Димитровградски младежи от приключенски клуб "Знакът на българина" към Детски младежки център на 1-ви ноември осъществиха  експедиция древния тракийски град"Кабиле". Експедиция посветиха на деня на будителите. Малките приключенци научиха много любопитни исторически факти за античнич, град "Кабиле". Изкачиха Зайчи връх от където на длан се виждат всички археологически разкопки и открития до момента.
Децата научиха, че Кабиле е древен тракийски град, основан около IV в. пр. Хр. върху основите на по-древно селище в подножието на днешния Зайчи връх, близо до завоя на река Тонзос (Тунджа) в древността. В наши дни територията, на която е бил разположен древния град и по-късните селища край него са превърнати в археологически резерват, разположен на 10 километра от град Ямбол. Местоположението на Кабиле е възлов пункт при пресичане на важни пътища през древността и античността. От тук е минавал пътят от Айнос (днешен Енез при устието на Марица (античния Хеброс) към Хемус (Стара планина) и долното течение на река Дунав, както и диагоналният път (Via Diagonalis) от Бизантион през Сердика (София) – Найсос (Ниш) към средното течение на река Дунав. С това си стратегическо местоположение древното селище Кабиле постепенно прераства в град, който се обособява във важен политически, икономически и религиозен център на Одриското царство и Римската империя. Днешният Национален археологически резерват Кабиле обхваща площ от близо 650 декара и е част е от Стоте национални туристически обекта.
Вторият обект на експедицията бе манастир "Света Богородица. Според легендата, царица Елена пращала често хора да й носят вода от целебния извор. По-късно манастирът станал женски православен и бил обитаван до падането на България под Турско робство в края на 14 век. манастирът е бил разрушен и на негово място е имало нива, както земята около него. Собственикът на нивата Стоян Ганев от село Кабиле през 1898 година, докато си почивал на нивата след работа, сънувал жена облечена в черно, която му посочила мястото на лечебния извор. Орачът започнал да копае на това място и наистина се натъкнал на водата. По-късно, за съжаление, неразбирателства със съселяните му го принудили да закопае извора. Според преданието селянинът ослепял на минутата. 17 години по-късно неговата съпруга Кера и една жена от Сливен откриват наново изворчето. И до днес твърдят, че който се измие с тази лечебна вода проглежда.