Илиян Илиев е един от от водещите кларинетистите на нашето време, спечелил световно признание за своите изпълнения прочути в цяла България и Съединените щати.
Роден е в Пловдив, в семейството на големия народен кларинетист Никола Илиев. Първоначално се учи на инструмента под ръководството на баща си, но по-късно става ученик и на акад. Петко Радев.
След като завършва Националната музикална академия в София, продължава образованието си в САЩ,. Завършва с магистърска степен от The New School University и Professional Studies от The Juilliard School в New York.
След успешното си представяне на „ Artists International“ през 2000-та година получава възможността за дебют в Weill Hall at Carnegie Hall. През 2001 подписва договор с международната импресарска компания „ Albert Kay Associates“.
Работата му като музикант го среща в изяви с известни имена като Фредерика фон Щаде, Хърби Ман, Курт Мазур, Джеймс Ливайн, Ив Абел, Алън Гилбърт, Даниел Хеге, Рут Ларедо, Теодосий Спасов, Пол Хаас и Росен Миланов.
Паралелно с концертната си дейност, Илиев развива и налага новаторски метод за преподаване по кларинет, наречен „Cat Tongue“. Учебните му методи се прилагат от Mannes музикален колеж в Ню Йорк, Къртис музикален институт-Филаделфия, Пенсилвания и Московската консерватория.
Освен с класически репертоар, Илиан Илиев концентира и с музика от Източна Европа музика, съчетава джаз с неравноделни ритми.
Тази вечер музикантът излиза на Хасковска сцена от 19 ч в читалище „Заря“ в проект с Теодосий Спасов и трите оркестъра на Хасково. Концертът е посветен на днешния Световен ден на музиката.
– Г-н Илиев, хасковската публика има късмет, защото през последните две години се радва на възможност да приеме на своя сцена нтересни компилации, като тази, която ще се случи тази вечер на сцената на читалище „Заря“-двама солисти от ранг-вие и Теодосий Спасов и трите местни оркестъра.
– Хасковската публика наистина е касметлийска. Но хората в този край са ценители на музиката. Харесва се особено нашата българска музика. Но днес ще е нещо хибридно, в добрия смисъл на думата. Смятам, че успяхме да направим нещо, което ще привлече вниманието. Произведението, което ще изсвирим на финала с трите оркестъра на Хасково е на Теодосий Спасов. Правили сме го вече няколко пъти. Сега обаче за първи път и с народен оркестър. Получава се добро съзвучие, битовите инструменти дават различна красота на произведението. Репетициите минаха доста добре, много интересно, хората тук са добри професионалисти. Първоначално солистите се наместват с оркестъра, после оркестър с оркестър и започваш да готвиш, докато яденето стане…
– Вие сте потомствен музикант, ражда ли се човек с музика в кръвта, в сърцето?
– Това е много дълга тема. Започнах да се занимавам с науки, които разглеждат нашите кратки изказвания в живота, като „тя си го носи“ или „той си го носи“… На въпросът ви бих отговорил – и да, и не. Това по-скоро се развива при човек. Това е като автобуса-спира на една спирка-качват се пътници, после спира на друга-още пътници прибира… Така е и в живота, ако е влязла в теб тази предишна информация, ако сме имали баби или дядовци, от които сме чули песни, импровизационната музика… значи се раждаш с музиката. Хубавото е, че на географската ширина, на която сме се родили, има ярки таланти.
– Вие сте настоящето, но какво мислите за бъдещето-за новите музиканти, които идват след изпълнители от вашия ранг? Сякаш има възраждане за народната музика-все повече деца влизат в музикалните школи, за да учат кавал, не флейта, да свирят на гайда.
– Да, за мен това е по-интересно, отколкото наплива към школите за класически инструменти, защото класическата или западно-европейската музика не е наша, тя принадлежи на друг свят. За мен е важно какво се случва с българската музика, дори аз не искам да я наричам на-родна музика, а само българска.
– Заставайки на тази сцена какво виждате пред себе си, как се възприема българската музика от български автори, какво ви връща публиката от това, което вие ѝ давате?
– За мен българската музика никога не си е тръгвала от бита на българина. Просто смятам, че малко поколенията нагазиха в други води, поокаляха се тук-там, позацапаха облика ѝ. Но тези неща винаги имат удар и връщане и това е логичен някакъв обрат в изкуството и в живота изобщо.
– Тогава по-скоро разцвет ли виждате или застой в българският фолкро и влиянието на българската музика върху младите?
– Разцвет не знам, но аз виждам желание. И дано тези фолклорни ансамбли, които ги има под различни форми-професианални и непрофесионални, продължат да съществуват. Защото те са камънит -носители на българщината.
