Как точно се е зародил животът на Земята е вълнуващ за учените въпрос. Но когато четем популярните статии, твърде малко се казва за времето, което е било необходимо това да се случи. Едно човешко същество идва на бял свят за няколко часа, при животните раждането е още по-бързо, затова в нашите представи някак си това са кратки и несъмнено вълнуващи епизоди. Но на планетата зараждането на живота е продължило милиони години. И е било не точно вълнуващо. Условията, при които това се е случвало също никак не съответстват на представите ни за годна за живот среда. Живот на други планети? Годна за живот планета? Не подхождайте твърде лекомислено към тези популярни напоследък фрази.

Ако попаднете някак си на Земята в епохата, когато „се е зараждал животът“ (имате на разположение много голям времеви прозорец и вашата машина на времето може да бъде тотално неточна – няколко хиляди години не са съществени), вие не бихте оцелели. Преди появата на живота… Земята не е била годна за живот планета, или поне за живота, какъвто сме свикнали да си го представяме.

С уговорката, че животът се е зараждал бавно, много по-бавно от всичко, което можем да оценим като промяна с човешките си представи, все пак е имало „взрив“ през Камбрий. Той всъщност маркира началото на глобална промяна на живота на Земята. Камбрий започва преди 542 ± 0. 3 милиона години, краят му насъпва преди 488, 3 ± 1, 7 милиона години

Преди този период животът е съществувал в микроскопични  размери и съвсем примитивен –  едноклетъчни и колониални организми.

В началото на Камбрий започват да се появяват сложните многоклетъчни организми и през този период достигат значителни размери и многообразие. Появата и разцветът на относително сложен живот се нарича „експлозия през Камбрий“. Самата „експлозия“ продължила 20-25 млн. години.

Но това не се случвало на сушата. Тя била доста различна от сегашните континенти и почти безжизнена. С изключение на няколко несигурни доказателства за животни излезли на сушата, повечето от континентите били пусти и неприветливи. Моретата били сравнително топли, а полярният лед – почти стопен.  

През този, продължил около 55, 6 милиона години (до 80 млн. години) период, кислородът във въздуха бил много по-малко от сега – средно 63% от съвременното ниво.

Въглеродният диоксид се равнявал на 16 пъти прединдустриалното ниво (което се ползва за сравнение на въглеродните емисии в наши дни).

Средната температура на повърхността на планетата била 21 градуса Целзий, цели седем градуса над сегашното средно ниво.

Нивата на океаните били 30 метра по-високо от съвременните и се покачвали непрекъснато, да за достигнат до 90 метра над сегашното ниво в края на тези забележителни 55 млн години (приблизително).

Тази период на зараждане на живота не завършва с появата на някоя от сегашните му форми, а с разнообразие, от което водят начлаото си днешните животни и растения. Още много промени предстоели да се случат с живите организми. Всъщност това е толкова назад във времето, толкова различно и немислимо, че даже в различни източници началото и краят на периода се различават. Но той е дефиниран от Адам Седуик и наречен на Уелс – Камбрий е латинизирана форма на келтското име на Уелс. Защо Уелс? Защото именно там са първите доказателства  – скалите, които съдържат наслоения и вкамелости от този период. За разлика от много други последвали периоди от развитието на живота, които остават неизвестни, за Камбрий се знае, заради съществуването на тези скали.

И когато става дума за находките от времето на „камбрийската експлозия“ не може да не споменем Байконурската ледена епоха. Смята се, че този ледников епизод, на границата на протерозойския и фанерозойския еони, е допринесъл за „камбрийската експлозия.  Не е точно датиран, но е бил преди 547 милиона години. Депозити от него са известни в региони на Азия и Африка и очевидно е засегнал и двете палео полукълба. Кръстен е на Байконур в Централна Азия.

И така, смята се, че Земята е на 4, 5 милиарда години, водата на нея – на 4, 4 млрд. години, първите едноклетъчни форми на живот датират може би отпреди 4 милиарда години или даже по-рано. Това са 4 000 милиона години. И трябвало да минат 3 500 милиона години и три ледникови епохи едноклетъчен живот, преди да се стигне до „камбрийския взрив“, който довел до появата на всички съвременни таксономични категории организми.