„Това е феодализъм с най-добрия маркетинг”, казва за социалната структура на Сан Франциско журналистът от Wired Антонио Мартинес, който трудно издържа семейството си

Наличието на голям брой високоплатени служители в Сан Франциско води до повишаване на цените в града, особено на жилищата, и до задълбочаване на неравенството между местните жители

Сан Франциско, перлата на Силициевата долина, напоследък е все по-често критикуван, заради социалната си структура. В мегаполиса на Западния бряг на САЩ работят много технологични компании, чието присъствие влияе силно върху живота на хората – негативно за немалка част от тях.

Развитието на ИТ формира кастово общество, в което преходът на човек от една социална класа в друга няма да бъде възможен. До този извод стига Антонио Гарция Мартинес, бивш служител на Facebook, който в момента пише за популярната ИТ медия Wired.

Ръководейки се от американското разбиране, че в Калифорния се живее така, както останалата част от Щатите ще живее утре, а Европа – след пет години, Мартинес е загрижен, че този социален ред по един или друг начин ще обхване целия свят.

Технологичните компании плащат на служителите си по-високи заплати от работодателите в други сфери на дейност. Наличието на голям брой високоплатени работници в Сан Франциско води до повишаване на цените в града, особено на жилищата, и до задълбочаване на неравенството между местните жители.

Четиричленно семейство с годишен доход от около $117 400 вече не се счита за средна класа в Сан Франциско, както би било в други щати. Работейки за ИТ медия и със съпруга, която е квалифицирана, но не е ИТ специалист, Мартинес възнамерява да се премести в друг град, защото не може да изхранва семейството си с едно дете.

Въз основа на опита си в ИТ компания, Мартинес вижда четири социални класи в Сан Франциско, но границата между тях е толкова непроницаема, че той ги нарича касти.

Първата каста, или т.нар. Вътрешен кръг, се състои от рискови инвеститори и собственици на капитали. Втората каста, Външният кръг, се формира от висококвалифицираните ИТ или бизнес професионалисти, които работят за инвеститорите и получават достатъчно пари, за да бъде считани за средна класа.

Третата каста представлява Обслужваща класа, състояща се от служители, които също работят в ИТ сектора, но изпълняват дейности, не изискващи висока квалификация. Това са шофьорите на Uber, куриерите, които изпълняват поръчки на потребителите на услугата Instacart, надомни работници, наети чрез TaskRabbit приложение, и т.н. Членовете на тази каста може да останат без работа с развитието на изкуствения интелект и роботиката – Uber, например, не крие плановете си да замени в бъдеще шофьорите с автопилот, а гигантите в електронната търговия внедряват дронове за доставки на стоките.

Четвъртата каста, наречена Парий класа, се състои от хора, които не могат да си позволят да купят или наемат къща в Сан Франциско, или не са в състояние да се изхранват сами, тъй като не работят в ИТ сферата. Те са принудени да живеят на улицата и/или да водят мизерен начин на живот – това са бездомници, престъпници, наркомани и т.н.

Възможностите за преместване на човек от една каста в друга са сведени до минимум. Представител на Външния кръг, за да попадне във Вътрешния, трябва много рано да си намери удачна работа в ИТ гигант от рода на Facebook или да започне успешен собствен бизнес, но това не се случва често. Ето защо представителите на втората каста предпочитат да работят за инвеститорите, като бавно натрупват спестявания.

Представителите на Обслужващата класа не могат да преминат към по-висока каста, защото нямат необходимите знания и умения. Всичките им дейности се свеждат до опити да не попаднат в по-долната каста – на париите, членовете на която просто са игнорирани от представителите на останалите касти.

Мартинес отбелязва, че в други региони на света, особено в Европа, ситуацията е различна: мястото на индивида в обществото не се определя напълно от нивото на доходите, т.е. бедността не води до изолация.

Всекидневната комуникация между представителите на различни касти постепенно изчезва, благодарение до голяма степен на мобилните приложения. Например, в случая на Instacart, потребителят от първа или втора каста общува с мобилното приложение, а не директно с човека, който трябва да направи покупката в магазин. Дори ако куриерът е направил грешка и е купил, например, неподходящ вид сирене, потребителят пуска жалба в приложението, а не директно до куриера.

Оценявайки взаимодействието между хора от различни социални групи в Сан Франциско, Мартинес нарича ситуацията „анти-утопичен кошмар” с твърдо социално разделение и ниска социална мобилност. „Това е феодализъм с най-добрия маркетинг”, пише той.

Движейки се по този път, Сан Франциско доближава „точката, от която няма връщане”, отбелязва Мартинес и припомня, че твърдите социални йерархии се разрушават в резултат на войни, революции, пандемии или падане на държавите. Той вижда надежда за по-малко радикално решение на проблема в представителите на втората каста.

Ако рисковите инвеститори са сравнително откъснати от житейските проблеми, то квалифицираните специалисти по ИТ все още трябва да осигурят безопасността на децата си по улиците, напълнени с маргинали. Те се притесняват от състоянието на града, от нивото на престъпността, от образователната и транспортната система. Именно кметът, подкрепян от тази каста, спечели последните избори в Сан Франциско, подчертава Мартинес.

Той посочва също, че някои европейски градове се опитват да се противопоставят на инвазията на технологичните компании – например, със забрана на дейността на Uber, а пък правителството на Барселона първоначално глоби Airbnb, а след това забрани отдаването на жилища под наем в града чрез този сайт, тъй като масовото отдаване на помещения на туристите доведе до рязко покачване на цените на жилищата.