Будуването през нощта и спането през целия ден може да прекъсне нивата и денонощните модели на повече от 100 белтъка в кръвта, които например контролират кръвната захар, разхода на енергия и имунната функция.

Зад това твърдение застават изследователи от университета „Боулдър“ в Колорадо.

Тяхното проучване оценява как протеиновите нива в кръвта се променят в продължение на 24-часов период и как нарушеното време за спане и хранене им влияе.Учените работили с 6-ма здрави мъже в 20-те си години. Те били инструктирани да прекарат 6 дни в център за клинични транслационни изследвания в университетската болница в Колорадо. По време на престоя им специалистите строго контролирали храната им, съня, активността и излагането на светлина. Доброволците останали в условия на слаба осветеност, за да не въздейства циркадната система на резултатите.

През първите два дни участниците спазвали нормалния си режим. След това бавно преминали към симулиране на условията на нощна смяна. Спели 8 часа през деня и стоели будни цяла нощ, като след това се хранели. Учените взимали на всеки 4 часа кръвни проби от хората, за да оценяват нивата и времевите модели на повече от 1000 протеина. Открили, че 129 белтъка нарушили своите модели заради промяната на съня на доброволците.

Когато участниците стоят будни през нощта, нивата на глюкагона, които обикновено достигат своя връх през деня, сега се покачват през нощта. Това е един от трите хормона, произвеждани от задстомашната жлеза, отговарящ за обмяната на въглехидратите в организма. Задачата му е да помага за разграждането на гликогена в черния дроб и така повишава нивото на кръвната захар.

Режимът на будуване през нощта намалява равнищата на растежния фактор на фибробластите, чиято цел е да повишат изгарянето на калории или изразходването на енергия. Това подкрепя констатацията, че доброволците изгаряли с 10% по-малко калории на минута, когато графикът им е разместен.

Учените забелязват, че 30 протеина показват ясен 24-часов цикъл, като повечето от тях достигат своя връх между 14 ч. и 21 ч. Нивата им варират в зависимост от вътрешното циркадно време. Изводът е, че престояването в будно състояние или храненето в неподходящо време може да доведе до промени в протеиновите модели, а оттам и до последици за здравето.В същото време изследователи установили в друго проучване, че при хората, които остават будни до късно през нощта, има 10% по-висок риск от ранна смърт в сравнение с тези, които си лягат по-рано.

Учените от университета в Съри и от Северозападния университет наблюдавали 433 268 души, които били на възраст между 38 и 73 г., в продължение на 6,5 г. Групирали ги в 4 категории – категорично сутрешен тип, умерен сутрешен тип, умерен вечерен и категорично вечерен тип.

Дори след вземането предвид различни фактори като тютюнопушене, индекс на телесна маса, предшестващи здравословни условия и др., резултатите показали, че хората, които будуват до късно през нощта (категорично вечерния тип), са с 10% по-застрашени от ранна смърт в сравнение с категорично сутрешния тип. Също така при тях се наблюдават по-високи нива на диабет, психични и неврологични разстройства.