Българите имат повече доверие на медиите за разнищване на корупционните практики, отколкото на институциите. Това е един от изводите, отразени в проучването на Асоциация "Прозрачност без граници", проведено със съдействието на германската фондация "Фридрих Еберт", което поставя във фокуса обществените нагласи за противодействие на корупцията през 2018 г.
Отговорите на въпроса „До коя институция бихте подали сигнал, ако сте свидетел или имате конкретна информация за корупционно действие?“ показват, че 41,5% от анкетираните изобщо не биха сигнализирали до институциите. В същото време 24,5% от хората смятата, че повече публичност на данните, свързани с корупция, водят до обществен натиск върху институциите да изпълнят своите правомощия и да разследват случаите. Това е и причината, според която най-голям процент от гражданите биха подали сигнал до медиите – 24,5%.
Изследването показва, че обществената подкрепа към новосъздадената антикорупционна агенция е доста крехка. Едва 13,5% от гражданите биха подали сигнал до КПКОНПИ. А обяснението стъпва на натрупаните впечатления от неуспешните опити за борба с корупцията от предишни структури.
Гражданите искат ясни и отчетливи действия по ефективно разследване и по наказване на корумпирани лица.
Основен приоритет в борбата с корупцията според българите трябва да бъде разследването на корупцията по високите етажи на управлението. На първо място това е политическото ниво в държавата, посочено от 71,2% от анкетираните, 63,7% искат разследване на корупцията в местната власт, а 58,5% от хората са посочили, че корупцията сред служителите в централната администрация също трябва да е на фокус за уличаване.
Политическите и роднинските назначения в администрацията, търговия с влияние и конфликт на интереси в министерства и агенции, са най-съществените корупционни практики, които трябва да бъдат пресечени, смятат далите мнение в анкетата. Незаконното финансиране на партии и на предизборни кампании, купуването на гласове е друг сектор за изсветляване според половината от участвалите в допитването. Като немаловажен момент е посочена и търговията с влияние в местната власт, проблемът е припознат от 54,2 % от анкетираните.
Проблемът за злоупотребата с публични ресурси е оценен като изключително съществена изразна форма на корупция както на централно ниво- в министерства и агенции, така и на местно ниво- в общините, посочват 56,9%.
На следващо място, но с не-по-малко значение, са откроени търговията в съдебната власт и отказ от ефективно разследване на корупцията по високите етажи на властта,-според 53% от анкетираните.
Анализът на данните от изследването извежда на преден план три ключови условия, очертани от гражданите, които биха били стимул за активността им в противодействието на корупцията и подаването на сигнали към антикорупционната агенция. Биха го направили, ако са убедени, че сигналите се разследват безпристрастно-27,7%; 24,6% ще го сторят, ако са надеждно опазени данните за самоличността на подателите на сигнал, 21,5% посочват като фактор гаранциите за защита репресии при подаване на сигнал.
Haskovo.net
