В Турция човек трябва да е особено внимателен в социалните мрежи. Ако например решите да изразявате критично мнение срещу правителството, трябва да имате предвид, че това Ви превръща в потенциална мишена на следствените органи, пише швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" в обширен репортаж от Истанбул. Неслучайно германското външно министерство наскоро актуализира препоръките си към германските граждани при пътуванията им до Турция, визирайки именно опасността, която произтича от непроменената ситуация със свободното изразяване на мнение в тази страна. Дори само заради споделянето на чужд материал или лайкването на критично съдържание в социалните мрежи може да се озовете зад решетките. Това деяние може да бъде класифицирано като обида срещу турския президент или като терористична пропаганда. И двете се наказват със затвор, информира "Нойе Цюрхер Цайтунг".

По следите на критиците

Всяка седмица турското вътрешно министерство публикува нови данни за наблюдението в социалните мрежи. Така например през първата седмица на октомври са били предприети юридически мерки срещу 263-ма потребители, а в седмицата след това - срещу други 176 души. 

Турските власти следят най-вече за съдържания, които могат да бъдат представени като заплаха за националната сигурност. Традиционно това са горещите политически теми като кюрдският въпрос, намесата на Турция в Сирия или пък движението на Гюлен. Напоследък периметърът на "опасните" теми беше разширен: вече трябва да се внимава и с коментарите относно обезценяването на турската валута, които турските власти определят като манипулативни.

Пред швейцарското издание професор Билге Йезил, която преподава публицистика в Ню Йорк и е публикувала изследване по темата, прави паралел с Русия. След протестите от зимата на 2011/12 руските власти предприеха мерки, чиято цел бе да ограничат използването на социалните мрежи за политическа мобилизация. В Турция същата роля изиграха протестите от 2013 година около парка Гези, казва проф. Йезил. Една от въпросните мерки се изразява в изтриване на "опасни" съдържания. Впрочем, Турция е сред страните, от които постъпват най-много искания за изтриване на съдържания ("content removal requests") от платформи като Фейсбук, Гугъл и Туитър. Билге Йезил и нейният екип са установили, че в определени периоди достъпът до въпросните интернет-платформи в Турция е бил изкуствено затрудняван или забавян, а понякога и напълно блокиран - например след терористичните нападения, разтърсили страната през 2016 година. Подобни атаки показват, че в Турция действително съществува риск за националната сигурност, което може да оправдае засилените мерки за следене и контрол.

Всичко това обаче не опровергава опасенията, че турското правителство използва "риска за националната сигурност" като претекст, за да атакува своите политически противници - както се случи след неуспешния опит за преврат преди две години, когато десетки хиляди души бяха задържани под предлог, че били подкрепяли пучистите. Само през първите шест месеца след неуспешния пуч, заради активност в социалните мрежи в Турция са били задържани повече от 3700 души, а срещу 17 000 са започнали следствени действия. Но цензурата в интернет не се ограничава само до социалните медии - тя стига и до критично настроените срещу властта турски информационни сайтове и портали. Най-показателният случай е този с блокирането на онлайн-енциклопедията Уикипедия през април 2017. Причината: от Уикипедия отказаха да изпълнят искането на турската държава да променят съдържанието на публикациите, в които се говори за тайна турска подкрепа за отрядите на "Ислямска държава" в Сирия. Анкара определя тези текстове като клеветнически.

Всеки може да стане доносник

Турция обаче не се задоволява само с орязването на достъпа до критични съдържания, но и следи активно поведението на потребителите в мрежата. Така например турската полиция е разширила значително дейността на звената си за борба с киберпрестъпността. По данни на вестник "Хюриет" е било създадено и ново звено, което ще се занимава със случаите на "обида към държавните органи". А критиката срещу властта лесно може да бъде представена като обида.

Вниманието на турската полиция е насочено основно към по-масовите профили, т.е. към такива с много последователи. В полезрението на властите обаче може да попадне всеки, тъй като турската полиция разчита много и на помощ от гражданите. Те са призовани да докладват за "проблематични" публикации в мрежите. За целта дори вече има специално приложение, които улеснява този вид доносничество.