Съдия Кольо Димитров има над 27 г. юридически стаж. Вчера му беше последният работен ден в Окръжния съд в Хасково, заради достигне на пенсионна възраст. В тази връзка преди дни ВСС гласува удостояването му с отличие за висок професионализъм “личен почетен знак “първа степен – златен”.

Женен е, има син. Жена му е бивша детска учителка.

Завършил е школата на МВР, а по-късно право в Софийския университет. От 1990 до 1998 г. и оттогава до вчера е работил в Окръжния съд в родния си град. Брат му Димитър Велев е адвокат, бивш депутат, бил е общински съветник и председател на Общинския съвет в Хасково.

Коментарите по присъди по дела с висок обществен интерес и какви са плановете му в професионален план, разказа съдия Кольо Димитров в интервю за Haskovo.net.

Съдия Димитров, вчера ви беше последният работен ден поради пенсиониране. С какво настроение приключвате кариерата си?

- Знаел съм, че този ден ще дойде, знаел съм кога ще дойде, така че не съм изненадан. Всичко е в реда на нещата. Не изпитвам особени емоции за момента, след време не знам как ще е.

Преди дни ВСС Ви удостои с отличие за висок професионализъм “личен почетен знак “първа степен – златен”. Какво означава то за вас?

- За мене това означава признание за работата, която съм свършил докато съм бил съдия, която не е малко. По този начин човек получава удовлетворение за това, което е работил.

Всички Ваши колеги ли получават такова отличие?

- Скоро не е имало човек, който да се пенсионира на максимално определената възраст. Доколкото аз знам, в областта съм първият, който получава такова отличие. За да бъде присъдено то обаче, е необходимо предложение от административния ръководител, в случая на Окръжен съд Хасково.

Имате над 27 г. юридически стаж, решил сте стотици дела, оказван ли ви е натиск за постановяване на определена присъда?

- Това е хубавото на съдийската работа, че никога не съм получавал институционален натиск.

А персонален?

- Правени са опити, които съм парирал, тъй като в крайна сметка съдът стъпва на доказателства. Нашите актове подлежат на обжалване и човек трябва да си прави сметката какво прави.

По кои дела са се опитвали да ви окажат натиск?

- В съда нямаше такива. Имаше опити докато бях следовател, но няма да ги цитирам.

Заплашван ли сте в тази връзка?

- Не.

Кое Ви е било най-трудното дело за решаване и колко време Ви е било необходимо да стигнете до решение?

- Не мога да кажа. Сега се сещам, че едно от най-трудните беше дело за грабеж с убийство и опит за убийство в Харманли преди 2010 г. Там имаше ангажирани мастити адвокати и имаше по няколко двудневни заседания, може би повече от година се проточи. Там имаше адвокатски шмекерии и всичко, каквото може да се използва за обтягане на нервите, но в крайна сметка тримата подсъдими бяха осъдени, единият от тях задочно и му сложих доживотен затвор. След време го намериха в Испания и делото беше преразгледано, мина по съкратена форма и му дадоха 20 г. затвор.

Имал ли сте колебания в казуси при постановяване на присъда – дали да е осъдителна или оправдателна?

- В някои от делата е ясно, там колебанието е само какво ще е наказанието. Но е имало случаи, в които до последното заседание не съм бил наясно какво ще постановя, тъй като не са били събрани всички доказателства. Понякога съществените доказателства се представят в последното заседание. Пледоариите на прокурора и защитата също не са формален акт, те подлагат на разглеждане фактите – единият от една страна, другият – от друга. Когато съдът се оттегли за съвещание, той трябва да прецени на база на познаване на детайлите по делото, на база и на казаното от страните, тъй като това може да му помогне.

Вие оправдахте Младен Младенов от село Корен за убийство и изнасилване на възрастна жена, впоследствие висшата инстанция я отмени.

- Там беше щекотлив момента – биологичният материал, посредством който подсъдимият се свързваше с деянието, а именно единият косъм, за който имаше процесуално нарушение при изземването му, не беше иззет по надлежния ред, предвиден по НПК. Имаше и още един косъм, но там нямаше генетичен материал – беше без луковица. Нямаше преки очевидци и делото беше комплицирано. В случая големият пропуск беше, че роднините на жертвата я бяха измили, бяха я облекли за погребение и фактически бяха заличили всичко, което можеше да се събере на място.

Наистина там много се колебах, но предпочетох да стъпя на по-сигурното, тъй като максимата е, че всяко колебание е в полза на подсъдимия. Впоследствие при новото разглеждане мисля, че са го осъдили не за убийство, а за нанасяне на телесна повреда, в резултат, на което е настъпила смърт.

Мислите ли, че този случай е останал неразкрит изцяло, въпреки че вече има постановена и потвърдена присъда?

- Не мога да преценя. В края на краищата аз разсъждам над фактите, които са пред мен. В тази връзка се сещам за едно друго дело – имаше един делтапланерист - Стайко Иванов от Кърджали, който беше осъден за убийство край Хасково около 90-та година. Той ходил до Пловдив и на връщане се прибирал на автостоп с македонски гражданин с микробус. Микробусът обаче се удря в дърво и подсъдимият хуква да бяга към рекичката вдясно. Делото беше водено, беше спирано и при мене дойде за разглеждане, когато бяха минали повече от 10 г. от извършване на деянието. При това разглеждане той започна да твърди, че малко преди катастрофата някой друг се е качил в микробуса и фактически той е застрелял шофьора. Преди това по време на разследването такова нещо е нямало. В интернет преди година-две имаше статии в негова защита, че бил невинен, пък сме го осъдили. Имаше и форум, в който се включих с друго име, за да уточня някои детайли и ми беше отговорено: „Гледай си работата, ти нищо не знаеш, то е било еди как си“.

По ръцете му са намерени остатъци от изгорели барутни газове, но имаше липса на един елемент – барий, който се съдържа в боеприпасите, с какъвто куршум беше убит пострадалия. Но на експертизата беше установено, че този елемент от по-късно години се е слагал за по-бързо изгаряне на заряда. Освен това експертизата установи, че няма как трети човек да стреля отзад, определяше се точно положението, при което е стреляно в шофьора. Това съвпадаше с пътника, седящ до него, сиреч подсъдимия. Макар това да е много оспорвано, за мене той си беше абсолютно виновен, друг е въпросът, че мотивите за деянието останаха неизяснени.

Той се укриваше от правосъдието доста време, но в момента е задържан. Смяташе да иска помилване от президента, но не знам докъде е стигнал. Това беше едно от интересните дела.

Един от казусите, които сте разглеждал, е делото „Билла“ срещу бившия кмет Георги Иванов, който беше оправдан по обвинение за безстопанственост. Имаше странен момент в мотивите Ви, че обвинението не е било повдигнато по определен член от общинска наредба. В същото време съдът има правомощия да върне делото на прокуратурата за повдигане на ново обвинение. До приключване на делото не сте го направил.

- Това деяние безстопанственост към момента беше амнистирано, на което се позова и въззивната инстанция.

Тоест нямало е вариант да върнете делото на прокуратурата за повдигане на ново обвинение?

- Нямаше за какво.

По това дело имало ли е натиск?

- Не, абсурд. Кметът не е такава фигура, която може да окаже влияние върху съдия, освен индиректно. Но натиск не е имало, дори намеци не е имало.

Каква част от присъдите Ви са отменени от горни инстанции?

- За себе си водя статистика. В интерес на истината имам отменени присъди, за които не на 100%, а на 110% съм бил сигурен, че съм прав, но от апелативния съд са ми връщали делото. В същото време е имало такива, когато съм усещал, че би могло да има някакво основание за връщане, но са били потвърдени.

Когато обаче всички страни жалят, присъдата е отмерена точно.

Съжалявате ли за нещо, което сте направил или не сте направил в кариерата си?

- Не.

Смятате ли да продължите да се занимавате с право, някои от вашите колеги стават адвокати? Или възнамерявате да се насочите в друга сфера?

- Сега искам да си почина, после ще решавам. За момента не ми се адвокатства, но не казвам, че няма да стане. Труден е този преход от съдия да станеш адвокат, историята познава такива случаи, които в повечето случая са неуспешни.

Съдиите са доста критикувани от обществото. Много хора гледат футбол и мислят, че могат да го играят, в същото време хората наблюдават съдебни процеси и си мислят, че разбират от право. Така ли е?

- Хората намират съдебната система за корумпирана. Със сигурност има и такива случаи. Но хайде да погледнем случаите с ало измамниците. Какъв извод може да направим. Хората, които критикуват съдебната система и ало измамникът им се обади и им каже, че техен близък е застрашен от наказателна репресия и трябва да се плати, за да бъде освободен, те дават мило и драго. Къде да търсим проблемът? Значи, за да има корупция, трябва да има някой да взема и някой да дава. Друг е въпросът, че винаги може този, който изхожда от позицията на силата, да застави другия даде нещо, но съдебната власт е най-слабата.

Вие не сте ли имал желание да поемете ръководството на съда?

- Никога не съм имал желание, нито съм се кандидатирал. Искал съм да си гледам работата без излишни емоционални сътресения.

Интервю на Анета Кутелова