Мургав господин кросне из града и предлага по офиси, предимно в центъра маркови парфюми. Стоката се разнася в обикновена найлонова торбичка, а диалогът е следният:

г-н: Какво стана ще ги вземеш ли

г-жа: А за колко ще ми ги дадеш, вчера на мен и на колежката ни ги предложи двата за 20 лв., а сега ми искаш за единия 20.

г-н: Вземи два БОСА дамски и давай 20 лв айде

г-жа: Маркови ли са наистина, от къде ги вземаш

г-н: Търговия бе жена пари да има

г-жа: Ама нямам в мен сега

г-н: Вземи на заем

г-жа: От кой сега, няма от кой, какви други парфюми имаш ?

г-н: На Пако Рабан, Гучи. Ти какъв искаш, нали искаше Бос

г-жа: И другите ли са 20.0

г-н: Да, всичко

г-жа: Магазин нямате ли да дойда направо от там да си избера

г-н: Не

г-жа: Ами как ги продаваш тогава

г-н: Обикаляме из града

г-жа: От Хасково ли си

г-н: Купи си сега че само днес сме в града

г-жа: Как се казваш дай ми някакъв номер да ти звънна имам много познати и те ще искат да си купят като им кажа колко са евтини

г-н: Пак ще мина

Какво толкова, ще попитате. Всички имат GSM-и, тук-таме даже и канализация, е та какво им е на марковите парфюми два за 20 лв?