Излезе на бял свят фундаментално изследване върху турския печат в България в периода 1865-1953 г. Заслугата за това е на специалиста по балканска история Делчо Балабанов. Книгата е продукт на издателство „Пропелер”. За съжаление ст.н.с.д-р Делчо Балабанов не успя да дочака издаването й.

 В уводните бележки Делчо Балабанов отбелязва , че е попаднал на изследването в антиквариат в Истанбул. Той  превежда книгата, като оставя и копие в Народна библиотека, за да се ползва и от масовия читател. Тридесет години по-късно той го търси,но безуспешно. Изчезнало е по времето на т.нар.Възродителен процес. Тогава взема решението да издаде направения от него превод.

 Според Делчо Балабанов това е най-пълното изследване по темата.

  Авторът му Исмаил Хаккъ Тефик Окдай, бивш полковник и генерален консул отбелязва в предисловието:Турските вестници,които подкрепиха действията на Българското правителство и отпечатваха статии против султанските правителства,против членовете на Партията на единението и прогреса,а по късно и по време на републиканския режим ,поместваха статии против Народно-републиканската партия,се лишаваха от възможността да бъдат внесени и разпространени в Турция и пред българското правителство се настояваше тези вестници да бъдат закрити.

   В периода 1865-1953 г. в България на турски език са издадени 125 вестника и списания. Ако се добави и броят на повторно издадените със същото име броят им става 150. 131 излизат на турски,а 10 от тях на турски и на български.

  Първият вестник, който излиза на турски в България е основан от Ахмед Тефик Митхат паша. Това е официалния държавен вестник „Туна”/Дунав/.

Ценното издание може да се намери в Регионална библиотека „Никола Йонков Вапцаров”в Кърджали.То бе дарено от съпругата на покойния Делчо Балабанов-София Кръстева Балабанова.

Георги Кулов