Поетът Хубен Стефанов е най-активният читател на Haskovo.net напоследък, който редовно ни изпраща сигнали за неуредици в града, придружени със снимки. Това е поводът за разговора с него, както и изнесените вчера от полицията в Хасково данни за драстичното увеличаване на жертвите от катастрофа тази година. От началото на 2018-а досега те са 10, като за сравнение за цялата минала година са 7.

 – Господин Стефанов, почти всеки ден ни изпращате снимки от града, пък и не само, в които ни показвате различни неуредици и дори куриози. На какво се дължи тази активност?

 – Нямам никакви политически мотиви, ако това питате. Нито някакви други подобни помисли. Просто като гражданин се вълнувам от проблемите на града, а и на страната. Аз съм роден в Хасково през 1959 година. Отраснал съм в центъра, на ул. „Сан Стефано“. Когато разказвам спомени от детството си, ме питат коя година е било това. Помня как изглеждаше градът тогава и не мога да се примиря, че през моите вече 60 години центърът е бил ремонтиран 5 пъти. В един полски град, казва се Болков, там е роден моят племенник, центърът е от 1600 година.

А в Хасково помня например красивия, пленителен френски парк пред читалище „Заря“ и се питам кому не се е харесвал, та сътвориха недоразумението с шадравана пред читалището. Там, между другото, майка с детска количка не може да стигне. И не само там, много места в града са недостъпни за детска количка. А не се искат някакви огромни инвестиции, иска се само здрав разум и мисъл. Тези неща ме ядосват. Още повече се възмущавам на опасните места в Хасково, а те никак не са малко.

 – Къде например?

 – Ами да започнем от шахтите. През годините се е полагал пласт след пласт асфалт, а шахтите са оставали на предишното си ниво. И сега са по 20-тина сантиметра по-ниско. Например по бул. „България“, край реката. Поради паркиралите отдясно автомобили много коли хлътват в дълбоките шахти. Да не говорим, че много от тях са затлачени. Има една, до която е изкопана дупка, за да се изтича все пак водата. Шахтата е дълбока поне половин метър, ако хлътнеш в нея, белята е готова.

Преди време моя позната се оплака от такава дълбока шахта на ул. „Христо Ботев“. От общината пратиха хора и я направиха – изравниха нивото ѝ с асфалта. Куриозът обаче е, че на цялата улица има направена една единствена шахта, а има още поне десет, които се нуждаят от същото. Затова питам – за всяка шахта и дупка ли трябва да подаваме сигнал в общината? На никого ли не му прави впечатление това?

Ами маркировката? Къде я има, но не личи, къде пък изобщо я няма. А с една кофа боя може да се спаси човешки живот или поне да се предотвратят щети по колите. А съм оглеждал внимателно улиците в града. Няма завой или кръстовище, където да няма неударено дърво, ограда или парапет.

 – В момента върви процедура за обществена поръчка на общината за 270 000 лева. Ще се подновява точно маркировката, пътните знаци, изкуствените неравности.

 – Това е добре, но стигаме до въпроса за качеството. Като гледам как работят „Екопрогрес“, направо се отчайвам. Пък и надали ще обхванат всички опасни места. Давам пример – надлеза до Сточна гара. Там има отбивка, пътят вдясно минава под надлеза и излиза от другия край на булеварда. Мантинелите по средата обаче съвсем не се забелязват нощно време. И личат следи от многобройни сблъсъци. Какво пречи да се сложи едно яркобоядисано колче, което да предупреждава шофьорите. И друго нещо – в Хасково е на почит черната боя. Чак до изхода на града до Техномаркет разделителните парапети са боядисани в черно и нощем не се виждат. Наскоро бях в Минерални бани, там са ги боядисали в бяло, червено, сигнални цветове, които предупреждават шофьорите. На едно място на бул. „България“ впрочем дори са сложили двойна решетка, защото явно там са се блъскали. Идеята явно е – вие се блъскате, но ние ще сложим по-яка ограда, та да си трошите главите. Не знам що за манталитет е това.

Знаете ли къде е най-здравият стълб в Хасково?

 – Къде?

 – Пред "Химмаш". Там също явно често са се блъскали, та са го укрепили с четири метални релси. Вместо да го боядисат с бял или друг сигнален цвят с една кофа боя. Ето, за този манталитет говоря. Друг стълб, на ул. "Банска", пък е укрепен допълнително с бетон, станал е двоен. Яка работа. Блъснеш ли се, няма да мине без сериозни наранявания. Тази улица се стеснява на три места, след кръстовище троторът е с близо метър навътре в платното, но никъде няма знак за това. Караш си колата право напред и връхлиташ върху тротоара.

Между другото, скоро четох за момчето, което увисна с колата си над реката до моста до Лебеда. Младежът е оцелял, защото го е спряла стара желязна ограда от времето на соца, която някой е пропуснал да открадне. Тя е омекотила удара и е спряла колата, иначе щеше да се тресне в реката от няколко метра височина. Тази стара, забравена ограда буквално му е спасила живота. От другите страни на моста огради изобщо няма. А би трябвало да има, защото ако не да спаси живот, поне ще предотврати сериозни наранявания и сериозни материални щети. И в Хасково има много такива опасни места.

 – Не само в Хасково е така. В цялата държава положението е подобно.

 – Вярно е. Наскоро пътувах от София и ми направи впечатление, че магистралата става все по-опасна. Загледах се – десетки дървета са били блъскани от коли. Все по-малко мантинели, дървета, опасно близко до платното, пътни знаци, на по-малко от метър от асфалта. Когато се движиш със 130 – 140 километра в час, това е много опасна близост. На магистрала „Марица“ пък други недоразумения – на безсмислени участъци има мантинели, а на други, наистина опасни – няма. Масивни бетонни стълбове на 50 сантиметра от пътното платно.

 – Как според Вас могат да се вкарат тези нещо в ред?

 – Едно по едно. Толкова много неуредици има, че изведнъж просто няма как да стане. Например в тази транспортна комисия в общината, защо няма представители на застрахователите? В крайна сметка те плащат щетите и имат интерес всички тези неуредици да бъдат отстранени. Другите членове на комисията, доколкото разбирам, нямат такъв пряк интерес.

Знаете ли къде са най-добре маркираните пешеходни пътеки в Хасково?

 – Къде?

 – От двете страни на „Кауфланд“, специално съм проверявал. Допускам, че сами са си ги освежавали. А там потокът съвсем не е толкова голям, като на други възлови места в града. Просто защото явно имат интерес да го правят.

 – Вчера от полицията изнесоха данни, че жертвите на катастрофи в Хасково са на възраст между 18 и 25 години. Дори всичко на пътя да е в ред – маркировка, пътни знаци, настилка, ако зад волана на мощно БМВ е 18 годишно момче, което шофира подарената от родителите му кола и натиска газта до ламарината, дали резултатът няма да е същият?

 – Да, това е така. Може би трябва да има една седмица, примерно през месец май, която да е е посветена на безопасността по пътищата. Да се правят срещи, да се говори за това, да се посочват проблемите. Както казах, нещата не могат да станат изведнъж, а едно по едно.

Интервю на Тодор Кръшков