Съдия Кольо Димитров има над 27 г. юридически стаж. Вчера му беше последният работен ден в Окръжния съд в Хасково, заради достигне на пенсионна възраст. В тази връзка преди дни ВСС гласува удостояването му с отличие за висок професионализъм “личен почетен знак “първа степен – златен”.
Женен е, има син. Жена му е бивша детска учителка.
Завършил е школата на МВР, а по-късно право в Софийския университет. От 1990 до 1998 г. и оттогава до вчера е работил в Окръжния съд в родния си град. Брат му Димитър Велев е адвокат, бивш депутат, бил е общински съветник и председател на Общинския съвет в Хасково.
Коментарите по присъди по дела с висок обществен интерес и какви са плановете му в професионален план, разказа съдия Кольо Димитров в интервю за Haskovo.net.
Съдия Димитров, вчера ви беше последният работен ден поради пенсиониране. С какво настроение приключвате кариерата си?
- Знаел съм, че този ден ще дойде, знаел съм кога ще дойде, така че не съм изненадан. Всичко е в реда на нещата. Не изпитвам особени емоции за момента, след време не знам как ще е.
Преди дни ВСС Ви удостои с отличие за висок професионализъм “личен почетен знак “първа степен – златен”. Какво означава то за вас?
- За мене това означава признание за работата, която съм свършил докато съм бил съдия, която не е малко. По този начин човек получава удовлетворение за това, което е работил.
Всички Ваши колеги ли получават такова отличие?
- Скоро не е имало човек, който да се пенсионира на максимално определената възраст. Доколкото аз знам, в областта съм първият, който получава такова отличие. За да бъде присъдено то обаче, е необходимо предложение от административния ръководител, в случая на Окръжен съд Хасково.
Имате над 27 г. юридически стаж, решил сте стотици дела, оказван ли ви е натиск за постановяване на определена присъда?
- Това е хубавото на съдийската работа, че никога не съм получавал институционален натиск.
А персонален?
- Правени са опити, които съм парирал, тъй като в крайна сметка съдът стъпва на доказателства. Нашите актове подлежат на обжалване и човек трябва да си прави сметката какво прави.
По кои дела са се опитвали да ви окажат натиск?
- В съда нямаше такива. Имаше опити докато бях следовател, но няма да ги цитирам.
Заплашван ли сте в тази връзка?
- Не.
Кое Ви е било най-трудното дело за решаване и колко време Ви е било необходимо да стигнете до решение?
- Не мога да кажа. Сега се сещам, че едно от най-трудните беше дело за грабеж с убийство и опит за убийство в Харманли преди 2010 г. Там имаше ангажирани мастити адвокати и имаше по няколко двудневни заседания, може би повече от година се проточи. Там имаше адвокатски шмекерии и всичко, каквото може да се използва за обтягане на нервите, но в крайна сметка тримата подсъдими бяха осъдени, единият от тях задочно и му сложих доживотен затвор. След време го намериха в Испания и делото беше преразгледано, мина по съкратена форма и му дадоха 20 г. затвор.
Имал ли сте колебания в казуси при постановяване на присъда – дали да е осъдителна или оправдателна?
- В някои от делата е ясно, там колебанието е само какво ще е наказанието. Но е имало случаи, в които до последното заседание не съм бил наясно какво ще постановя, тъй като не са били събрани всички доказателства. Понякога съществените доказателства се представят в последното заседание. Пледоариите на прокурора и защитата също не са формален акт, те подлагат на разглеждане фактите – единият от една страна, другият – от друга. Когато съдът се оттегли за съвещание, той трябва да прецени на база на познаване на детайлите по делото, на база и на казаното от страните, тъй като това може да му помогне.
Вие оправдахте Младен Младенов от село Корен за убийство и изнасилване на възрастна жена, впоследствие висшата инстанция я отмени.
- Там беше щекотлив момента – биологичният материал, посредством който подсъдимият се свързваше с деянието, а именно единият косъм, за който имаше процесуално нарушение при изземването му, не беше иззет по надлежния ред, предвиден по НПК. Имаше и още един косъм, но там нямаше генетичен материал – беше без луковица. Нямаше преки очевидци и делото беше комплицирано. В случая големият пропуск беше, че роднините на жертвата я бяха измили, бяха я облекли за погребение и фактически бяха заличили всичко, което можеше да се събере на място.
Наистина там много се колебах, но предпочетох да стъпя на по-сигурното, тъй като максимата е, че всяко колебание е в полза на подсъдимия. Впоследствие при новото разглеждане мисля, че са го осъдили не за убийство, а за нанасяне на телесна повреда, в резултат, на което е настъпила смърт.
Мислите ли, че този случай е останал неразкрит изцяло, въпреки че вече има постановена и потвърдена присъда?
- Не мога да преценя. В края на краищата аз разсъждам над фактите, които са пред мен. В тази връзка се сещам за едно друго дело – имаше един делтапланерист - Стайко Иванов от Кърджали, който беше осъден за убийство край Хасково около 90-та година. Той ходил до Пловдив и на връщане се прибирал на автостоп с македонски гражданин с микробус. Микробусът обаче се удря в дърво и подсъдимият хуква да бяга към рекичката вдясно. Делото беше водено, беше спирано и при мене дойде за разглеждане, когато бяха минали повече от 10 г. от извършване на деянието. При това разглеждане той започна да твърди, че малко преди катастрофата някой друг се е качил в микробуса и фактически той е застрелял шофьора. Преди това по време на разследването такова нещо е нямало. В интернет преди година-две имаше статии в негова защита, че бил невинен, пък сме го осъдили. Имаше и форум, в който се включих с друго име, за да уточня някои детайли и ми беше отговорено: „Гледай си работата, ти нищо не знаеш, то е било еди как си“.
По ръцете му са намерени остатъци от изгорели барутни газове, но имаше липса на един елемент – барий, който се съдържа в боеприпасите, с какъвто куршум беше убит пострадалия. Но на експертизата беше установено, че този елемент от по-късно години се е слагал за по-бързо изгаряне на заряда. Освен това експертизата установи, че няма как трети човек да стреля отзад, определяше се точно положението, при което е стреляно в шофьора. Това съвпадаше с пътника, седящ до него, сиреч подсъдимия. Макар това да е много оспорвано, за мене той си беше абсолютно виновен, друг е въпросът, че мотивите за деянието останаха неизяснени.
Той се укриваше от правосъдието доста време, но в момента е задържан. Смяташе да иска помилване от президента, но не знам докъде е стигнал. Това беше едно от интересните дела.
Един от казусите, които сте разглеждал, е делото „Билла“ срещу бившия кмет Георги Иванов, който беше оправдан по обвинение за безстопанственост. Имаше странен момент в мотивите Ви, че обвинението не е било повдигнато по определен член от общинска наредба. В същото време съдът има правомощия да върне делото на прокуратурата за повдигане на ново обвинение. До приключване на делото не сте го направил.
- Това деяние безстопанственост към момента беше амнистирано, на което се позова и въззивната инстанция.
Тоест нямало е вариант да върнете делото на прокуратурата за повдигане на ново обвинение?
- Нямаше за какво.
По това дело имало ли е натиск?
- Не, абсурд. Кметът не е такава фигура, която може да окаже влияние върху съдия, освен индиректно. Но натиск не е имало, дори намеци не е имало.
Каква част от присъдите Ви са отменени от горни инстанции?
- За себе си водя статистика. В интерес на истината имам отменени присъди, за които не на 100%, а на 110% съм бил сигурен, че съм прав, но от апелативния съд са ми връщали делото. В същото време е имало такива, когато съм усещал, че би могло да има някакво основание за връщане, но са били потвърдени.
Когато обаче всички страни жалят, присъдата е отмерена точно.
Съжалявате ли за нещо, което сте направил или не сте направил в кариерата си?
- Не.
Смятате ли да продължите да се занимавате с право, някои от вашите колеги стават адвокати? Или възнамерявате да се насочите в друга сфера?
- Сега искам да си почина, после ще решавам. За момента не ми се адвокатства, но не казвам, че няма да стане. Труден е този преход от съдия да станеш адвокат, историята познава такива случаи, които в повечето случая са неуспешни.
Съдиите са доста критикувани от обществото. Много хора гледат футбол и мислят, че могат да го играят, в същото време хората наблюдават съдебни процеси и си мислят, че разбират от право. Така ли е?
- Хората намират съдебната система за корумпирана. Със сигурност има и такива случаи. Но хайде да погледнем случаите с ало измамниците. Какъв извод може да направим. Хората, които критикуват съдебната система и ало измамникът им се обади и им каже, че техен близък е застрашен от наказателна репресия и трябва да се плати, за да бъде освободен, те дават мило и драго. Къде да търсим проблемът? Значи, за да има корупция, трябва да има някой да взема и някой да дава. Друг е въпросът, че винаги може този, който изхожда от позицията на силата, да застави другия даде нещо, но съдебната власт е най-слабата.
Вие не сте ли имал желание да поемете ръководството на съда?
- Никога не съм имал желание, нито съм се кандидатирал. Искал съм да си гледам работата без излишни емоционални сътресения.
Интервю на Анета Кутелова
Хасковлия
почитател
Архив
gost
не остана
Манастирска изба