29 август се смята за тежък празник и тъжен ден, посветен е на Отсичане главата на св. Йоан Предтеча и Кръстител. Народът го нарича Секновение, Иван Коприван, Църн свети Йоан, Обсечение и ясно показва отношението си към обезглавяването на Кръстителя от цар Ирод след интригите на жена му и доведената му дъщеря.

Старите българи вярвали, че това е календарният момент, когато денят и нощта се секат, влечугите и буболечките тръгват към зимните си леговища, а с тях и незримите пълчища от самовили и змейове.

На Секновение не се работи, от него водата в реки, езера и морета става студена и неподходяща за къпане, човек можело да се секне в кръста. Обичаят изисква да се запомни на кой ден от седмицата се е паднал тежкият празник и после цяла година на същия ден не започвали начинания.

Денят изисквал строг пост – не вкусвали плодове, зеленчуци и вино с червен цвят, защото напомняли за пролятата кръв на Предтечата. Все пак се позволявало тогава да се събират горски плодове, но... за зимнина.

Празник имат Секул и Начо. Значение на имената: Секул – от румънски, „силен“, Начо – ако е от Анастас, гр. – „възкръснал“.

* На имен ден се ходи без покана, освен ако виновникът за тържеството е изразил изрично желание да не празнува. Някои имена могат да бъдат почетени на различни дати през годината – според избора на именяка.