Учените установиха, че замърсяването с микропластмаса не е проблем само на морските екосистеми и хранителни вериги. То засяга и тези на сушата.

"Шокираща реалност е, че пластмасата замърсява почти всеки ъгъл на околната среда и нейните екосистеми", казва професор Аманда Калахан от Университета в Рийдинг

Професор Аманда Калахан, биолог учен в Университета в Рийдинг и водещ автор, допълва: "Напоследък се обръща внимание на пластмасите, замърсяващи нашите океани, но това изследване разкрива, че те са и в нашето небе."

"Това изследване (...) ни показа за пръв път, че микропластмасите са в състояние да преминат в няколко етапа на живота на летящите насекоми, което им позволява да замърсяват всички видове живи същества, които нормално не биха били изложени на това."

Микропластмасите могат да произхождат от замърсяването с пластмаса, разпадането на която в околната среда​ отнема стотици години,   и е установено, че е масово в океаните и сладките води по целия свят. Микропластмаси също попадат директно в отпадъчните води заради микрогранулите, използвани в много козметични продукти. Водните организми ги консумират и така микропластмасите се прехвърлят по хранителната верига в рибата и другите водни същества.

Новото проучване, публикувано в Biology Letters,за първи път проследява пътя на микропластмасите по хранителната верига при насекоми.

Изследването е проведено с комари, чиито ларви обитават водна среда. Във водата учените поставили частици микропластмаса, маркирани с флуоресцентно багрило. Докторантът Рана Ал-Джайбачи наблюдава флуоресцентните пластмасови микрочастици в ларвите на комарите и проследява тяхната съдба през техния жизнен цикъл. Тя използва микроскопи, за да провери дали микропластиците са преминали от хранещите се ларви до нехранителния стадий на какавидите и на възрастното насекомо. Оказало се, че ларвите не ги изхвърлят от телата си по време на метаморфозата си. 

Тези насекоми служат за храна на различни сухоземни животни - птици, прилепи, жаби, които от своя страна също стават плячка на по-големи хищници. Така микропластмасата се предава по хранителната верига и оказва вредното си влияние върху огромен брой животни. В крайна сметка достига и до нашата трапеза.

Има и други насекоми, които прекарват ларвения си период във водата, а след това излизат на сушата. Такива са водните кончета, например. Вероятно при тях се наблюдава същото явление, както при комарите.

Учените се надяват, че откритието им ще стимулира намаляването на употребата на пластмаса и стъпка по стъпка ще спрем да увреждаме околната си среда и своя дом - Земята.