Горчива символика има в това, че на датата, когато чрез терористични атаки върху хиляди мирни граждани през 2001 г. бе нанесен най-тежкият удар срещу правото на живот и достиженията на съвременната демокрация в историята на съвремието, българските законодатели се готвят да вземат решение, което ще се отрази трайно негативно на правовата държава у нас. Става въпрос за прокарването на промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) въпреки наложеното президентско вето. Тези промени са изцяло в ущърб на гражданите и бизнеса и са в полза единствено за олигархията.31/07/2018.

Коментар на адв. Александър Кашъмов 
Програма Достъп до информация

Във вторник, 11 септември, водещата правна комисия си е поставила за задача да преодолее ветото без дебат, видно от това, че въпросът представлва една от петте точки от дневния ред. За съжаление, този подход не е прецедент.

За да се разбере значимостта на промените в АПК е достатъчно да се припомни, че всяка година десетки хиляди граждани, фирми и организации на граждани се обръщат към административните съдилища, за да търсят справедливост по спорове, свързани с цяла палитра въпроси за законността на държавното и общинското управление, като: неправилно определяне на данък, определяне на пенсии, право да строят, обществени поръчки, концесии, териториално устройство, кадастър, здравеопазване, образование, избори, полицейско задържане, обезщетение за вреди от държавата и общините, достъп до обществена информация, защита на личните данни, защита от дискриминация, защита от незаконно уволнение на служители, достъпна градска среда, право на здравословна и чиста околна среда, права на деца и много други.

Стотици хиляди граждани, уязвими групи и представители на бизнеса са потърсили икономическа, социална, правна и в крайна сметка – човешка справедливост от съдилищата в системата на административното правосъдие за последните 20 години, откакто то съществува у нас. Независимо от несъвършенствата и проблемите, които съдебната система, като част от системата на държавно управление има, в голяма част от случаите тези хора и организации постигаха достойни решения, които са и единствена спирачка пред административния произвол, ароганттността на власт имащия, местния феодализъм, полицейщината, авторитарното управление, кражбите от народа и корупцията на властта. Така административното правосъдие се изгради като основен инструмент за демокрация, равни възможности, развитие на гражданското общество и пазарната икономика, честно разпределение на доходите и увеличение на благосъстоянието.

Още през 2017 г. представители на гражданския сектор в България като Програма достъп до информация (ПДИ), посветила 22 години в борбата с административния произвол и корупцията чрез подкрепа на прозрачността на управлението, и други неправителствени организации, както и бизнесът, представляван от организации като Стопанската камара, се обявиха против промените в Административнопроцесуалния кодекс, свързани с драстично повишаване на таксите за касационно обжалване, въвеждане на закрити съдебни заседания без участие на страните, премахване на втората съдебна инстанция по много дела и др. Срещу някои от тези промени се обяви и пленумът на Върховния административен съд (ВАС), без чиято роля през изминалите 20 години много незаконни афери и безобразия на изпълнителната власт и местните феодали нямаше да бъдат спрени. Основна последица от измененията е ограничаването на достъпа до съд и качеството на правосъдието в случаите на оспорване законността на актовете и действията на администрацията.

През юли 2018 г. по искане на ПДИ, подкрепено от 50 граждански организации държавният глава наложи вето на промените в АПК. По-рано през годината Конституционният съд даде червен картон за други, сходни по замисъл промени в АПК, чрез които политическото инженерство направи опит за противоречащо на Конституцията създаване на нов съд, паралелен на ВАС (вж. и становище на ПДИ по конституционното дело).

От внасянето на законопроекта в началото на юни 2017 г. до момента липсва анализ на реалното състояние на административното правораздаване и проблемите в него, както и обоснован отговор на въпроса какво изобщо наложи промените в АПК.

Ако не всички, то поне повечето гафове и корупционни скандали на управлението през 2017-2018 г. бледнеят пред прокарването на промените в АПК. Те са шамар за гражданите, дребния и средния бизнес, върховенството на закона и малкото защита на правата, която за три десетилетия нашето общество успя да постигне.

Призоваваме както народните представители, така и лидерите на политическите партии, които носят отговорността за сегашното управление, да спазят ангажиментите, с които са избрани, сред които не фигурираше лишаването на хората от достъп до правосъдие.