От х:

Днес в x:

Най-евтино: пиле в България, хляб в Румъния, заем – в Гърция. Преглед на националния печат

Най-евтино пилето тук и заемът в Гърция, разкрива „24 часа"
Иди си купи хляб в Румъния, но за телевизор бързай към България или Германия.
Бягай обаче към Гърция, ако трябва да теглиш изгоден заем.
Такъв е маршрутът на най-евтините стоки, очертан от проучване, направено по идея на "24 часа". Не претендираме за представителност, искахме да се сравним с "колегите си" на Балканите и малко по-далеч. Затова поръчахме на журналисти в съответните държави да изпратят цените на няколко основни стоки.
Искаш ли висока заплата, стягай куфара и от Балканите пътувай към Белгия. Това обаче едва ли ви учудва, нали?!
Какво е парадоксално. Оказа се, че кризата е подобрила живота на българина и на част от европейците. Покупателната ни способност се е увеличила с около 10% от октомври 2008 г. досега, показва проучването ни.
С 25% е поевтиняването на най-масовите 32-инчови LCD телевизори, а при по-големите екрани цената е с над 30 на сто по-ниска, обясни шефът на веригата "Технополис" Божидар Колев. Преди 6-7 месеца тези уреди в България са стрували над 1000 лв., докато сега има по 700 лв. от реномирани производители
За съжаление не така стоят нещата при едрата бяла техника - например хладилници и перални. Цената им се е запазила през последната година въпреки кризата. Причината е, че това са "консервативни стоки", при които няма високи технологии, и са от първа необходимост. Така при тях почти не се забелязва и спад на покупките, защото, ако се развали хладилникът, хората нямат избор и трябва да купят нов. В България от масовия клас в зависимост от големината цените са от 350 до 1000 лв., но има и минихладилници за 200 лв., както и бъкани с екстри като т.нар. диспенсъри за лед и студена вода за 2-3 хил. лв. В останалите държави, които са сравнявани, цените са подобни.
При "по-луксозните стоки" като лаптопи, видеокамери, мобилни телефони има голямо намаление на цените. Но и на продажбите.Често стигат до 30 на сто както у нас, така и в чужбина.
Хранителните стоки пък са поевтинели като цяло с 3-4% от октомври миналата година досега.
Например у нас хлябът е с около 15% по-ниска цена спрямо миналия май. Насъщният в България обаче се оказва по-скъп, отколкото в Македония и Румъния. При северните ни съседи самунът е само 1 лея, или 24 евроцента, докато у нас е почти двойно повече.
Телешкото и пилешкото месо обаче са най-евтини в България. При нас месото от едрия рогат добитък е средно по 5,50 евро, а в Белгия стига до 16 евро. Подобно е съотношението и при пилешкото - 2 евро в България и 4,15 евро в столицата на ЕС Брюксел.
И докато цените на олиото и яйцата са горе-долу сходни в различните държави, кризата
очерта огромна разлика при финансовите услуги. На запад от Румъния всеки спад на лихвата от Европейската централна банка автоматично влече сериозно поевтиняване на лихвите по кредити - ипотечни или потребителски. Това се случва в Германия от октомври 2008 г., когато ЕЦБ свали с три пункта "съкровения" за всеки кредитополучател процент.
В Гърция вече предвкусват реални намаления на месечните вноски. По-просто казано, човек, теглил кредит от 200 000 евро за 25 години, досега плащаше по 1258 евро на месец. След очакваното поевтиняване "щастливият" грък вече ще дава по 948 евро.
Така атинянинът печели едни 310 евро на месец повече за харчене. В същото време, колкото по на изток вървиш, толкова по-високи лихви по кредити виждаш. У нас въпреки рекордния спад на ОЛП от май - 2,27%, банките не свалят и с пунктче лихвите. Радостта е да не ги вдигат.

Заплатите в криза

В Германия ги намаляват, у нас ги вдигат, но само за чиновника, а в другите държави гледат да ги задържат. Според изследване на Федералната банка 15% от немските фирми са орязали заплати на служителите си. В другите европейски страни към тази мярка са прибегнали само 2,4% от компаниите.
Имотите по-евтини, само в Германия са с до 20% нагоре
Цените на имотите в почти всички сравнявани страни са поевтинели за година. Изключение прави Германия, където има сериозен ръст до 20%.
Там въпреки кризата търсенето расте. Причина е преориентирането на вложителите, които решиха да изтеглят парите си от акции и фондове и да ги вложат в имоти.
Най-много - с 20%, са се увеличили жилищата в Хамбург. Рекордната цена там стигна 11 500 евро за квадрат. Добре върви пазарът и в Мюнхен, Берлин и Франкфурт.
В България жилищата са поевтинели между 5 и 30%. Най-голям спад има при панелки и жилища в строеж, които са в много крайни квартали, на лоши локации, без инфраструктура и транспортни връзки.
Вече се намират апартаменти в квартали на София и Варна на нива от около 600-700 евро/кв. м. Преди година почти нямаше район с по-ниски от 1000 евро.
В центъра на София също имаше корекции. Цените паднаха от около 3000 на 1800-2000 евро/кв. м. Така пазарът се върна на нива отпреди 2-3 г.
Спад има и в Румъния. Двустаен апартамент е поевтинял от 58 000-145 000 до 40 000-120 000 евро. Тристайните са били 95 000-175 000, а сега са 65 000-112 000 евро. Продажбите са паднали с 50-70% само през януари.
Наемите също са паднали - от 400-1000 на 200-500 евро за месец.
Срив има при имотите в Гърция. В област Атика нивата се върнаха 10 г. назад заради кризата и слабото търсене. Като цяло за година поевтиняването е с 15%, но се чакат корекции надолу с още 10 на сто. Почти без промяна са само имотите в Атина. Там апартамент в скъп квартал, струвал 3200-3700 евро/кв. м преди година, сега се продава за 3000-3500 евро/кв. м.
В Македония жилищата вървят между 1500-2000 евро/кв. м. Наемите са от 150 до 200 евро за обзаведен апартамент от 60 кв. м.

Двеста роми в една къща, описва „24 часа"

Над 200 роми от Пазарджик живеят в една къща от 60 кв. м. "Дядовата ръкавичка" е на ул. "Огоста" в кв. "Изток". На този адрес са си направили регистрациите всичките тези хора, съобщи вчера шефката на ЕСГРАОН Маргарита Михайлова.
Къщата е "приютила" толкова много обитатели заради строгите изисквания за постоянен адрес, станало ясно при направена проверка. Изумените експерти установили, че невижданото стълпотворение е заради разрасналото се нелегално строителство в махалата. А единственият начин ромите да стоят законно в нея е да се регистрират на съществуващ адрес.
Ромските къщи изниквали без план като гъби - за една нощ. Жителите на квартала се настанявали в стаичките и колибите, които по никакъв начин не съществуват в правния мир. Оттук идвали и проблемите на обитателите им, когато се наложело да се обърнат към институциите за получаване например на помощи или за записване в бюрото по труда. Особено строга в това отношение била администрацията на кмета Тодор Попов, където без адресна регистрация нямало как да се ползват услугите на общината.
"Това не е проблем само на Пазарджик, а на всички големи градове, където има голям приток на външни хора", каза шефката на ЕСГРАОН.
За да спрат порочната практика, в службата й започнали да питат желаещия да се регистрира кои са останалите обитатели на къщата или апартамента. Ако той не ги познавал, измамата "лъсвала" и поредният мераклия да се "присъедини" към нечий чужд дом бил разобличаван. Най-големи струпвания станали по времето, когато съществували домовите книги. Тогава ромите издирвали такава и масово се записва в нея.
Един от най-фрапиращите случаи обаче не бил в ромската махала, а на "пъпа" на Пазарджик. Местен човек направил адресна регистрация на бул. "България" 2, където се издига 14-етажната сграда на общината. Полицията оказала съдействие за издирване на тариката. Той бил задължен да се отпише от адреса, на който се намира кметът Тодор Попов.
От началото на май вече тези куриози не са възможни, увери Михайлова. Това станало след промяната в Закона за гражданската регистрация и процедурата била по-стриктна.

Черните прогнози за бюджета вече се сбъдват, пише „Сега"
Песимистичните прогнози за очертаваща се сериозна дупка в хазната тази година започнаха да се сбъдват. За първите три месеца бюджетът е събрал с 344 млн. лв. по-малко в сравнение със същия период на 2008 г., което е спад с 5%. Бюджетният излишък също се топи. За първите три месеца той е 514 млн. лв., а по същото време миналата година беше 1.664 млрд. лв.
Това сочи доклад на министъра на финансите Пламен Орешарски, който той днес ще внесе за разглеждане в Министерския съвет. Цифрите показват, че целта от 3% бюджетен излишък със сигурност няма да бъде постигната, а ако нещата продължават така, може и да няма никакъв излишък.
Основният проблем идва от най-важния данък в държавата - ДДС. От него са събрани с 245 млн. лв. по-малко. Причината е рязкото свиване на вноса - той е с 35% по-нисък от първите три месеца на м.г., а също и спадащият износ. "По-ниските приходи са и заради драстичното намаление на цените на петрола, металите и други основни суровини на международните пазари в резултат на кризата", отчита Орешарски. В началото на м.г. цените на петрола гонеха рекорди, което беше добре дошло за бюджета.
Още в края на април шефът на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов заяви, че оптимистичната прогноза на агенцията е да събере с 1.9 млрд. лв. по-малко от планираното. За да компенсират частично дупката в приходите, данъчните предвиждат извънредни мерки за събиране на просрочени задължения на граждани и фирми, чрез които да набавят около 400 млн. лв. Песимистичните прогнози са, че в приходната част на бюджета ще се очертае огромна празнина в размер между 4 и 6 млрд. лв., което налага спешно съкращаване на разходи. Планираните приходи са около 21 млрд. лв.
Постъпленията от акцизи върху горивата също намаляват, става ясно от данните на Орешарски. От януари до март т.г. са събрани 388 млн. лв., което е с 44 млн. лв. по-малко от м.г. Събраните мита също са с 8 млн. лв. по-малко, което се дължи на намалелия внос на автомобили и алуминий.
Приходите от данък печалба са паднали сериозно - с 13.5%.
Само при данъка върху доходите на физическите лица нещата стоят по-добре - отчита се увеличение с 56 млн. лв. От този налог през първите три месеца са постъпили общо 476 млн. лв.
Към социалните фондове, основно НОИ и НЗОК, са постъпили 1.27 млрд. лв., което е с близо 80 млн. лв. повече от м.г. Трябва да се има предвид обаче, че увеличението идва основно от увеличената от 6 на 8% здравна вноска и вдигнатите с около 1/4 осигурителни прагове.
Няма как приходите да са добре при положение, че БНБ очаква спад на икономиката до 2%, а бюджетът е планиран на ръст от 4.7%. Икономическият министър Петър Димитров вчера каза, че НСИ за пръв път от 12 години насам ще отчете спад на икономиката на страната, но в същото време гордо обяви, че с това лошите новини за икономиката за тази година ще свършат. Според него през март вече били видни признаци на оживление и краят на кризата се виждал.
Междувременно вчера НСИ обяви, че инфлацията за април е 0.7%, а от началото на годината - вече 1.3%. Много експерти намират този процент за твърде висок за страна, чиято икономика по всичко личи е в рецесия. Според данните на НСИ инфлацията за април се дължи преди всичко на поскъпването на алкохола и цигарите, което е било 13.2%, докато цените на хранителните стоки са останали на равнището си от предишния месец.

Дончева каза "сбогом" на парламента, отбелязва „Стандарт"

Червената фурия Татяна Дончева се озъби на партийния си шеф Сергей Станишев и се сбогува с политиката.
С темпераментно изказване дългогодишната депутатка от БСП съобщи, че се отказва от място в червените листи не само за Брюксел, но и за родния парламент.
Проблемът не е, нито че съм била назад в евролистата, нито че съм извадена в последния момент, разпалено обясни юристката. Според нея проблемът бил, че кой какъв да бъде в БСП решавал "изключително тесен кръг лица, които много често дори нямат легитимни функции". "Това са председателят, съветниците около него и кабинета му", отсече Дончева.
Само допреди два дни Голямата уста на БСП бе спрягана за избираемото 4-то място в евросписъка. След инфарктно заседание на Бюрото във вторник обаче стана ясно, че тя отпада от надпреварата за Европа, тъй като срещу кандидатурата й имало брожение в БСП.
Втора пълна промяна претърпя червената листа за Брюксел. Само за 24 часа лидерът на БСП Сергей Станишев отново сюрпризира своите с рокади в списъка.
Вицепремиерът Меглена Плугчиева, която във вторник бе сигурният подгласник на водача Ивайло Калфин, вчера излезе от аления списък. Лично премиерът Станишев ме покани за второто място в евролистата на БСП, призна Плугчиева пред Би Ти Ви. След успеха с връщането на парите по ИСПА ни чака много всекидневна работа и отсъствието на Плугчиева ще бъде прекалено голяма загуба, мотивира изваждането й от листата Станишев. Вицето пък коментира, че излизането й в отпуск за кампанията ще е фатално за усвояването на средствата. Вместо Плугчиева на осмо място в листата е експертката в кабинета й Деница Златева.
Под номер 2 за Брюксел от името на БСП ще играе досегашната евродепутатка Илияна Йотова. Смятаният месеци наред за сигурен водач Кристиян Вигенин е трети, а досегашният евродепутат Атанас Папаризов изобщо не фигурира в списъка. На "Позитано" 20 твърдят, че за него се обсъждало посланическо място.
Шефът на парламента Георги Пирински "присъства" в листата с експертката си проф. Елка Тодорова, която е на 11-о място. Преди представянето на листата Станишев благодари на досегашните евродепутати за многото свършена работа. Социалисти коментираха, че избираеми са само първите 4 места. Под въпрос е петото, тъй като червените планират да "изстрелят" водача Ивайло Калфин в Европейската комисия. Станишев обаче постави като програма минимум на своите 6 депутати в Европарламента.
На 15-а позиция пък е Николай Мартинов, който е участник в телевизионното шоу "Големият избор" по БНТ.
Станишев призова съпартийците си да загърбят междуличностните спорове и нереализирани амбиции и да работят за евровота. По думите му резултатите от изборите за ЕП ще са много важен тест за тежестта на всяка политическа сила. Премиерът призна, че по време на разговорите за формирането на евролистата е станало ясно, че БСП е пооголила родния парламент откъм експерти в европейската тематика и трябва да поработи в тази насока.


Държавата си иска такса смет в София, пише „Дума"

Чистенето на София да стане ангажимент на държавата, предвижда законопроектът за управление на битовите отпадъци на столицата, който правителството ще разглежда днес. Документът предвижда такса смет за софиянци да влиза не в общинския, а в държавния бюджет, а държавата да поеме изцяло проблемите с боклука в града. Столичната община не може да се справи с почистването и държавата трябва да поеме тази дейност, заяви вчера зам.-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев, цитиран от агенция "Фокус". Той е и говорител на Националния кризисен щаб, сформиран от правителството за временно справяне с кризата в столицата. Ако законът бъде приет, то тогава държавата ще поеме за постоянно регулирането на отношенията, свързани с управлението на битовите отпадъци, включително и дейностите по поддържане на чистотата в града, уточни Георгиев. Държавата също така ще контролира и въпросите с финансирането на дейностите по почистването. Това означава, че и такса "Смет" ще стане държавна. Нейният размер ще се определя с постановление на Министерския съвет, а постъпилите приходи ще отиват в държавната хазна.
По отношение на заплащането на фирмите, почистващи София от Националния кризисен щаб, зам.-министърът на околната среда и водите обясни, че заплащането не следва механизма на Столичната община. Там се заплаща на вдигане на кофа, без значение дали тя е пълна или празна. Ние заплащаме на количество извозен боклук и на количество свършена работа при строго определени параметри. Това е голямата разлика и прави впечатление на обществеността, че с доста по-малко средства кризисният щаб успя да изчисти София. Години наред столицата тънеше в мръсотия, а сега за няколко седмици градът се почисти с минимално изразходване на бюджетни средства, каза още Георгиев.
По думите му е станало ясно, че кризисният щаб си върши по-добре работата, свързана с управлението на отпадъците. Надявам се, когато влезе в сила законът, да прекрати тази паралелност на дейностите и да насочи обществените сили и средства в една посока, подчерта още той.

Военният закон отмени кризата с боклука, отбелязва „Дневник"
Обявената от правителството криза с боклука на София вече е незаконна. Възможно е обаче кризата да бъде трансформирана в бедствие и тогава овладяването му ще трябва да се поеме от министъра на извънредните ситуации Емел Етем. Но бедственото положение може да се окаже само временно, докато се приеме Законът за управление на отпадъците в София, с който държавата национализира чистенето в столицата.
Така накратко може да се опише какво следва, след като в сряда стана ясно, че кризисният щаб, назначен от правителството да чисти София, вече е незаконен и трябва веднага да прекрати дейността си. Причината е, че на 12 май влезе в сила новият Закон за отбраната и въоръжените сили, в чиито преходни и заключителни разпоредби (параграф 2, точка 3) се отменя Законът за управление при кризи. Именно по неговите разпоредби кабинетът "Станишев" обяви кризисно положение в столицата от 9 април и назначи щаб, който да мобилизира фирми за почистването. За работата на правителственото звено бяха отпуснати 10 млн. лв. от бюджета, с които трябва да се плаща на извиканите по спешност дружества, сред които и бившият чистач на София "Новера".
Според юристите на Столичната община действията на кризисния щаб от вторник са незаконни, защото "в правния мир вече не съществуват понятията криза и органи за управление при кризи заради отмяната на закона. Кметът Бойко Борисов поиска в сряда щабът и мобилизираните от него фирми да спрат работата си. От общината заявиха, че отмяната на нормативния акт ще е проблем и при приемането на закона за национализиране на боклука на София. Спънката според администрацията на Борисов е, че в проекта, който трябва да бъде гласуван в четвъртък от кабинета, се предвиждат промени във вече отменения Закон за управление при кризи. По-късно от Министерския съвет обясниха, че законът за отпадъците на столицата се преработва, така че разминаванията сигурно ще бъдат отстранени.
Проектът за национализация на боклука, който предизвика скандал на заседанието на правителството миналия петък, предвижда отнемане на правомощията на кмета по отношение на управлението на отпадъците и държавата да събира такса смет в столицата и да избира почистващите фирми. "За пореден път правя извода, че е налице противоречие между отделните закони, тотален хаос в действията на законодателя и пълна липса на координация в работата на отделните държавни институции. Министерският съвет за пореден път не знае какво прави", коментира в сряда Борисов.
В официално съобщение Министерският съвет доста завоалирано призна, че кризисният щаб вече не може да работи, тъй като е сформиран по отменения нормативен акт. Режимът, предвиден в Закона за управление при кризи, се прехвърля към Закона за защита при бедствия, се казва още в съобщението на правителството, но се обяснява, че по неговия смисъл в момента бедствие в София няма. Такова обаче можело да възникне много скоро заради липсата на трайно решение на проблемите с отпадъците. Затова "адекватното действие за превенция, грижа за здравето на столичани и гостите на столицата е навременното разглеждане и приемането на Закона за управление на отпадъците в област град София", пише в съобщението. От правителствената пресслужба не уточниха дали щабът и мобилизираните от него фирми продължават работа и как ще бъде регламентирано заплащането им от вторник нататък. Според юристи, ако дружествата, извикани от правителството, продължат да събират отпадъци, няма да има правно основание да получат възнаграждение за това.
Очаква се, че проектозаконът за управление на отпадъците в София ще бъде одобрен от правителството в четвъртък и след това до две седмици може да бъде гласуван от парламента. Никой не прогнозира какво ще се случи в този период - дали ще се мине към бедствено положение, или държавата временно ще спре да чисти столицата.
Текстът, който отменя Закона за управление при кризи, не присъстваше в първоначалния вариант на военния закон, внесен от Министерския съвет. Той отменя само стария закон за отбраната и този за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на страната. Допълнителният текст е предложен между първо и второ четене от депутатите Янко Янков (ДПС), Венелин Узунов (БСП) и Станимир Илчев (НДСВ). Приет е от парламентарната комисия по отбрана на 19 март - две седмици преди обявяването на боклучената криза, а окончателно беше гласуван от Народното събрание на 29 април - след сформирането на правителствения щаб. Двама от тримата вносители на предложението - Янков и Узунов, не бяха открити за коментар. Илчев пък отказа, защото бил зает. От Министерството на отбраната също не коментираха защо се прави промяната с аргумента, че предложението не идва от тях.
Правомощията и задачите, които дава законът за управление при кризи, ще отидат при министерството на извънредните ситуация, заяви пред "Дневник" Пламен Ранчев (БСП), който е и член на военната парламентарна комисия. По думите му това няма да се отнася само при военно положение, когато действа военният съвет, чиято работа се регламентира от закона за отбраната. Сега действията при криза се координират от правителството чрез щаб.
Министърът на извънредните ситуации Емел Етем отдавна се опитва да отмени Закона за управление при кризи, за да може в такива ситуации да се действа само по този за защита от бедствия, който дава повече правомощия на ръководеното от нея министерство. Тя се опита да прокара спорния текст във военния закон още при гласуването му от кабинета, но тогава предложението й беше отхвърлено.

Източник: Haskovo.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини