40-годишнината от влизането на футболния отбор на „Хасково“ в „А“ група е отбелязано с издаване на книга и възпоменателна плоча. Това съобщи днес председателят на хасковския фен клуб „Гунди и Лев Яшин“ - Димитър Димитров.
Автор на книгата „Незабравимата 1978 – А“ е хасковлията Сунай Мехмед, който е фен на хасковския футбол. „Бях на 8 г., когато Хасково за първи път влезе в „А“ група. Оттогава не съм изпускал домакински мач“, разказа той и поясни, че предстои издаване на по-подробна книга. Сега обаче нямал толкова свободно време за любимото хоби. В книжката е публикувана снимка от заветната 1978 г. с оригинални подписи на футболистите от тима, участвали в елита, както и информация за играчите. Има и снимки на няколко следващи поколения на клуба, които също са играли в елита с червено-белия екип. Редактор на изданието е Недялко Бакалов..
Книгата струва 8 лева и се разпространява в 3 павилиона за вестници в Хасково – в началото на Зеленчуковия пазар, пред общината и на зеленчуковия пазар на „Веспрема“.
По повод първото класиране на “Хасково” в “А” група е поставена и възпоменателна плоча на входа на стадион „Хасково“, изработена с помощта на спонсори. Тя ще бъде открита за празника на Хасково, на 8 септември от 11 часа от председателя на общинския съвет Таня Захариева. По-късно е предвидена церемонията по награждаване на почетните граждани на Хасково, сред които е и Костадин Латинов, който е бивш футболист на „Хасково“ като дълги години е бил капитан на отбора, а по-късно и треньор.
В Деня на Хасково е предвидено и тържество, на което са поканени бивши състезатели на тима от 1978 г., треньори и деятели, както и представители на Българския футболен съюз.
Анета Кутелова
МАНГО
Благодаря Ви, момчета!
Браво!
Артикь
Пазарджик и Розите.Зная, на повечето ще им е обидно, но това е живата истина. Беше решено на местно ниво, че, отбора трябва да влезе в А " РФГ и влезе с много пари и за купуване и за играчите. Коцето всяка година въртеше номера, че ще ходи другаде и те му даваха на ръка.Всеки от кухнята знае истината.А, обикновения запалянко дереше гърло и се кефеше, и плачеше от радост когато отбора влезнали.
Алафрангата от Ганковото Кафене
Браво!
Ariel