В третия ден на юлските Горещници, 17 юли, Българската православна църква почита паметта на Света Марина.

Според народните вярвания Марина е символ на небесния огън, покровителка на жътвата и нивите. Тя е покровителка на здравето, пазителка от змии и закрилница на Южното ни Черноморие. Вярва се, че през тези дни, който се изкъпе в бликнала топла вода, няма да боледува през цялата година. 

На този ден своя празник отбелязва Созопол. Светицата се счита за закрилница на града. 

Почитането на светицата съвпада с третия ден на горещниците. На 17 юли се пали новият жив огън, за да изгори злото. Той се прескача за здраве, а хората си взимат от него, за да запалят огнището. Вярва се, че през тези дни, който се изкъпе в бликнала топла вода, няма да боледува през цялата година.

В много от църквите и манастирите, които носят името на светицата, има лечебни води.

Света великомъченица Марина е била дъщеря на езически жрец в Антиохия през трети век, възпитана от баща си в идолопоклоничество, но Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Марина много желаела да получи своето кръщение, но нямало свещеник нито в града, нито в околностите, който да извърши тайнството.

Пръв неин гонител станал нейният баща. 16-годишната девойка срещнала управителя на източните провинции Олимврий и смело му изповядала вярата си, заради което била подложена на ужасни изтезания. Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението навели Олимврий на мисълта да я удави. Хвърлили вързаната девойка в грамадна каца с вода. Тя започнала да се моли на Господа да й развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за вечен живот.

Едва свършила молитвата, оковите се разкъсали и неизказана светлина огряла Марина. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. След това била осъдена на смърт.

Днес повод да почерпят имат всички, които носят имената Марина, Марин, Маринка, Маринела, Марияна.