Ако сте изненадани, чe Байкал е най-големият и най-дълбокият сладководен басейн на Земята, значи сте пропуснали някой урок по география в класовете. Но не е късно да научите, че езерото е уникално във всяко едно отношение. В неговите кристални води можете да виждате на 40 метра дълбочина. В тази изключително чиста вода живеят около 2 600 вида живи същества, а повече от половината от тях не се срещат никъде другаде. И те са толкова странни, че имат някои способности, които не бихме си представили даже.
Байкалската вода е много – ако я поделят поравно на руските граждани, всеки би получил около 60 тона чиста, с качествата на дестилирана, вода. Минерални вещества практически липсват, както и органични примеси. Но пък има много кислород. Кислородът е причина за огромното изобилие на живот в Байкал.
Планктон със силициеви зъби
Невидимите с просто око рачета са причината за уникално чистата вода на Байкал. Те се срещат само тук и са наречени байкалска епишура (Epischura baicalensis). Може да ги няма никъде другаде на планетата, затова път тук за много – до 80 процента от ракообразните в езерото. Имат здрави силициеви зъби, или по-точно коронки, които пробиват твърдата обвивка на диатомовите водоросли, с които се хранят. Едно от тези миниатюрни рачета пречиства около чаша вода за денонощие. Когато коронките се изхабят или се счупят все пак, на рачето му израстват нови.
Байкалският омул
Байкалският омул (Coregonus migratorius) се храни с рачетата епишура. Рибата, на дължина от 30 до 60 сантиметра достига до килограм и половина тегло. Среща се само в Байкал и учените отдавна се чудят как се е появила тук и каква е числеността ѝ. Правят ДНК анализ, също взимат проби от вода от различна дълбочина, за да достигнат до някакви отговори, но засеха има само хипотези.
Страното размножаване на байкалската голомянка
Голомянката (Comephorus baikalensis и Comephorus dybowski), за разлика от другите видове риби, не може да бъде изследвана с ехолот. Тя няма плавателен мехур. Но това не е най-странното. Тя няма люспи, тялото ѝ съдържа 35% мазнини и е живородна. Но самото оплождане е наистина по изключително рядко срещан начин, наречен гиногенеза, разказва РИА Новости. Хайверът се развива в тялото на майката, като за да стартира този нов живот е достатъчен сперматозоид даже от друг вид риба... предполагат учените. Оплождане всъщност няма, малките са клонинги на майката – до 2 000 на брой.
Голомянката обитава дълбочина до 500 метра денем, през нощта изплува по-нагоре. На тази риба се падат до 75% от биомасата в Байкал. И тя е част от менюто на друго уникално създание – единственият воден бозайник в езерото, на име нерпа (Pusa sibirica).
Загадъчната байкалска нерпа
Байкалската нерпа може да спре бременността си при неблагоприятни условия. Ембрионът не загива, а изпада в анабиоза за 3 до 5 месеца. Това е много голяма рядкост в животинското царство – бременността си могат да регулират едва 0,05% от бозайниците.
Животното плува под вода с до 25 километра в час и се гмурка на дълбочина до 200 метра. Случва се за половин час да понесе смяна в налягането от 1 до 15 атмосфери, без последици за организма си. Не диша под водата. Как се е появил в Байкал този вид от семейството на тюлените има различни теории. Малките на тези редки и защитени животни са изключително чаровни и игриви същества.
