Трудно може да са намери нещо, което да дразни мъжете повече, отколкото постоянният контрол над техните действия. За тях, мъжете, може би най-обидното определение е да бъдат наречени от приятелите си "мъж под чехъл".
Защо много жени изпитват потребност да контролират мъжете си?
Смята се, че основната причина за това е ревността. Проследявайки действията на мъжа, жената се опитва да ограничи неговите контакти с възможните съперници.
Всъщност ревнивите жени обикновено са склонни към незабелязано следене. Те се държат като детективи и се опитват да хванат мъжа на местопрестъплението. А неочакваните проверки или звъненето по телефона са по-скоро проява на майчински инстинкт.
Повечето семейни жени се държат като грижовни майки, при това те играят тази роля дълго преди раждането на детето - т.е. тренират с мъжа. Но нито мъжът, нито жената, излизайки от семейството на родителите и създавайки си свое семейство, принципно не е наясно какво е това съпружески взаимоотношения. Това неразбиране е не само съзнателно (няма опит и необходимите знания). Главното е, че никой си няма представа за емоционалния образ на равноправните отношения между мъжа и жената.
Ролята на дете за нас е емоционално очевидна - всички ние сме я играли на възраст 16 -30 години, докато сме живели с родителите си. Жената лесно влиза в ролята на майката, защото тя през детството си е играла на майки и дъщери, а е и еволюционно приспособена към изпълняването на родителските функции.
А мъжът в детството си не е играл на подобни игри и не е отработил социалните роли. Той е приспособен към постигането на ресурси и конкуренция между самците. Затова повечето мъже, напускайте семейството на родителите си, емоционално са готови да изпълняват само ролята на сина.
В редки случаи мъжът влиза в ролята на бащата (особено ако е от проблемно и непълно семейство, където е бил по-големият брат). Но в повечето случаи нито мъжът, нито жената са готови да бъдат съпруг и съпруга и не знаят как да изградят равноправнитеси семейни отношения.
А като добавим и типично женските качества като безкомпромисност, перфекционизъм и чувство за собственичество - ще получим един огнен коктейл за тотален контрол.
Жената е недоволна от поведението на мъжа, тъй като тя знае, че той е "неспособен да прави елементарни неща", "нищо не може да му се възложи" и изобщо държи се детински.
Затова тя задължително контролира всички негови действия, за да не допусне той да извърши някоя глупост, навреме да се върне в семейното лоно и по възможност да й бъде пред погледа. Тъй като жената биологически е подготвена за ролята на майка, тя е наясно и с техниката на емоционалното потискане - т.е. умее да ограничава свободата на неразумните мъжки стремежи.
Разбира се, мъжът се дразни от всичко това, но тъй като не е готов за пряка борба, започва да търси положителните страни в създалата се ситуация. Повечето проблеми не трябва да се помнят, жената така или иначе ще мърмори, когато му дойде времето. Напълно естествено е той да се държи все по-безотговорно и по детски - на първо място поради протеста, а на второ тъй като това е най-лесният начин за излизане от създалата се ситуация.
А жената продължава да търси поводи за своите инстинкти, играейки ролята на майка, домакиня и ревнива жена - три в едно. Самата тя се дразни от това, но ситуацията трудно може да се промени - нали за да може мъжът да започне да проявява инициатива и да се научи да действа, на него трябва да му се позволи да действа самостоятелно. При това максималното, което обикновено е готова да даде всяка жена е да даде свобода до първата грешка.
Тези стереотипи могат да бъдат пречупени и от мъжа, и от жената. Но и в двата случая главният етап на прехода е мъжът да получи свобода за действията си и правото на грешки. Тези грешки първоначално ще бъдат много, но ако вие отново започнете да ги оправяте, скоро ще се върнете на изходната позиция.
Защо много жени изпитват потребност да контролират мъжете си?
Смята се, че основната причина за това е ревността. Проследявайки действията на мъжа, жената се опитва да ограничи неговите контакти с възможните съперници.
Всъщност ревнивите жени обикновено са склонни към незабелязано следене. Те се държат като детективи и се опитват да хванат мъжа на местопрестъплението. А неочакваните проверки или звъненето по телефона са по-скоро проява на майчински инстинкт.
Повечето семейни жени се държат като грижовни майки, при това те играят тази роля дълго преди раждането на детето - т.е. тренират с мъжа. Но нито мъжът, нито жената, излизайки от семейството на родителите и създавайки си свое семейство, принципно не е наясно какво е това съпружески взаимоотношения. Това неразбиране е не само съзнателно (няма опит и необходимите знания). Главното е, че никой си няма представа за емоционалния образ на равноправните отношения между мъжа и жената.
Ролята на дете за нас е емоционално очевидна - всички ние сме я играли на възраст 16 -30 години, докато сме живели с родителите си. Жената лесно влиза в ролята на майката, защото тя през детството си е играла на майки и дъщери, а е и еволюционно приспособена към изпълняването на родителските функции.
А мъжът в детството си не е играл на подобни игри и не е отработил социалните роли. Той е приспособен към постигането на ресурси и конкуренция между самците. Затова повечето мъже, напускайте семейството на родителите си, емоционално са готови да изпълняват само ролята на сина.
В редки случаи мъжът влиза в ролята на бащата (особено ако е от проблемно и непълно семейство, където е бил по-големият брат). Но в повечето случаи нито мъжът, нито жената са готови да бъдат съпруг и съпруга и не знаят как да изградят равноправнитеси семейни отношения.
А като добавим и типично женските качества като безкомпромисност, перфекционизъм и чувство за собственичество - ще получим един огнен коктейл за тотален контрол.
Жената е недоволна от поведението на мъжа, тъй като тя знае, че той е "неспособен да прави елементарни неща", "нищо не може да му се възложи" и изобщо държи се детински.
Затова тя задължително контролира всички негови действия, за да не допусне той да извърши някоя глупост, навреме да се върне в семейното лоно и по възможност да й бъде пред погледа. Тъй като жената биологически е подготвена за ролята на майка, тя е наясно и с техниката на емоционалното потискане - т.е. умее да ограничава свободата на неразумните мъжки стремежи.
Разбира се, мъжът се дразни от всичко това, но тъй като не е готов за пряка борба, започва да търси положителните страни в създалата се ситуация. Повечето проблеми не трябва да се помнят, жената така или иначе ще мърмори, когато му дойде времето. Напълно естествено е той да се държи все по-безотговорно и по детски - на първо място поради протеста, а на второ тъй като това е най-лесният начин за излизане от създалата се ситуация.
А жената продължава да търси поводи за своите инстинкти, играейки ролята на майка, домакиня и ревнива жена - три в едно. Самата тя се дразни от това, но ситуацията трудно може да се промени - нали за да може мъжът да започне да проявява инициатива и да се научи да действа, на него трябва да му се позволи да действа самостоятелно. При това максималното, което обикновено е готова да даде всяка жена е да даде свобода до първата грешка.
Тези стереотипи могат да бъдат пречупени и от мъжа, и от жената. Но и в двата случая главният етап на прехода е мъжът да получи свобода за действията си и правото на грешки. Тези грешки първоначално ще бъдат много, но ако вие отново започнете да ги оправяте, скоро ще се върнете на изходната позиция.
Източник: tia.bg