По традиция жителите на хасковското село Конуш се събират всяка година на 29 юни в местността Аязмото над селото, където е параклисът “Свети апостоли Петър и Павел” с лековит извор до него.
Вече близо 13 години, откакто традицията е възстановена, преди това обаче изворът и християнската обител били погребани за близо половин век под тонове пръст. Те са загробени по нареждане на тогавашната местна партийна управа.
Днес хората отново се радват на празника, събират се и учат младите на традициите.
Параклисчето е добре поддържано, до аязмото хората идват често за вода. Вярва се, че тя помага на безплодни, а по-възрастните помнят разказа за прогледнали слепци от чудодейните капки.
От стари времена на това място хората от селото са се събирали и правели събора си „Павлевчето“ , посрещали гости от другите села.
Параклисът е бил издигнат около 1930 година от майстор Ванчо Ангов. Дълги години със съпругата му нямали деца, точно на деня на апостолите Павел и Петър му се присънило, че трябва да направи градеж на това място. Строителят подхванал, помагали му и местните, а жена му скоро заченала. Довършил параклиса за здравето на бъдещето им дете. Родило се бебето, но преживяло само 12 дни. След трагедията обаче с години бездетни жени, които идвали да пият от водата в близост до параклиса, зачевали след това. Така местните хора започнали да вярват, че семейството на Ванчо дало жертва, но тяхното починало дете давало силата за нов живот, разказва Илиян Петков, който е от църковното настоятелство.
По времето на соца, накъде около 1950-1952 година има партийно нареждане параклисът да бъде разрушен и всичко наоколо да бъде засипано с пръст. Един от хората, натоварени с тази мисия обаче, се оказал по-богобоязлив и на мястото на параклиса оставил икона, а в аязмото хвърлил кръста с идеята, ако някой един ден реши да потърси храма и водата, да има ориентир.
С идването на демокрацията Тонка Жекова става главният инициатор за възстановяването. Тогава Яна Ангелова, сега 90-годишна, казва горе-долу къде е водата по спомените от младините си. Всичко беше затрупано с пръст на това място, разказва днешният кмет на Конуш Младен Марчев.
Конушенци се организират и през 2003 година започват да търсят.
Копаят най-напред на ръка, разказва една от участничките в издирването - Христа Андонова, дъщеря на Яна. „Майка ми си спомняше приблизително мястото и ни го показа. Първоначално разкопаването започна на ръка, не намерихме нищо. Тогава беше нает един багерист - турчин от Козлец. Първо откри цимента около кладенеца, а параклисът трябваше да е по-отгоре.
Когато изравят кладенчето, в него намират разпятието.
През 2005 година селото събира средства за построяването на нов параклис.
През 2012 година е възстановена и традицията на това място конушенци да се събират и да празнуват Петровден заедно, както в стари времена.
Красимира Славова
Зина
Българин
Koчо
70 годишен от Конуш
70 годишен от Конуш
70 годишен от Конуш
Донков
Тянков
Мишо
РЯЗАН
до Рязан