В първото от много висящи съдебни дела, съдът в Сан Франциско заключи на 10 август, че ищецът е развил рак вследствие излагане на Roundup – масово използвания хербицид на Monsanto, и нареди на компанията да плати 289 милиона долара щети.
Жалбоподателят, Деуейн Джонсън, използвал „Раундъп“ в работата си, обработвайки земя в училищното управление на Калифорния. По-късно той развива неходжкинов лимфом.
Съдебното жури присъди на Джонсън 39 милиона долара компенсаторни щети за покриване на болки, страдания и медицински разходи, дължащи се на небрежност от страна на Monsanto, плюс допълнителни наказателни щети от 250 милиона щатски долара.
Това означава, че журито иска да накаже Монсанто, защото членовете смятат, че компанията умишлено е прикрила от обществото научното знание, че има опасност глифозатът – активната съставка в Roundup, да предизвика рак.
Размерът на присъдените щети показва, че журито не е било убедено от експертите на Monsanto.
Процесите за отговорност за продукти са важна част от американската култура. Има много примери за компании, които съзнателно добавят към продуктите си токсични агенти. Така че трябва да има процеси за онеправданите лица, в който засегнатите да потърсят отговорност от тези компании.
В много случаи е просто не се знае дали даден продукт и неговото съдържание представляват опасност. Тази присъда е само първата, която би могла да бъде начало на дълга съдебна битка срещу Roundup, и доказването на причинно-следствената връзка в такива случаи не е лесно.
Ричард Г. „Бъгс“ Стивънс, професор в Медицинския колеж на Университета на Кънектикът има някои наблюдения от своя собствен опит и коментрира ситуацията около процеса и широко употребявания хербецид на Монсанто
Колко надежден научно е процесът срещу Roundup?
Случаят на ищеца се основава до голяма степен на широко критикувано изявление от 2015 г. на Международната агенция за изследване на рака (IARC), част от Световната здравна организация, че глифозатът е „вероятен човешки канцероген“ (група 2А в клафикацията на агенцията).
Класификация на „човешки канцероген“ (група 1) означава, че група от учени, свикани от IARC, вярва, че агентът е опасен за появата ракови заболявания при хората, както пушенето и йонизиращите лъчения.
Класификацията 2А не е толкова силна. Това означава, че има достоверни доказателства, но те не достигат за стандарта „няма съмнение“.
Начинът, по който агенцията определя канцерогенността е бил многоратно силно критикуван досега. По-специално, в началото на 2000-те наблюдатели се притесняват, че индустрията всъщност оказва влияние върху агенцията, за да понижи класификацията на химични вещества.
По време на процеса агенцията предоставя подробна защита на своя процес при оценката на глифозат. Също така е публикувала монография за глифозата с всички глупави детайли от науката, стоящи зад оценката му.
„Работех в работна група през 2007 г. за оценка от IARC на това дали работата на смени е потенциална опасност от рак. Също така участвах в три други срещи, спонсорирани от IARC през годините, така че видях процеса на агенцията до край. По мое мнение персоналът на IARC се стреми да осигури обективност и научна строгост“, пише Ричард Г. „Бъгс“ Стивънс. Това не означава, че техните класификации са последната дума, допълва той.
В действителност агенцията често е променяла класификацията си възоснова на нови доказателства след първоначалната оценка. Понякога е станало по-сигурно, че агентът представлява опасност, но в други случаи се е оказвало, че не е така опасен, колкото е класифициран.
Какво очаква глифозата?
Глифозатът и Монсанто може да последват пътя на компанията Johns-Manville, която произвежда азбестови продукти през 1880-те.
След като много епидемиологични проучвания показаха, че излагането на азбест причинява много високи нива на рак на белите дробове – предимно плеврален мезотелиом – и след много съдебни процеси, компанията фалира през 1982 г.
Активите ѝ бяха реорганизирани, за да формират Manville Trust, който разпределя парични обезщетения на хора, пострадали от азбест.
Някои продукти все още съдържат малки количества азбест днес, включително части за моторни превозни средства и огнеупорното облекло. Агенцията за опазване на околната среда се опита да го забрани през 1989 г., но забраната бе отменена от федералния съд.
Въпреки това, тъй като азбестът е толкова явно свързан с рака, повечето компании го избягват сега от страх от отговорност (искове и обезщетения).
Друга алтернатива е глифозатът да последва пътя на захарина – изкуствен подсладител, открит в края на 70-те години на ХХ век. През 1970 г. учените съобщиха, че захаринът причинява рак на пикочния мехур при плъхове, което накара Американската агенция по храните и лекарствата да предложи забрана за този изключително популярен продукт през 1977 г.
Въпреки това, след още много проучвания – включително токсикологията при плъхове и епидемиологичните проучвания при хора – IARC понижи захарина от класификация на „2В: възможен човешки карциноген“ до „3: не се класифицира“ и Националната токсикологична програма на САЩ отстрани захарина от списъка на канцерогените от 2016 г. Както се оказа, механизмът за причиняване на рак на пикочния мехур при плъхове не се отнася до хора, а епидемиологичните проучвания не показват връзка.
Monsanto без съмнение ще обжалва това първоначално решение и може да мине години преди проблемът да бъде уреден веднъж завинаги. Но с тази присъда сега Monsanto ще е задължена да представи убедителни доказателства, че Roundup е безопасен, с други проучвания, които скоро ще последват, пише Ричард Г. „Бъгс“ Стивънс, професор в Медицинския колеж на Университета на Кънектикът.
