Японски екип, който работи по създаването на "космически асансьор", ще проведе първия си тест този месец, изстрелвайки миниатюрна версия на сателити, за да провери технологията, съобщава phys.org.
На 11 септември изследователи от инженерния факултет на Университета в Шизуока ще пусне на мащабен модел на космически асансьор в орбита на Земята - два малки кубически сателита със страна само 10 сантиметра, свързани с 10 метра стоманен кабел.
Оборудването ще се изнесе на орбита с ракета H-2B, стартирана от Японската космическа агенция от южния остров Танегашима.
Тестът включва миниатюрен асансьор в кутия, дълъг само шест сантиметра, широк три сантиметра и висок три сантиметра. Асансьорът ще се движи по кабела, окачен в пространството между двата мини сателита, които ще го поддържат опънат. Миниасансьорът ще се тръгне по кабела от контейнер в един от спътниците.
Ако всичко върви добре, това изпитание ще докаже концепцията.
"Това ще бъде първият експеримент в света, който ще тества космически асансьор", заяви във вторник говорител на университета.
Движението на моторизираната "асансьорна" кутия ще бъде наблюдавано с камери в спътниците.
Експериментът е още далеч от крайните цели на проекта, които се основават на дългата история на концепцията за "космически асансьор".
Идеята е предложена за първи път през 1895 г. от руския учен Константин Циолковски, след като вижда Айфеловата кула в Париж и бе отразена почти един век по-късно в роман на Артър С. Кларк.
Но техническите проблеми винаги са задържали плановете на етап "идея".
Японската строителна фирма Obayashi, която сътрудничи с Университета в Шизуока, проучва и други начини да изгради собствен космически асансьор, за да достави туристи в космоса през 2050 г.
Компанията е заявила, че може да използва технологията на въглеродни нанотръби, които са повече от 20 пъти по-здрави от стоманата, за да изгради въже на 96 000 километра височина над Земята.
Джак и бобеното стъбло
Но какво ще стане, ако от такъв спътник се спусне въже до земята, след като виси над една и съща точка? Ако се удължи другия край и зад спътника се привърже товар, центробежната сила ще се увеличи и ще държи и спътника, и въжето. В крайна сметка, топката не пада, ако се завърти силно. Тогава можем да издигнем на това въже товар директно в орбита и да забравим за ужасните многостепенни ракети с многотонно гориво и малка товароподемност. Скоростта на товара нагоре в атмосферата ще бъде ниска, така че няма да се загрява, за разлика от ракетите. И енергията, необходима за издигане, ще е по-малко, тъй като има опорна точка.
Основният проблем е масата на въжето. До геостационарната орбита на Земята е 35000 км. Ако се проточи до геостационарна орбита стоманена нишка с диаметър 1 мм, масата й ще бъде 212 тона, а трябва да достигне много по-далеч. В същото време тя трябва да издържи собственото си тегло и теглото на товара.
За щастие идва малко помощ от факта, че колкото по-далеч се простира кабелът от земята, толкова е по-лек. Но така или иначе здравината на кабела трябва да бъде огромна.
Въглеродните нанотръби са материал, който дава надежда. Засега това е нова технология и не можем да направим толкова дълго въже. Но кой знае какво ще се случи по-нататък?
