Има една сфера в България, която вече удави във водовъртежа си от безизходност хиляди семейства. Става дума за наркотиците и за децата, които посягат към тях. Нека не наричаме всички наркомани или дори зависими, някои изтеглят късата клечка и загробват и своя, и живота на семействата си. Много други се движат на опасната граница на експеримента, което няма абсолютно никакво значение, когато се стигне до арест.
Стигнали дъното или устремили се към него, всички тези деца под 18 години имат една обща характеристика - те са успели да доведат близките си до стрес, отчаяние, мъка. Само едно съмнение стига, за да влезе в ума на родителя ужасната мисъл, че детето му може да умре внезапно. И тази мисъл далеч не е без покритие: не са един или два случаите, в които първата доза причинява смърт или доживотна инвалидизация.
Какво направи държавата през годините, за да помогне на тези семейства? За да помогне и на себе си в крайна сметка, защото човек, който е експериментирал, но се е отказал и се е върнал в правия път, става съвсем редови член на обществото и плаща данъци. Дори стигнал до зависимостта, но намерил адекватна помощ и подкрепа, той напълно може да се завърне отново към обществото. И да плаща данъци. Данъците се споменават отново, защото вече става кристално ясно, че държавата от друго не се интересува, освен от пари. Нека бъдат тогава пари.
Още в първите дни на 2006-та година тогавашните законотворци промениха НК в частта му за наркотиците и премахнаха текста, според който притежател на доза за лична употреба не подлежи на съдебно преследване. Аргументът тогава беше изцяло популистки - цитираха се някакви майки от Благоевград, които призоваха за тази промяна и парламентът, виж ти, веднага ги чу. Вносител беше Мирослав Севлиевски от НДСВ. Хиляди други майки и малцината специалисти от цялата страна останаха като попарени, но запята веднъж, тази песен не спря въпреки всичките разумни доводи. Тя направи това, което направи. И което всички, запознати с тънкостите в тази сфера, очакваха да се случи със свити сърца.
Нищо не е такова, каквото изглежда
Тази промяна подкара към арестите всяко заловено с една цигара марихуана или една доза хероин момче или момиче. В същото време държавата отказа да въведе задължителното лечение, прието в други страни, защото имало къде да се лекуват. Според НК, единственото място, където можели да се лекуват посягащите към наркотици, е затворническата психиатрия в Ловеч. Там се лекуват хора, психично болни. И пак там, на същото място изпратиха човек от Пловдив, който отряза главата на баща си, свари я в тенджера, а с кръвта заля полицаите. Е, точно към това място държавата насочи според законите си наркозависимите. И това далеч не е всичко. Наркопазарът реагира на промяната от 2006-та на момента и в Столипиново започнаха да се предлагат стаички за 1 лев, където клиентът да си бие хероина във вените. Като резултат още същата година имаше два смъртни случая - намериха студент мъртъв на улицата в Столипиново, а момиче от Асеновград, обявено за издирване, беше открито на бунището пак там, на четвъртия ден, след като бе използвала услугата "стая за 1 лев".
Другият резултат от популистката и без всякаква мисъл промяна тогава беше отказът от лечение. Не че много се предлагаше и тогава, но след въпросната промяна пък стана като табела на главата: "Ела ме арестувай".Най-скандалното беше, че тогава поправката бе нанесена след като химици от лаборатория в Опицвет се измъкнаха от правосъдието, след като бяха заловени с десетки килограми прекурсори на място. Оказа се, че това било за лична употреба.
Днес се предлага арест на възрастен да бъде премълчаван пред близките за 48 часа, а на дете - за 24 часа. Каквито и уговорки да се правят, каквито и прецизирания да се визират, ясно е какво предстои. Ако у нас се прецизираше каквото и да е, хаосът нямаше да бъде чак толкова голям. На това вече никой не вярва.
В тази сфера хаосът е направо садистичен
Същите тези хиляди семейства, които от 2006-та година досега само стават все повече и все по- уязвими, ще бъдат подложени на още по-голям стрес. Най-големият. Какво, според вносителите на това предложение, си представят, че мислят семействата на наркоманчетата до 18 години, че и повече, когато нямат новини от тях? Не гадайте, мислят си, че са умрели. Идеята за арест им идва по-нататък като спасителен вариант. Първо изживяват ужаса. Системният хаос в страната е повсеместен, но точно в тази сфера е направо садистичен. В момента възрастта на първия опит на наркотици е съвсем ниска, модни на пазара са новите дроги, които причиняват психотични разстройства.
Деца до 18 години няма къде да бъдат лекувани. И не си мислете, че може би някъде ще ги вземат и хайде, нека да опитаме - не, чисто и просто НЯМА къде да бъдат лекувани. На този фон, на фона на пълния отказ на държавата да се погрижи за този важен проблем, сега тя се готви да удари като с парен чук хората, които и без това не могат да си поемат въздух. Главният прокурор Сотир Цацаров отказа коментар по тази тема с думите, че ще изчака промените да станат факт. И да се намери точния баланс между интересите на бързото правосъдие и на човешките права. Когато промените станат факт, да се готвят семействата. Полицията най-редовно попълва графата си за арести на наркодилъри с тълпи хлапета, помамили се по бързото щастие. Така се отчита. И попарените ще са много. Дали може тази промяна пак да причини смърт като преди? Като нищо. Семействата и без това едва дишат. Колко му е.
Девет години е бродила полудялата Виола Каравелова със снимката на съпруга си Йосиф Хербст по софийските улици през 20-те и 30-те години на миналия век с въпроса: "Знаете ли къде е мъжът ми?"
Пак ли същото ни чака?
Източник: http://www.dw.com
мария антоанета и наполеон бонапартови