Една от най-красивите възрожденски къщи в Хасковско -тази на Паскалевия род се напълни с много гости по обяд, точно както в стари времена. Архитектурният паметник от края на 19 век днес отвори врати на промоционални цени за възрастни и деца. Това е първата сряда на месец август, в която върви инициативата на Регионалния исторически музея. В нея всяка сряда до края на месеца Паскалевата къща ще приема гости на сладка раздумка от 9 до 13 часа с вход от 1 лев.
Със сигурност незабравим спомен от натрупаните впечатления ще остави уюта на възрожденско Хасково у децата, които посетиха дома на Паскалевия род. А като в приказка ги върна назад във времето историкът и екскурзовод от РИМ- Хасково Милен Вълчев.
В една от стаите на първия етаж малките бяха провокирани да потърсят тайния вход, откъдето е било възможно да се слезе под земята, за да се спасят при пожар или да се измъкнат при нападение от разбойници домакините и гостите им. Посетителите чуха от гида си, че в къщата на Паскал хаджи Райчев са отсядали революционери, сред тях се предполага, че е бил и самият Левски. Той се е измъкнал именно през тайника, който децата откриха в един от долапите на стаята и така се е спасил от заптиетата, дошли да проверят дали не се укриват у хаджи Паскалевите хора, които те търсят. Тунелът под земята е бил поне 5 метра дълъг, излизал е извън града, научиха още децата от разказвача си.
Те продължиха разходката си към втория етаж на къщата, където останаха със зейнали уста от украсата на тавана. В Паскалевата къща се намира уникалната разрязана диня с житни класове наоколо й, символизиращи плодородието.
Навремето мъжете и жените не са можели да си пият заедно кафето. В една от стаите жените се събирали и си говорили за децата, за близките си. Там разглеждали албумите със снимки, а понякога свирели на цитра, научиха още посетителите.
“Яко!!!“ и „Ама че е хубаво!“ се чу, когато в салона на втория етаж децата получиха възможността да се настанят на мястото, на което преди повече от век това право имали само възрастните мъже. Там пиели кафето си, четели вестник, обсъждали политиката и всичко, което се случва в града. 150 години по-късно децата от 21 век решиха, че мястото е много удобно да поиграят на развален телефон.
Момичетата и жените останаха много впечатлени и от изрисуваната върху чините на масата в една от стаите история за несподелената любов между бедна китайска девойка и богато момче, на които не разрешили да се оженят. Научиха от гида си и интересна подробност, че понеже китайският порцелан по онова време бил много модерен, но труден за достъп, за да са в крак с модата, хората купували имитации. Този в Паскалевата къща например е произведен в Бристол, което става ясно от надписа на гърба на чиниите.
С истинско вълнение сред посетителите днес къщата разгледа и учителката Гелка Цветкова. Тя влиза в Паскалевия дом отново след 33 години, сега е довела и внучките си. Разказва, че през 1985 година, въпреки страховете, защото не било разрешено народните обичаи да се изпълняват на обществени места, тя довела децата от градината, в която работела, в Паскалевата къща, за да направят сред автентичната атмосфера лазаруване и Гергьовденска люлка.
„Сега много се радвам, че идвам с моите наследници да им я покажа. Хубаво е да се потопиш в тази атмосфера, красиво е, хубаво е децата да усетят този дух. Да видят как с ръчен труд се е правило всичко. Ако възобновят традициите тук да се отбелязват народните обичаи, ще ми е много приятно“, сподели Гелка Цветкова. Най-вълнуващо за децата на изпроводяк беше преобличането в носии.
Над 50 посетители минаха днес само за три часа, за да разгледат Паскалевата къща, да се порадват на красивите предмети от възрожденския бит на хасковците. За следващата сряда вече има резервации. „Много хора се обаждат още отсега , за да кажат, че искат да доведат гостите си именно тук, защото мястото наистина е уникално и можем да се гордеем, че успяхме да приведем Паскалевата къща отново във вид, в който тя да е гостоприемна и с отворени врата“, доволен е екскурзоводът Милен Вълчев.
Красимира Славова
БайПаскал
Красимира Славова
Именно, горе-долу до там...това е било края на града, господине.
МВълчев