Група учени разкри, че пробиотиците, често наричани "добрите бактерии", не са толкова „добри”, колкото си мислехме.

Две проучвания, публикувани в списание Cell, откриват, че храносмилателната система при повечето хора не позволява на пробиотиците да направят каквото и да е. Те дори биха забавили връщането на нормалните чревни бактерии след приема на антибиотици.

"Хората са атакувани от много твърдения в подкрепа на пробиотиците, въпреки че литературата, върху която обосноваваме нашето разбиране за тях, е много спорна. Ние искахме да  определим дали пробиотици като тези, които се продават в супермаркета, колонизират стомашно-чревния тракт, както се очаква от тях, и след това - дали тези пробиотици оказват някакво влияние върху човешкия организъм", заяви пред EurekAlert водещият автор Еран Елинав (Eran Elinav) от Научния институт Вайцман в Израел.

"Противно на сегашната догма, че пробиотиците са безвредни и от полза за всички, тези резултати показват нов потенциален неблагоприятен страничен ефект от използването на пробиотици заедно с антибиотици, което може дори да доведе до дългосрочни последици."

Пробиотичните изследвания обикновено разчитат на проби от изпражнения, но в това изследване авторите анализират директно човешките черва. В първото проучване на 25 доброволци е изследван чревният им тракт, включително чрез ендоскопия и колоноскопия, като са разделени на две групи - приемащи пробиотици и контролна група, вземаща плацебо.

Във второто проучване на 21 доброволци са дадени антибиотици и след това те се разделят на три групи, за да се разбере дали пробиотиците могат да противодействат на последиците от антибиотиците и да заселят отново полезни бактерии в червата. При първата група червата са оставени да се възстановят от само себе си, втората група използва пробиотици, а при третата е направена трансплантация на собствените им бактерии чрез автоложна фекална микробиомна трансплантация (autologous fecal microbiome transplant - aFMT).

Резултатите от първото проучване показват, че някои пробиотици може да колонизират червата на някои хора, наречени „перзистери”, но при други, наречени „резистери”, се изхвърлят. Така че пробиотиците успяват да колонизират само някои черва, но могат да се намерят във всички проби от изпражнения, поради което предишните изследвания може да са били подвеждащи.

При второто проучване, след като антибиотиците изчистват червата, стандартните пробиотици лесно колонизират чревния тракт на всички във втората група, но екипът е изненадан, че пробиотичната колонизация възпрепятства нормалната микробиома на гостоприемника. За разлика от това, aFMT води до възникване на микроорганизми в червата на третата група, връщайки се към нормалното в рамките на дни. 

Изследователите отбелязват, че пробиотиците не са напълно безполезни. Изглежда, че различни хора реагират на тях по различни начини.

Ще са необходими повече изследвания, за да се изяснят клиничните ефекти на пробиотиците. Но изводите от това изследване хвърлят съмнение върху репутацията на „добрите бактерии”.