Спомени и мнение от полк. о.з. Иван Христов Дишлиев – София за Костадин Гемеджиев (командир на българо-гръцкия партизански отряд „Васил Левски“, действал в т.н. „неутрална зона“ през 1944 г.).
„МОИТЕ СПОМЕНИ И МНЕНИЕ ЗА КОСТАДИН ГЕМЕДЖИЕВ“
Сто години от рождението на Костадин Гемеджиев е повод да възстановя в паметта си това, което ме свързва, това, което помня, това което ме възхищава в живота на моя земляк.
Ние сме от едно село – село Долно Луково. Той е първият политически затворник, вторият съм аз. Още като ученик в Харманлийската гимназия, той възприема социалистическите идеи и остава верен на тях до края на живота си, независимо от всичко, което беше принуден да изтърпи.
Той малко живя на село, но Долнолуковци не повярваха на обвиненията към него, а се гордеехме и се гордеем , че той е наш земляк, Долнолуковец.
Преди да попадна в затвора аз не съм имал среща с него, но примерът му вероятно е послужил и аз да възприема социалистическите идеи и да изпитам жестоките инквизиции и твърдостта на затворническите нарове.
В затвора аз още по-добре разбрах и оцених моя земляк и му написах писмо. Той му отговори с картичка. Не мога да си спомня съдържанието, но в паметта ми се е запазил съветът, който той ми даде: – „Готви се за сериозни събития!“
Неговите качества на твърдо убеден комунист с организаторски способности са били оценени за да бъде привлечен за член на военната комисия на ЦК на БКП, отговорен за харманлийски район.
Няма да се спирам на дейността му преди 9-ти септември. Той достойно посрещна победата като командир на българо-гръцки партизански отряд „Васил Левски“.
Неговата страшна трагедия започна след 1944 г. Завистливи, а може би с нечиста съвест партийни членове, заели отговорни постове след 9-ти септември, направиха всичко възможно да го очернят. Многократно увеличиха пропуска, допуснат при смъртна заплаха, приписаха му действия, които не е извършил, изопачиха фактите, даже му отнеха ръководството на създадения от него отряд, отровиха живота му.
Бай Коста, както се обръщах към него, живя много, много трудно до края на живота си. Още жив, измъчен, но не сломен, дочака дълго, цели 45 години очакваното решение на Контролната комисия на ЦК на БКП – „НЕВИННО ОБВИНЕН, с възстановяване на партийното му членство и командирството на отряд „Васил Левски“.
Той си отиде. Живя достойно и остави пример на непоколебим борец за СОЦИАЛИЗЪМ.
Поклон, дълбок поклон пред неговата светла памет.
Негов земляк и последовател,
полковник о.з. Иван Христов Дишлиев: /п/
30.08.2008 г.
София
Държавен архив – Кърджали, Спомен № 785
Споменът е подготвен от Вълчо Златилов
