1/3 от жилищата в хасковски регион стоят под ключ, според статистиката от преброяването през 2011 година. В същото време, според данните от Общинската данъчна служба, декларираните като необитаеми имоти в община Хасково са близо 1 500. В близко време обаче е възможно собствениците им да плащат по-високи местни данъци за тях или да сключат договори с общините за отдаването им под наем за социални настанявания като алтернатива. Предложението е залегнало в основата на Проекта за националната жилищна стратегия на МРРБ. Три дни след като промените са публикувани за обществено обсъждане обаче те срещат мощен обществен отпор.

Негативните коментари валят, а опасенията са, че българинът не е дорасъл за промените, които са залегнали в предложенията на регионалното министерство. Те са основани на факта, че броят на жилищата в България под ключ расте, а в същото време поколения фамилии живеят в един апартамент и обитават недостатъчна площ.

Статистиката за обитателите на едно жилище между България и останалите страни членки на ЕС е в пъти в ущърб на българите. Около 1.1 милиона българи живеят в домове, които се обитават от повече от едно семейство. Пренаселените жилища в големите български градове са 48 % срещу 18 на сто в ЕС, в по-малките градове съотношението е 40:15, а в селските райони 33 % в България срещу 17 % в останалите европейски държави, сочат данните на Евростат.

Според статистиката, която цитират от МРРБ, необитаемите жилища у нас са 1 220 416 или над 31% от всички домове в страната. Данните стъпват на събраната информация от НСИ при преброяването през 2011 година, когато за последно е правено подобно обобщение.

В същото време все повече хора нямат шанс да се сдобият със собствено жилище или имат нужда от подкрепа, за да вземат под наем. А дупката между доходите и оттам възможностите за закупуването на жилище и предлаганите цени на имотния пазар за много българи е всъщност огромна яма.

Освен това през последните 2 години строителството у нас е във възход след  икономическата криза, при която беше един от най-засегнатите браншове. Прогнозите са, че в периода до 2020 г. ще бъде надминат строителният бум от 2007-2009 г. с изграждане на около 20 хиляди жилища на година. Те са направени на база очаквания икономически растеж в страната и нарастващия инвестиционен интерес, който се изразява в търсене на терени и големия брой издадени строителни разрешения, разясняват от МРРБ.

Затова от министерството предлагат да се промени схемата на облагане на необитаемите жилища с местни данъци и такси. Министерските стратези смятат, че така е възможно да се повиши използваемостта на тези имоти. Аргументите са, че Национална жилищна стратегия, като част от Националната програма за развитие на България до 2020 г. , трябва да третира всички важни аспекти в развитието на страната, сред които и жилището. Затова предложенията са обосновани като „превенция на социалното изключване чрез подобряване на жилищните условия на уязвими групи, както и подкрепа за бездомните, е планирано да се осигуряват подходящи социални жилища“. Според МРРБ „паралелното наличие на „трайно нарастващ фонд от необитавани жилища“ е едновременно проблем и допълваща възможност за удовлетворяване на потребността от достъпни наемни жилища. Оползотворявайки тази възможност ще се постигне облекчаване и на двата проблема“.

Иначе казано предложението е: при голям брой собствени жилища, да се плаща по-висок местен данък. Идеята е, че по този начин собствениците ще бъдат стимулирани вместо да плащат новите по-високи налози, ще отдават на общините необитаемите си имоти за социални цели. Сиреч в тях да бъдат настанявани нуждаещи се и социално слаби.

За осребряването на тези договори всяка община ще може да кандидатстват пред държавен Фонд, но условието е да има разработена местна жилищна стратегия.

Много от хората, които вече са се запознали с Национална жилищна стратегия, я коментират негативно. Някои от кметовете в Хасковско също са по-скоро песимистични, че тя ще сработи във вида, в който е разписана.

Haskovo.net потърси трима от управниците в региона – на голям град, на по-малък и кмет на село, за мнение дали ще е ефективен варианта необитаемите имоти да бъдат отдадени под наем на общината като социални жилища. И тримата: заместник-кметът на Хасково Велин Балкански, градоначалникът на Димитровград Иво Димов, който е и зам.-председател на Националното сдружение на общините в България, и кметът на село Брягово Делчо Митев, който пък е председател на Националното сдружение на кметствата, са песимисти.

„Факт е, че има недостиг на социални жилища и трябва да се мисли в тази посока. Но не съм убеден, че това, което е предложено в настоящата стратегия, е правилното. Защото, ако в Европа повечето хора живеят под наем, то у нас предпочитаме да имаме собствено жилище, че понякога и по две. А общините нямаме механизъм да принудим този, който има две и повече жилища да ги отдаде под наем. Освен това факт е, че за повечето хора вторият имот е ваканционен, ползват го 1-2 пъти в годината“, коментира Иво Димов. Димитровградският кмет дава и друг пример: жилищата в централната градска част в неговия град са освободени от данък „недвижими имоти“ с презумпцията собствениците им да се погрижат за техния вид,. Въпреки облекчението обаче няма предприети мерки за това. „Собствениците не плащат този местен данък като стимул да се погрижат за имотите си, които дават облика на града, но въпреки това не го правят. А общината пък няма административен механизъм, по който да ги задължи да го сторят. Това е пример за „моркова“, така че не виждам как ще се случи положителното, ако действаме с „тоягата“ – по-висок данък, смята градоначалникът.

Според данните на общинската данъчна служба в Хасково през миналата година като необитаеми са декларирани 1 396 жилища, от началото на тази година са подадени още 40 декларации. Преференцията, която ползват собствениците им, е частичното освобождаване от таксата за битови отпадъци.

Според заместник-кмета на Хасково Велин Балкански няма как общината да даде гаранции на собствениците на тези имоти, ако се сключат договори за наем за социални цели. „ Абсурд е! Ние и в момента трудно опазваме общинските жилища, понякога ги заварваме в безобразно състояние и се налагат ремонти за хиляди левове. Освен това, разходите за наемите ще са допълнително утежнение върху общинските бюджети, в чиито рамки и без това се чудим как да се впишем за най-неотложните дейности. А ще трябва и цяла администрация, която да се занимава с тези въпроси, което също е ресурс. Идеята принципно е добра, но само толкова. Не е за нашия манталитет. Затова смятам, че стратегията в тази си част няма да е ефективна“.

На това мнение е и кметът на хасковското село Брягово Делчо Митев. Той дава пример от личен опит защо е против предлаганата промяна. „Давал съм апартамент под наем. Имахме изряден договор. Накрая наемателят ми изчезна яко дим и ми остави един куп неплатени сметки за ток и вода! С месеци съм изплащал дълговете му, които надвишиха сумата от платените му наеми многократно, обясни той. Много хора са патили като мен. Затова смятам, че по-скоро собствениците ще предпочетат да си плащат данъците, отколкото да дават на чужди хора имотите си. Още повече, ако се стигне до сключване на договор с общината, наемите ще са под реалната пазарна стойност, те вероятно ще са по тарифи на общините, а това няма да е изгодно за собствениците“

Според кмета на Брягово така разписаната стратегия би извивала ръце, а по този начин индиректно ще се наруши Чл. 17 (3) от Конституцията, който посочва, че „частната собственост е неприкосновена“, затова добавя: „Как така държавата ще се разпорежда с имота ми?“

Проектът на Национална жилищна стратегия е отворен за обществено обсъждане до 29 юни.

Можете да видите текста на стратегията тук.

Красимира Славова