Само ясното разграничаване на половете по биологичен признак - мъж и жена - ще защити жените от всички форми на насилие. Със заличаването на разликите между половете принципът на равенство загубва смисъла си.

Това е само един от софизмите, използван от мнозинството в Конституционния съд (КС) в решението му, с което обосновава непригодността на Истанбулската конвенция да се съвмести с изискванията на българската конституция. Далеч обаче не е единственият.

Както се очакваше, мнозинството в Конституционния съд (КС) свърши мръсната работа, която му подхвърли политическата класа - да отхвърли Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, позната като Истанбулската конвенция (подписана през май 2011 г. в Истанбул). Осем от конституционните съдии са гласували за тезата, че конвенцията противоречи на българската конституция, с познатите аргументи за "джендъризма" - неясното понятие за пол, което конвенцията въвежда, щяло да навреди на "повелята за правна сигурност и предвидимост".

"Ако обществото загуби способност да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент", пише във финалните заключения на осемте съдии. От формална гледна точка разсъждението изглежда правилно - няма как да браниш жените, ако не можеш да ги различиш. Но този тип софистика навремето е бил използван само за упражнения по риторика и стимулиране на мисленето от мъдри преподаватели. Използването му като основен способ за сериозна аргументация в решение на КС сочи за липса на други аргументи.

Решението е дълго 17 страници, от които аргументите по същество са пет, но в голямата си част те просто преразказват текстове от конвенцията.

Четирима конституционни съдии са гласували против това становище на мнозинството и в три отделни особени мнения (това са мотивите на онези членове на съдебния състав, които са гласували против решението) излагат съображения защо не са съгласни с решението. Това са съдиите Константин Пенчев, Филип Димитров, Румен Ненков и Георги Ангелов, чиито особени мнения заслужават отделен прочит дори само защото някои от техните аргументи до момента не са артикулирани подробно. Извън това в особеното мнение на Ненков и Ангелов се прави и друг тип оценка на решението: "Вместо проверката за конституционност да се съсредоточи върху истинското съдържание на Конвенцията, на читателя се внушава, че международният договор има и някакво друго, съзнателно прикрито съдържание и дълбоко законспирирани цели... Смущаващ е фактът, че Конституционният съд встъпва в неподходящата за неговото положение роля на политически и идеологически съдник."

Интересното е, че нито една от петте жени в състава на съда не е подкрепила конвенцията, посветена на борбата срещу насилието срещу жени и домашното насилие. Трима от представителите на мнозинството бяха назначени в КС от президента Росен Плевнелиев. Двама са излъчени от съдии, а останалите, включително и докладчикът Анастас Анастасов, са избрани от парламента като номинации на ГЕРБ.

Равенството не било в еднаквото третиране, а в разграничаването по биологичен признак

Правното равенство между половете е провъзгласено в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, но всъщност "то не означава еднакво третиране на двата пола, а изисква съобразяване с биологичните особености и различията между тях", казва мнозинството конституционни съдии в поредна аксиома. За всеки уважаващ себе си съд една подобна теза е само началото, след което трябва да продължи с обстойно и аргументирано изложение на критериите и стандартите, при които различното третиране според биологията води до правно равенство. Вместо това в решението си мнозинството прави следващото обобщение – че "Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид", че българската конституция възприема социалното измерение на пола само във взаимодействие с биологично детерминирания пол, а доказателство за това бил чл. 47, ал. 2 от основния закон, където биологичният пол "жена" се свързва със социалната роля на "майка", "раждане" и "акушерска помощ".

Автентичния текст или превода - изберете сами

В решението на КС изрично се сочи, че автентичният текст на Конвенцията е на английски и френски език, като двата текста имат еднаква сила. Това по принцип означава, че ако България ратифицира Конвенцията, преценката за нейното изпълнение ще се прави на база на официалния текст на английски и френски (в чието съответствие никой в международната общност не се е усъмнил). Същевременно обаче българският КС изрично обявява още в началото на изложението си, че ще прави своята преценка за конституционосъобразност на база на българския превод, защото върху този текст щели да се водят парламентарните дебати при (евентуално) внасяне на законопроект за ратификация, този текст ще бъде обнародван и, неясно защо - въз основа на него България ще изпълнява произтичащите задължения от Конвенцията. Нито дума за това, че българският превод като всеки превод подлежи на корекция и усъвършенстване, при което меродавният текст на английски и френски ще си остане непокътнат.

Цялата по-нататъшна критика на конвенцията е базирана единствено на филологични критерии върху оригиналния текст на английски и френски, като по същество тази критика няма нито един същностен юридически аргумент, но пък се стига до основите на "джендъризма" и неговата пагубна роля за цивилизацията и частност да българското общество. Анализът се осъществява върху познатия спор за термините sex /gender, които навеждат конституционните съдии на размишления за "пола като социален конструкт", "половата бинарност на човешкия вид" и т.н. На всичкото отгоре, понеже за тях остава неясно съдържанието на понятието "gender identity"/ "l’identité de genre" ("идентичност, основана на пола"), осемте конституционни съдии решават, че ще го търсят в светлината на политиката на Съвета на Европа за защита на някои права на "трансджендър" лицата и актовете на Съвета на Европа. Това пък ги води до любопитен извод за еволюцията на понятието "социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете" ("gender"/"genre"). Това понятие отразява определени социални и културни представи за мъжете и жените, изградени в дадено общество към определен момент, но пък тези представи търпят развитие до степен, че по-новите могат да изключат по-старите, като например, че полът е биологично детерминиран, се казва в решението. И така в хода на това развитие един биологичен мъж може да се определи като жена и така се стига до "джендър идеологията" – сбор от идеи, убеждения и вярвания, че биологично детерминираните характеристики на пола са ирелевантни, а има значение само половата самоидентификация."

Особено мнение: Решението като политическа услуга и цивилизационна изолация

Тепърва предстои това решение да бъде анализирано - и като прецедент, който се нарежда сред най-лошите образци на КС, и като последици. Всъщност най-точна оценка за него засега се дава от финалния абзац от особеното мнение на съдиите Георги Ангелов и Румен Ненков по това дело:

"Решението на Конституционния съд представлява "услуга" за политиците от всички цветове – предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Съответно е и на обществената нагласа в момента. Времето обаче ще е съдник дали то въплъщава онази безпристрастност, гражданска смелост и доблест, които са присъщи на независимото правосъдие. Съмняваме се, че конституционна юрисдикция в друга демократична европейска държава би приела, че истината може да е несъвместима с основния закон на страната, че борбата срещу различните форми на насилие може да бъде противопоставена на конституционните изисквания. Може би Конвенцията за противодействие и предотвратяване на насилието над жените и домашното насилие е несъвършена, може би тя няма да бъде онзи ефективен международен инструмент, каквито са очакванията на нейните създатели, но в противопоставянето на българските политици и държавни институции има една негативна символика, която определено сочи на отдалечаване от идеала за "чиста и свята република". Можем само да предполагаме какви са истинските причини за отказа да се наредим до мнозинството цивилизовани и демократични европейски държави в търсенето на лек срещу насилието като най-тежка форма на унижаване на човешкото достойнство. Във връзка с това отбелязваме само като пример, че още в Резолюцията на Общото събрание на ООН от 10 юни 2000 г. относно действията и инициативите за прилагане на Пекинската декларация и съответната платформа за действие многократно е употребена английската дума "gender", с която днес единствено по съображения за постигане на политическа изгода, но без каквото и да е основание се плаши българското общество. Твърде жалко е, че самоизолирането на България от международната общност, което произтича от решението на Конституционния съд, става, когато бруталната агресия се е превърнала в част от нашето ежедневие в домовете, по улиците, в обществения транспорт, на стадионите, в училищата, в парковете и т.н."