Луис Браун бе първият човек в света, роден след ин витро оплождане. Противоречивата и поява на бял свят през 1978 предизвика сензация по света. През целия си живот тя бе тема на множество дискусии относно етичността на процедурата, като в същото време вдъхваше надежда на милиони бездетни двойки по света.

Днес е 40-ия ми рожден ден. Подобно на повечето хора, бих запазила този факт за себе си. Но по света, моят рожден ден бележи 40-тата годишнина на метода ин витро – процедурата довела до моето раждане.

Изследване, проведено миналия месец, твърди, че по света има 8 милиона души родени в резултат на ин витро оплождане. Според изложба в Научния музей в Лондон цифрата е по-скоро 6 милиона – никой всъщност не знае точния им брой, защото всеки ден се раждат нови и нови бебета.

Когато съм се родила, Патрик Степто и Робърт Едуардс, създателите на техниката за ин витро оплождане, предложили второто ми име да е Джой (Радост). Те твърдели, че раждането ми ще направи толкова много хора щастливи.

40 години и милиони бебета по-късно, мнозина биха заявили, че двамата са били прави.

Ин витро оплождането дава надежда на хора, които са се отчаяли че някога ще имат дете. Толкова много неща са се променили през десетилетията, но желанието на двойките да имат дете остава.

Майка ми, Лесли Браун отишла на лекар заради депресия. В дъното и била неспособността и да има дете.

Когато майка ми и баща ми научили за експеримента, това им дало надежда. Макар методът да този момент да бил непродуктивен, той се оказал спасителната сламка и в крайна сметка довел до моето раждане.

По-късно отново проработил, с раждането на сестра ми Натали през 1982 – по онова време тя била 40-тото бебе, родено в резултат на ин витро оплождане.

По същия път сега минават много двойки, а благодарение на пионерите този път е по-лесен от всякога.

Разбира се, появават се аргументи относно степента на успех на различните техники.

За съжаление нещата не сработват при всички. Дебатите относно това докъде трябва да стигне науката в областта на генетиката, са разгорещени. В момента ин витро оплождането е мултимиардна световна индустрия, която зависи от това къде живеете, какъв вид помощ е налична в региона – и на каква цена.

Всеки ден мъже и жени се отправят на това пътешествие. Първо трябва добият куража да заявят открито че нещата в най-интимната сфера от живота им не се получават. Налага се да споделят за проблемите си с лекари и специалисти. Някои крият проблема от най-близките си приятели и семейството.

Възможно е да се нуждаят от нещо съвсем просто или дори от операция, подобно на майка ми – преди изобщо да се направи опит за ин витро оплождане. В наши дни има диети, лекарства, компютърни разпечатки, дори роботи, защото е трудно за човек, който се намира в центъра на всичко това, да остане фокусиран върху истинското си желание – да прегърне собственото си дете.

За съжаление, мама и татко, Патрик Степто и Робърт Едуардс – и да не забравяме възхитителният им асистент Жан Парди, които са стоели будни по цяла нощ, за да наблюдават деленото на клетките в епруветката, вече не са сред живите.

Майка ми едва ли си е представяла до какво ще доведе раждането ми.

40 години по-късно учените разширяват границите, ембриолозите изобретяват нови техники, продължават да се повдигат серия морални въпроси. Ин витро оплождането играе огромна роля в променящите се семейства – сега дори хомосексуални двойки могат да станат родители.

Ин витро оплождането прерасна от експериментална процедура в една малка стая в Олдъм до процедура, способна да промени света.

До мъжете и жените, които в момента преминават през процедурата: “Никога не губете надежда”. Към лекарите и ембриолозите: “Продължавайте добрата работа”. Към всички онези, въвлечени в извършването на процедурата: “Благодаря ви от името на милиони бебета по света”.

Някога бях единствена на света. Сега наброяваме милиони, и не можем повече да бъдем пренебрегвани.

Източник: independent.co.uk