Д-р Антоанета Йорданова Николова от Харманли е изправена пред съда в Хасково за лекарска грешка и смъртта на новородено. Тя е обвинена от Окръжната прокуратура в немарливо изпълнение на служебните задължения в Акушеро-гинекологичното отделение на здравното заведение, в резултат на което е настъпила смъртта на 5-дневно момиченце.
Бебето е родено на 8 април 2014 година в харманлийската болница. След три дни то и майка му Гюлназ Юсуф били изписани и се прибрали в дома си в харманлийското село Орешец. На 13 април същата година пеленачето издъхнало в дома им. При аутопсията в Съдебна медицина е установено, че бебето е починало от намалено количество на тромбоцитите в кръвта. По казуса била назначена експертиза, в която вещите лица заключили, че детската лекарка не е открила заболяването, нито го е изследвала.
Днес почернената майка и мъжът й Величко Йорданов заявиха пред съда, че детето е било желано и чакано. Гюлназ обясни, че имала проблеми при бременноста и няколко пъти лежала в болница заради контракции. При раждането усетила засядане на бебето, лекарят няколко пъти я натиснал с лакти, а акушерката го издърпала. Малко по-късно забелязала, че медиците изглеждат разтревожени и усетила, че има нещо нередно.
Непосредствено след раждането била повикана д-р Йорданова, поставили кислородна маска на бебето и го сложили на кушетка с обратен наклон – с повдигнати крака. На следващия ден майката и една от сестрите забелязали, че новороденото има сини петна по корема и ръката. Показала ги на д-р Йорданова, която й казала да ги следи. Освен това Гюлназ забелязала, че имало червеникави петна по памперса, но мислила, че са от обработката на пъпа на бебето. Освен това то не сучело достатъчно и не плачело. Въпреки всичко Гюлназ и бебето й били изписани от болницата, а д-р Николова й казала ако има проблем да й се обади.
Вкъщи при смяната на памперсите червеникавите петна се появявали отново. На 5-тия ден детето починало в леглото си вкъщи.
Така д-р Николова е изправена пред съда за лекарска грешка. На днешното заседание по казуса в Хасковския окръжен съд показания дадоха двамата родители, които бяха конституирани като частни обвинители. Бяха разпитани и лекари от Харманли, единият контролирал бременността, а другият водел раждането, както и санитарка в тамошното АГО. Трябваше да бъде разпитана и акушерката, присъствала на раждането, но тя беше нередовно призована. Тя ще свидетелства на следващото заседание, когато ще бъдат разпитани и други свидетели.
Паметливи припомниха, че това е второ обвинение срещу д-р Николова за лекарска грешка. През 2007 г. тя е била изправена пред съда по обвинение за смъртта на друго бебе. Тогава обаче от прокуратурата са оттеглили обвинението, заради промяна в заключението на вещите лица по време на делото.
Решението по сегашното обвинение вероятно ще стане ясно догодина.
Анета Кутелова
001
Денис
Ами
Поредна потърпевша
Поредна потърпевша
Синът ми живее със семейството си в Пловдив. На 25 август т.г. той и снаха ми бяха поканени от приятели да отидат на палатка край р. Арда. Те дълго се двуомиха, защото малкото им дете беше с хрема.
Ивайла се роди недоносена, тежеше едва 1.010 кг. и прекара първите 2 месеца в кувьоз. Вече е на 1 г. 9 м., тежи 8.500 кг. И слава богу няма никакви увреждания. Но когато се разболее, нещата при нея се развиват много бързо – вече 2-3 пъти получава пристъпи на затруднения в дишането, които лекарите от Спешна помощ в Пловдив веднага овладяват.
Във въпросния ден тя, както казах беше хремава и малко понакашляше. Но на младите им се живее и в крайна сметка решиха да отидат.
– Нали и тук има Спешна помощ, каза снаха ми. – Да не би в Харманли децата да не боледуват?
И така оставиха малката Ивайла и батко й Милен на моите грижи и тръгнаха.
Вечерта мина горе-долу спокойно. Ивайла заспа, но в 3:00 ч. се събуди и започна да плаче. Дишаше трудно. Ние с по-големия й брат, който е на 13 години, се изплашихме, но се надявахме, че всичко ще премине. Носихме я на ръце, а тя пъшкаше и дишаше тежко. Чаках да се съмне, броях минутите и това беше най-голямата ми грешка.
В 6:00 ч. се обадих на родителите й. Снаха ми каза веднага да я заведем в Спешна помощ, а те щели с баща й да дойдат колкото се може по-бързо там. Облякохме се, викнахме такси в 6:20 ч. и отидохме в Спешна помощ. В 6:30 ч. вратата беше заключена. Почукахме. Санитарката отвори и отиде да събуди лекарката и мед. сестра. Още като я видя толкова мъничка и толкова зле д-р Св. Тончева каза, че ще повика педиатър. Опитаха се да й пуснат кислород, но не успяха.
В 7:00 ч. дойде педиатърът. Д-р Антоанета Николова влезе като тъмен облак и още от вратата заяви, че нямало какво да направи.
– И сега какво, да я люшкам ли – каза тя.
Д-р Тончева й обясни, че детето живее в Пловдив и няколко пъти е получавало такива пристъпи, но като му направят инхалация, всичко се оправя, на което д-р Николова отговори, че „дори от луната да е, тя нищо не може да направи – тук нямали инхалатор“. Ние с внука ми гледахме като гръмнати. Такова грубо отношение към едно толкова малко и беззащитно детенце, към уплашените му баба и батко…, просто не можете да си представите!
Може би понякога хората имат право да се разправят по иначе недопустим начин с доктори, които имат такова отношение към пациентите си. Помислих си: добре, че синът ми още не беше пристигнал.
Д-р Николова извади от чантата си слушалки, допря ги до телцето на внучето ми и отсече: „За болница е! Ако решите да останете тук – казвайте, ако не… с една дума оправяйте се сами“. След това помогна на сестрата и другата лекарка да пуснат кислорода, който дотогава не беше тръгнал и детето още повече се задушаваше под маската, която се беше затоплила от дъха му.
– Урбазон, 5 мл.! (за количеството не съм сигурна) – рече троснато д-р Николова. И си тръгна.
– Благодаря! – извиках след нея, но тя дори не се обърна.
Всичко това се случи в 7:00 ч. сутринта. А ако бяхме отишли в 3:00 ч. през нощта, както трябваше да направим?!
Лекар – най-хуманната професия! Професията, която всички уважаваме, когато срещнем разбиране и човечност. Но за съжаление не винаги е така.
През това време синът ми и снаха ми пристигнаха. Те останаха учудени, че в нашата Спешна помощ няма инхалатор. Грабнаха детето и без повече приказки потеглиха за Пловдив. После снаха ми сподели, че се страхувала, че Ивайла няма да издържи. Никога не я била виждала толкова зле.
След час и половина ми се обадиха, че всичко е наред. Отишли там в Спешна помощ, веднага й направили инхалация и казали, че няма нужда да влизат в болница. Лекарката извикала бащата да вземе детето и спокойно и търпеливо обяснила на майката как се работи с инхалатор, след като я посъветвали да купи такъв. Шапка им свалям на такива лекари!
Ивайла вече е добре. Родителите й купиха инхалатор (той струва 115 лв.), знаят как да го използват, ако се наложи и са спокойни. Остана само огорчението и обидата от случилото се в този тежък за нас момент.
Преди няколко дни ми се наложи да си направя рентгенова снимка на коляното. Отидох в нашата болница. Д-р Желев, моят личен лекар, веднага ми даде направление. Качих се в рентгеновото отделение и отидох при д-р Георгиев. След като ми направи снимката, той ме извика в кабинета си, показа ми я и с разбираеми за мен думи ми обясни какъв е проблемът и ме посъветва как да постъпя. А това не му влиза в задълженията.
Искам да му изкажа искрената си благодарност! Така че, разбира се, не можем да поставим всички под общ знаменател. Ако на някого не му харесва да упражнява най-хуманната професия, или ако вече се е изморил да го прави – нека се откаже!
Аз не съм филолог, биолог съм. Имам 37 години педагогически стаж, повечето от които в ОУ „Иван Вазов“ в града ни. Никога не съм писала по медиите, нито съм мислила, че ще го направя. Сега обаче почувствах необходимост да споделя какво ми се случи. Мисля, че всички трябва понякога да го правим, а не да се примиряваме и да си мълчим.
Ако нещо съм излъгала или преувеличила – нека Господ да ме съди!
Илиана Велинова