12 души кацнаха на Луната и това остава едно от най-големите постижения на НАСА, ако не и най-голямото.

Астронавтите събират проби, правят снимки, извършват експерименти, забучват знамена и след това се прибират вкъщи. Но за тези седмични престои по време на програмата Аполо не установиха трайно човешко присъствие на Луната.

Повече от 45 години изминаха след последното кацане на Луната - Apollo 17 през декември 1972 г. А сега има много причини хора отново да стъпят на гигантския прашен спътник на Земята и да останат там, пише в анализ Business Insider.

Изследователите смятат, че една постоянно населена база на Луната може да се превърне в хранилище за гориво за далечни космически мисии, да доведе до създаването на невиждани досега космически телескопи, да улесни работата на база и мисия до Марс и да разреши дългогодишните научни загадки за Земята и създаването на Луната. Една лунна база може дори да се превърне в процъфтяваща икономика извън нашата планета, може би за лунен космически туризъм. (вж "Накъде да тръгнем: към Луната или към Марс?")

Много астронавти и други експерти предполагат, че най-големите пречки пред пилотираните мисии на Луната през последните четири десетилетия са банални, но и отчайващи.

Скъпо е да стигнем до Луната

Истинското препятствие за всяка програма за космически полети, особено за мисии, които включват хора, е високата цена.

През март 2017 г. президентът Доналд Тръмп разписа за НАСА годишен бюджет от около 19,5 милиарда щатски долара, който може да се увеличи до 19,9 милиарда долара през 2019 година.

Бюджетът на НАСА е доста по-малък от миналото.

"Делът на НАСА от федералния бюджет достигна 4% през 1965 г. През последните 40 години частта на космическата агенция се задържа под 1%, а през последните 15 години клони към 0,4% от федералния бюджет", заяви космонавтът от Аполо 7 Уолтър Кънингам по време на изслушване пред Конгреса през 2015 г.

Тръмп призова за връщане към Луната, а след това и пътешестние до Марс, но засега финансирането е недостатъчно.

Според доклад на НАСА за 2005 г. завръщането на Луната ще струва около 104 милиарда щатски долара (което днес е 133 милиарда щатски долара с инфлацията) за около 13 години. Програмата Apollo струваше около 120 милиарда в днешни долари.

"Пилотираните мисии са най-скъпите космически инициативи и следователно най-трудни за  политическа подкрепа", отбеляза Кънингам по време на неговото изслушването, съобщава Scientific American . "Освен ако страната, в лицето на Конгреса тук, реши да вложи повече пари в тях иначе просто си говорим празни приказки."

Позовавайки се на мисиите до Марс и завръщането към Луната, Кънингам добавя: "Бюджетът на НАСА е твърде нисък, за да направим всичко, за което говорихме, че ще направим".

Проблемът с президентите

Непосредствената цел на администрацията на Тръмп е да накара астронавтите да "стигнат до Луната" около 2023 г. Това би било краят на втория мандат на Тръмп, ако бъде преизбран.

И в това се крие друг сериозен проблем - политическите промени.

"Защо да вярвам на казано от някой президент за нещо, което ще трябва да се случи в бъдеще след две администрации?” коментира Хадфийлд. „Това е просто говорене”.

От гледната точка на астронавтите важна е мисията. Процесът на проектиране, инженеринг и тестване на космически кораб, който би могъл да закара хората до друг свят, лесно надхвърля времето на два президентски мандата. Но има един предсказуем модел на встъпващите президенти и законодатели - всички разрушават предишните приоритети за изследване на космическото пространство.

"Бих искал следващият президент да подкрепи бюджет, който ни позволява да изпълним мисията, независимо каква е тя", коментира астронавтът Скот Кели, който прекарва една година в космоса през януари 2016 г., в Reddit Ask Me Anything "(преди Тръмп да встъпи в длъжност).

Но президентите и Конгресът нямат интерес да продължават курса.

През 2004 г. например администрацията на Буш нарежда на НАСА да замени космическата совалка, която трябваше да се пенсионира, за да се стъпи отново на Луната. Агенцията излезе с програмата Constellation, която да изпрати астронавти на Луната, използвайки ракета, наречена "Арес"(Ares), и космически кораб, наречен "Орион" (Orion).

НАСА похарчи 9 милиарда щатски долара за пет години за проектиране, изграждане и тестване на хардуера за тази програма за пилотирани космически полети. И все пак, след като президентът Барак Обама встъпи в длъжност, Службата, изготвяща отчета на правителството, публикува доклад за неспособността НАСА да се вмести в бюджета и графика на Constellation. Тогава Обама настоя да се прекрати програмата и вместо това да се започне работа по ракетата Space Launch System (SLS).

Тръмп не се е отказал от SLS. Но промени целта на Обама да пусне астронавти на астероид, а подкрепи мисиите до Луната и Марс.

Тези чести промени в скъпоструващите приоритети на НАСА доведоха до поредица от анулирания на програми, загуба от около 20 милиарда щатски долара и години загубено време и инерция.

"Няма нищо в близко бъдеще, което да ме развълнува", споделя разочарованието си пред Business Insider през 2017 г. астронавтът от Apollo 8 Джим Ловъл (Jim Lovell).

"Американското лидерство вдъхновява света, като постоянно прави това, което никоя друга нация не е способна да направи, ние демонстрирахме това за кратко време преди 45 години и не смятам, че сме го правили оттогава", пише Бъз Олдрин в подготвеното изявление пред Конгреса през 2015 г.

Той заяви, че волята за завръщането на Луната трябва да дойде от Капитолия.

Общественият интерес към проучването на Луната винаги е бил хладен

Дори по време на триумфа на програмата "Аполо" - след като Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпиха на лунната повърхност - само 53% от американците смятаха, че програмата си струва цената. През останалата част от времето американското одобрение на програмата "Аполо" се движеше значително под 50%.

Днес 55% от американците смятат, че НАСА трябва да се върне на Луната, въпреки че едва една четвърт от тяхт смятат, че това трябва да бъде основен приоритет, сочи проучване на Pew Research Center, публикувано през юни. Но 44% от анкетираните смятат, че не бива изобщо да се изпращат астронавти обратно на Луната.

Подкрепата да се изпратят хора на Марс е по-силна, като 63% вярват, че това трябва да бъде приоритет на НАСА, а 91% от хората смятат, че проследяването на опасни астероиди е на-важно.

Предизвикателствата извън политиката

Естествено, липсата на достатъчна политическа, финансова и обществена подкрепа на НАСА не е единствената причина, поради която хората не са се върнали на Луната - има и технически проблеми и близкият ни спътник не трябва да бъде омаловажаван или подценяван.

Най-голямо притеснение създава лунният прах реголит, резултат от милиарди години метеоритни удари.

Мадху Тангавелу (Madhu Thangavelu), инженер по аеронавтика от Университета в Южна Калифорния, пише през 2014 г., че Луната е покрита с "лунен прах, подобен на фин талк, дълбок няколко инча в някои региони, който е електростатично зареден от взаимодействието със слънчевия вятър и е много абразивен и прилепващ и износва много бързо космически костюми, роувъри и системи”.

Съществува и проблем със слънчевата светлина. 14.75 дни лунната повърхност е като в гореща пещера, която е изложена директно на суровите лъчи на Слънцето - Луната няма защитна атмосфера. Следващите 14.75 дни са в пълна тъмнина, което прави лунната повърхност едно от най-студените места в слънчевата система.

"Няма по-негостоприемно или по-сурово място за живеене от Луната", пише Тангавелу. "И все пак, тъй като е толкова близо до Земята, няма по-добро място да се научим как да живеем далеч от планетата Земя".

Частните космически предприемачи

На хоризонта се задават ракети, способни да достигнат Луната.

"Иновациите, която се случиха през последните 10 години в космическите полети, никога нямаше да се случат, ако бе само НАСА, Боинг и Локхийд, защото липсва мотивация да се намалят разходите или да се промени начина, по който се работи", заяви астронавтът Джефри Хофман (Jeffrey Hoffman) пред журналисти по време на кръгла маса по-рано тази година като добави, че новото поколение милиардери, отправили поглед към космоса, „е страхотно"

Хофман се позовава на работата на Илън Мъск и неговата ракетна компания SpaceX, както и на Джеф Безос, който управлява авиокосмическата компания Blue Origin.

"Няма съмнение - ако отидем по-далеч, особено ако отидем по-далеч от Луната - имаме нужда от нов транспорт", коментира Хофман.

Силното желание на астронавтите да се завърнат на Луната се вписва в дългосрочната визия на Безос за изграждане на първата лунна база, използвайки разработваната от него ракетна система New Glenn на Blue Origin. През април той заяви: "Ще преместим цялата тежка индустрия от Земята, а на Земята ще бъде разположена жилищната зона и леката промишленост".

Мъск също с охота разказва за това как "Big Falcon Rocket" на SpaceX може да проправи пътя за достъпни и редовни посещения на Луната. SpaceX може дори да посети Луната преди НАСА или Blue Origin. Новата ракета "Falcon Heavy" на компанията може да изстреля малката космическа капсула „Crew Dragon” до Луната и обратно на Земята, а Мъск съобщи, че двама частни космически туристи вече са платили голям депозит, за да се разходят до Луната.

"Моята мечта е някой ден Луната да стане част от икономическата сфера на Земята - точно както са геостационарната и ниската орбита", споделя Хофман. "Космосът до геостационарната орбита е част от нашата ежедневна икономика. Някой ден мисля, че Луната също ще бъде и това е нещо, към което трябва да се стремим".

Астронавтите не се съмняват, че ще се върнем на Луната и ще стигнем и до Марс. Въпросът е само кога.