„Когато сложиш подписа си на една картина, когато я завършиш, тя вече не принадлежи на автора си“, казва 36-годишният художник и интериорен дизайнер Христомир Великов.
Тази вечер в галерия „Форум“ той представи своята първа самостоятелна изложба в Хасково и четвърта поред в кариерата си.
Христомир Великов е родом от Нова Загора. От четиригодишна възраст учи рисуване в Школа по изкуствата в родния си град. Завършил е Художествена гимназия „Академик Дечко Узунов“ в Казанлък със специалност „Дизайн“. Живее и работи от години във Велико Търново, където е завършил „Изобразително изкуство“ и „Скулптура“ във ВТУ.
Част от платната, които показва във „Форум“ са портрети на жени. В лица на им обаче се преплитат сезоните. Те са плод на негово скорошно творческо амплоа. “Това не са портрети, а по-скоро емоционалност. Не съм търсил портретната характеристика, не че я отхвърлям като цяло, но тя не ме вълнува толкова. Търся в образа неговата лична, вътрешна емоционалност , отчасти и моята. Омагьосващо е да рисуваш лица. Защото лицето, което се появява на платното, връща в един момент енергия към автора си, влияе му и го променя.“, споделя художникът.
В работата му присъства силно и социалната тематика, в картините си изобразява ужаса на войната, като вниманието му се фокусира върху отпечатъка й върху децата- емигранти и жертви на войните по света.
Разказва, че няма конкретна случка, която да е провокирала емоционалността му и е обърнала творческия му поглед към тази тема, но определено изпитва непоносимост спрямо агресията, проявявана към децата. „Не разбирам търпимостта към това, което се случва в 21 век- военните конфликти, агресията...“.
Когато за първи път решава да „говори“ по тази тема със способите на изобразителното изкуство, споделя, че е бил твърде емоционален, много чувства са го връхлитали, които описва като треперяне, за да се изрази веднага. “Трябваха ми няколко месеца, за да се дистанцирам от темата и едва тогава започнах да работя отново по нея“. В тази връзка авторът признава, че рисуването в известна степен е терапия за емоционалността му, но пък социалните му картини са се появили от яростта, която не се е въздържал да излее върху платното. Това личи в картините му на сирийските деца, които показва и пред хасковската публика.
За другата си творческа страна -като интериорен дизайнер, Христомир Великов казва, че не допуска да попие от емоционалността си, която не възпира в портретите „Там е балансът ми, като автор“, признава той и добавя, че да е художник и дизайнер са две негови различни лица.
Има и изяви като илюстратор в поетичните книги на майка си-Златина Великова. Това е съвсем друга необятна шир, но е категоричен, че майка му, като човек на изкуството, и въобще семейната среда, са оказали роля в изграждането му, като художник.
Споделя, че не се разделя с носталгия с нито една от картините си именно, защото смята, че, когато някой хареса негово платно, то вече не му принадлежи, но пък точно това усеща, като своята най-голяма награда и признание.