С помощта на най-съвременни технологии учени направи удивително подробни изображения на външната атмосфера на слънцето – така наречената корона – и откриха детайли изплъзвали се от вниманието им до момента.
Слънцето е сложно устроен обект, но като се има предвид скорошното изстрелване на апарата Паркър, скоро може би ще разберем повече за него.
Екип учени от Югозападния изследователски институт използвали коронографа от обсерваторията STEREO-A на НАСА, за да проучат външната атмосфера на слънцето.
Те прибегнали до затъмняващ диск, поставен пред лещите, за да блокира слънцето и светлината, която би могла да скрие фини детайли от плазмата в слънчевата атмосфера.
Короната е изключително гореща, много по-гореща от 5 800-те Келвина на вътрешната фотосфера – между 1 и 3 милиона Келвина. Тя и източник и на слънчевия вятър – постоянния поток от заредени частици, които се носят от слънцето във всички посоки.
Когато измерванията на слънчевия вятър се правят близо до Земята, магнитните полета вграденти в тях са сложни и преплетени, но не е ясно кога точно се е образувала тази турбулентност.
“В дълбокия космос слънечевият вятър е поривист и турбулентен. Но как е станал такъв? Дали е напуснал слънцето спокойно и е станал турболентен при пътешествието си из Слънчевата система или поривите ни дават информация за самото Слънце”, казва физикът Крейг Дефорест.
Ако турбуленцията се образуваше в източника на слънчевия вятър – Слъцето – тогава трябваше да виждаме сложни структури в короната, които да са причината за тази турбулентност. Предишни наблюдения обаче не откриха подобни структури.
Те показаха короната като гладка, ламинарна структура. Оказва се, обаче, че наблюденията са били измамни. Структурите същестуват, но досега не сме успявали да направим изображения с достатъчно висока резолюция, за да ги забележим.
“Всяка структура, която смятахме, че разбираме, се оказа, че съдържа по-малки структури и че е по-динамична, отколкото сме смятали”, казва Дефорест.
Учените открили, че дъгите в короната, които могат да се превърнат в слънчево изригване и да изпратят плазма и частици в пространството, не са единични структури – те се състоят от безброй фини нишки.
Установили също, че такова нещо като повърхност на Алфвен не съществува – теоретична граница, след която слънчевият вятър започва да се движи по-бързо от вълните, придвижващи се в обратна посока из него.
Според Дефорест, съществува общирна “ничия зона” или зона на Алфвен, в която слънчевият вятър постепенно се откъсва от слънцето, а не ясно очертана граница.
Изследователите се натъкнали и на една мистерия – на разстояние около 10 слънчеви радиуса, слънчевия вятър внезапно променил характера си, преди отново да се върне към нормалното си състояния – това подсказва, че на въпросното рязстояние се случва нещо, което би представлявало интерес за физиците.
Какво е то, вероятно ще ни отговори апаратът Паркър, който ще бъде изстрелян през август.
Източник: sciencealert.com
