Учените установиха, че средната префронтална кора на главния мозък играе ключова роля в краткосрочната памет и разбраха връзката ѝ с възприятието.

Те показаха по-специално, че благодарение на този дял възприемаме картината на света около нас като непрекъсната, без да потъмнява, когато мигаме, разказва Science Daily.

Резултатите са публикувани в списание Current Biology.

Всеки човек мига неволно, за да овлажни очите си, на около всеки пет секунди. В този момент клепачът закрива светлината, ретината е на тъмно обаче ние продължаваме непрекъснато да възприемаме реалността около нас без прекъсване.

Учените предполагат, че това се дължи на факта, че мозъкът ни може да запомня информацията, свързана с възприемането на реалността (сетивната информация), включително визуалната и да я "слепва" гладко към новата информация, за да не забележим прекъсването.

В новото проучване невроучеите изследват пациенти с епилепсия, на които временно са имплантирани електроди в мозъците им. Пациентите трябва да съобщават за начина, по който са ориентирани линиите от точки на екрана, докато тяхната мозъчна активност непрекъснато се записва. След това им е показана втора решетка и сха помолени да посочат ориентацията на точките. Ако и двете ориентации са еднакви, това се тълкува като индикация, че субектите са използвали информацията от първия етап, за да установят възприятието във втория етап.

Мозъчната активност се оказва съгласувана с визуалната перцептивна памет. Окончателно ролята на конкретната област на мозъка е доказана със случая на една пациентка, страдаща от епилепсия, на която заради болестта ѝ е отстранена част от горния фронтален гирус. Пациентката не може да запомня визуалната информация достатъчно добре.

"Нашето изследване показва, че средната префронтална кора (медиалният префронтален кортекс) на главния мозък калибрира текущата визуална информация с тази, която е получена по-рано, като по този начин ни позволява да възприемаме света непрекъснато, дори когато си затваряме очите, докато мигаме", обяснява водещият автор на Каспар Швиеджик (Caspar Schwiedrzik) от Университета в Гьотинген.

Това не важи само за мигането, но и за по-висши когнитивни функции.

"Дори когато виждаме изражение на едно лице, тази информация влияе на възприемането на израза на следващото лице, което виждаме", отбелязва Швиеджик.