково.(Боже опази!) Чудесна идея! Приех я с радост – най-после хасковските творци ще има къде да печатат! Четох работния вариант на списанието два пъти, а мнението, което споделих беше, че то много ми прилича на тюрлюгювеч. Но работния текст вече беше набран и щеше да е много трудно да се преработва наново. Оставаше само да се вземат едни …5 000 лв. от общината, които да се преведат в сметката на „Родопско утро”. Само, че общинската комисия за разпределяне на средствата, каза категорично – не! Сега си давам сметка, че членовете на комисията са били абсолютно прави. Но тогава не мислех така. А Стойка Мариновска, всяка сутрин идваше в офиса ми с нейните „велики” идеи и ме вкара в капана да търся пари за списанието й. И ги намерих. Няма да казвам по какъв начин, защото сега ми предстоят едни дълги и унизителни за мен извинения. В мига, в който й казах, че пари има и списанието ще излезе за Деня на будителя, мен вече ме нямаше в редколегията. Заедно с мен изчезна и Вили Ро - Величка Петрова, която свърза Стойка Мариновска с разни хора от община Димитровград, за да иска пари, а и чете и редактира списанието като коректор. И докато двете с Величка сме уговаряли средства за списанието, вече сме били детронирани като ненужни. Това може само да ни радва, защото от бозата, наречена списание, може да се възхищава единствено Стойка Мариновска. И Петко Каневски, който преди да е видял продукта му свали шапката си. Но най-отвратително е, че тя се изгаври и с дружество, на което е председател. Тоест, с всички нас. В Деня на будителя, когато Мариновска представяше списанието, аз с ужас видях, че то вече не е издание и на Дружеството на писателите – Хасково, както беше изписано в работния вариант за печат, и на което аз държах, когато просех парите. Което ще рече, че съм била лъгана от Стойка Мариновска, че уж съм член на редколегията, и че списанието уж е издание и на Дружеството на писателите – Хасково. Така бях използвана по най-отвратителния начин като касичка за Стойка Мариновска, която си издаде списанието благодарение на мен, а дори не ме покани на обсъждането. Но имам право да кажа нещо и за качеството: повечето от снимките са все едно на призраци.Разместени са редовете на няколко стихотворения не само в това на Августина Янкова. Вижте първия куплет на творбата на Колю Мариновски и ще разберете как се прави списание! За прозата няма да говоря, за да не досаждам на читателите. Но съм длъжна да кажа още нещо. В публикацията на Мина Карагьозова е използвано стихотворението на Борислав Белев „Ние, поетите” - една великолепна закачка, поставена на най-неподходящото място в тюрлюгювеча. От автора беше поискано иронично стихотворение, като закачка за хумористична рубрика и аз твърдя, че „Ние, поетите” щеше чудесно да пасне там. Само че такава рубрика в списанието не се появи. Това, за натиска върху някого, са празни приказки. Аз наистина защитих правото на Борислав Белев да участва в списанието, като всички останали членове на дружеството, защото е автор на три поетични книги, защото е носител на трета международна награда в „Есенни щурци” и защото не пише по-лошо от много други, които са заслужили вниманието на Стойка Мариновска. Но разбирам добре какво иска да каже Мина Карагьозова – просто на тристишието липсва посвещение, за да добие съвършеното качество. Друг е въпросът, че стихотворението не излиза във вида, в който е изпратено. А и няма как това да се случи след като повечето от нас си изпращаха стихотворенията по няколко пъти, защото все се губеха някъде в безкрая. Затова публикувам оригинала на „Ние, поетите” с посвещението, за което Мина Карагьозова казва, че липсва. Добавям го аз. НИЕ ПОЕТИТЕ На Ст. М. Ние, поетите сме не малко луди, гоним словата като пеперуди... Ловим ги с мрежата и върху белия лист ги изписваме с изказ - брилянтен и чист.
Понякога въртим думички бол във въртележка, „на карамбол”. Посипваме захар, сол, лют пипер и малко „есенция”, със капкомер...
Редим ги в прави редици, като строени на плаца войници. Добавяме музика, ритъм и рими и ето ти - стихове неустоими!
И така – посипвам главата си с пепел пред всички онези хора, които уважиха думите ми за „Южно утро” и ги моля за извинение. Повярвайте ми, на 75 години съм и никога не съм била така преднамерено, така езуитски вмъквана в мръсните помисли и намерения на една поетеса. Винаги съм вярвала, че поне съвестта на поетите е чиста… Уви!... Тодорка Николова Редови член от Дружеството на писателите – Хасково. Член на Управителния съвет на Съюза на независимите български писатели. Член на Съюза на българските журналисти
Мина Карагьозова
Като става дума за извинения, аз смятам да поискам публично прошка от всички членове на Дружеството на писателите, задето съм подкрепяла един бездарен, некоректен и използващ нечисти средства
човек.Задето съм подкрепила такъв човек в амбициите му да стане председател.
Вчера в разговор Петър Василев каза, че като стар глупак се е хванал на лъжите на Стойка. Моят отговор е, че не сме глупаци, просто сме почтени хора и не сме допускали такава гавра.
Антонина