Не бих казала, че "Прогноза" е връх на българското кинематографично изкуство, но в дефицитното за родното кино време, може да се приеме като една доста добра новина.

Филмът е доста по-увлекателен за гледане от прехваления "Козелът" на Георги Дюлгеров, и в пъти по-наситен на действие от "Единствената любовна история, която Хемингуей не описа" на Светослав Овчаров.

Сюжетът отново експлоатира досадната до болка тема "Ние, балканците", но по един по-забавен и доста по-съвременен начин.

Тук главните герои - представители на вечно спорещите балкански етноси - са съвременни, модерни хора - а не гротескни фигури на диваци с мустаци, гайди и ятагани, преекспонирани и неадекватни за съвремието ни. Подход, незнайно защо, използван от почти всички режисьори, изконсумирали наболялата тема.

Действието се завърта около Маргарита, един от многото амбициозни млади хора, тръгнали да си търсят късмета извън пределите на Родината.

В Лондон тя среща известния английски журналист от хърватски произход (от който естествено той се срамува) Марко Матанич, когото впоследствие "завлича" емоционално и физически на един малък турски остров (неутралната територия), където се присъединяват към брат й и страхотните му, широкоскроени (уж) приятели от България, Македония и Сърбия.

Всички те се заплитат в доста сложна личностна и етническа паяжина, чиито край е толкова неочакван, колкото и поучителен.

Целият филм се явява отявлена метафора на "Балканския синдром". Всеки от героите е събирателен образ, носещ най-типичните черти на своя народ. Наглед еднакви, те започват да водят гротескна война за балканско надмощие от типа "Кой е по-по-най".

Матанич (Крешимир Микич) представлява Западна Европа, която ги наблюдава с огормен интерес, присъщ за учен, изучаващ поведението на шимпанзетата.

Той решава да заснеме документален филм, който излъчва по БиБиСи и те стават за смях - пред себе си и пред света.

Маргарита (Теодора Духовникова) също е събирателен образ - метафора на източноевропейката, колкото изкусителна, толкова и опасна, умна, но малко долнопробна за западните стандарти, готова да се вербува, дори и да заявява висока цена. Емигрантката.

Тя е нито риба, нито рак. В Лондон се чувства нехомогенна с обществото и напук изтъква балканските си корени. На острова, сред своите обаче, тя е вече европейката, наблюдаваща с недоумение битовите скандали на балканските си приятели и презрително наричайки ги "идиоти".

"Идиотите" от своя страна никак не са за изхвърляне! Главатар на македонския лагер е Асен Блатчеки, носещ гръмкото название Психопата - пройдоха, пънкар, досущ отъждествяващ се със сърфа си - носи се на гребена на вълната и хич не го еня, възпитал малката си дъщеричка да бъде "мъж" в този живот, и... бекрайно сексапилен.

Део, превъпътил се в ролята на Облака - брата на Маргарита, не проявава кой знае колко завидни актьорски способности, но пък естественото му поведение пред камера и непосредственият му чар в голяма степен допринасят за "свежия полъх", който струи от филма върху зрителя.

Той е и ключова съставка за толкова "куул" излъчването на цялата сърфистка компания, което режисьорката настойчиво се опитва да ни внуши.

Юлиан Вергов (Робърт) си е Юлиан Вергов - тук отново са му поверили ролята на "съвременния модерен бизнес мъж - юпи", която така добре вече е обиграл.

Стефан Щерев, в ролята на лютия сърбин Горан, като че ли е най-автентичен. Той, както и Блатечки, се справят с чуждото наречие безапелационно добре, което може би отново потвърждава констатацията, която в недоумение прави англичанинът, че "балканците са толкова еднакви."

Изцепки, разбира се, не липсваха. Ако псувните биват намалени до 1/3, зрителят пак отлично би разбрал съдържанието, а някои от метафорите стояха нелепо (когато се скараха и разделиха плажа на територии, кучето Джак Спароу на Психопата умря. Моля ви! Или животинските изпражнения, в които Маргарита стъпи, след скандала с Марко... безветрието, което става крайъгълен камък на цялата интрига).

Като цяло, обаче, за така баналната тема, която дискутира, филмът би могъл да послужи за приятно развлечение.

Поуката, която се опитва да ни внуши режисьорката Зорница София, позната и от "Мила от Марс", е малко обезсмислена, защото ние и сами си я знаем, но пък с удоволствие може да се насладим на прекрасните природни картини, на Асен по шорти, грабнал сърфа и порещ вълните или на очароватената Теодора, чийто сценичен гардероб бе доста оскъден - дали като метафора на бедните балкански държави или заради прекрасното й тяло...
Вижте трейлъра тук.