Промените в Наредбата № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства от днес е факт. Измененията са обнародвани в днешния брой на Държавен вестник в първоначалния им вид, въпреки реакциите на бизнеса и искането за прецизиране на някои от точките по време на общественото обсъждане.
Прекрояването на Наредбата е свързано с приетите през март промени в Закона за ДДС, с които се цели подобряване на отчетността на бизнеса.
Измененият поднормативен акт налага нови изисквания с целта да се „свие“ в кьошето сивия бизнес. Според разчетите на НАП ежегодно от укриване на обороти фискът търпи загуби от около 330 млн. лв. Като най-рискови сфери данъчните сочат заведенията за хранене и баровете, търговците на дребно, продажбите на облекла и обувки, горивата.
Новата наредба прекратява практиката на издаване на служебни бонове, която най-често е прилагана по заведенията, вече не може да има и сторно бележки на хартия. Освен това всеки бон вече ще се отчита до 5 минути в НАП. На касовите бележки ще има и QR код, чрез които потребителите ще могат да проследят дали покупката им е отчетена в приходната агенция. Идеята е купувачите да станат своеобразни агенти на данъчните.
Сред новостите е и фактът, че електронните магазини минават на регистрационен режим към НАП, въвеждат се и нови изисквания към бензиностанциите при отчитането към данъчните.
По етапно промените ще засегнат всички фирми в страната, които ползват касови апарати, софтуер за управление на продажбите, интегрирани автоматизирани системи за продажби.
За да са в синхрон с новите изисквания много от фирмите ще трябва да пренастроят апаратите си или да инвестират в нови. По информация от НАП става въпрос за около 440 хил. фискални устройства. Засегнатите обекти са основно малки и средни предприятия, които наброяват малко над 20 хиляди. Тези фирми, чиито фискални устройства са отпреди около две години, ще могат да прекроят софтуера им, но останалите ще трябва да бръкнат в касите си за закупуването на нови. По оценките на данъчните, разходът за бизнеса за актуализацията на софтуера ще е около 120 лв. на работно място с компютър и фискален принтер. Подмяната само на принтера струва средно около 250 лв.
Производителите и разпространителите на софтуер за управление на продажбите пък ще трябва да декларират пред приходната агенция, че продуктите им отговарят на изискванията на наредбата.
Това задължение влиза в сила от 1 октомври. Тук обаче, според бизнеса е единият от подводните камъни. Тъй като стана ясно, че според наредбата, ако се установи несъответствие на функционалността на включен в публичния списък софтуер с изискванията на приложение № 29, НАП ще заличава софтуера от списъка и ще уведомява по електронен път всички, които го ползват, да преустановят работата си с него. Това според Българската стопанска камара обаче може да навреди много сериозно на големите заводи, чиято работа на на практика ще бъде спирана, ако са част от цитираната ситуация. Това води след себе си делегирането на загуби, особено що се касае за обектите, които работят за износ към клиенти извън страната и трябва да се спазват определени срокове за доставките и документалната обработка на стоките. Според бизнеса проблемът е в липсата на гаранции, че в публичния списък ще попадат продукти, които са предварително изпитани като сигурни.
За тези си притеснения от БСК изпратиха писмо и до министъра на финансите още по време на публичната дискусия по наредбата.
В становището си бизнесът предупреди още, че ще има проблеми и заради изискванията към функционалността на софтуерите за управление на продажбите в търговски обекти - откриването и приключването на една продажба да се осъществява в рамките на същия ден. При търговията на едро и разносната търговия, например, често е невъзможно в рамките на ден това да се случи, контрират от бизнеса. Това обективно възпрепятства предприятията да генерират предвидените дневни отчети и да предоставят информация в НАП в рамките на деня, категорични са от работодателската организация.
Друг огромен проблем в наредбата, който очертаха от БСК и заради което те настояха за прецизиране на достъпа на НАП до информацията за продажбите на предприятието чрез „одиторския профил“, е че в много случаи софтуерът за управление на продажбите е част от интегрирани системи за управление и планиране на ресурсите в предприятията (ERP). А те съдържат и голямо количество информация, която не е пряко свързана с продажбите. Често тази информация е търговска тайна, съдържа конфиденциални и/или класифицирани данни, лични и чувствителни данни, контрират работодателите.
Haskovo.net
Наредбата може да намерите тук.
